Житно Зърно - От Извора

В музикалната теория мелодията е носител нахудожествения образ. Тя е мисъл-форма, образ на определенаидея. Това се отнася само за мелодията, организиранаи структурирана линеарно и архитектонично поточно определени принципи. Тази мелодия трябва даима егрегорна субстанция – матрикс в Идейния свят.Тя може да съдържа имплицитно точно определен образна точно определена мисъл с точно определено въздействие,което рефлектира върху биоенергетичнотосъстояние на даден център от човешкия мозък и имамногопосочно въздействие например за развитие наопределена добродетел, или друго, противоположнодействие, защото не всяка мелодия е израз на организирана,разумна сила; тя може да действа и деструктивно.Важно е да проучим законите за организиранена тоновете в мелодия, което представлява съзнателният,разумният език на Природата. Този език си имасвои думи и принципи за тяхното построяване.Учителя казва: Любовта се проявява чрез мелодията.Малките построения, мотивите, са клетъчнитеядра на мелодията. Те изразяват вътрешния смисъл.Самите мотиви се състоят от интервали. Различнитеинтервали ни разкриват съдържанието на идеята,вложена в мелодията. Всеки отделен интервал е еднадума от музикалната мисъл. За да разберем тази дума,трябва да осмислим съответния интервал чрезсъотношението тон-цвят-добродетел.Интервалите имат количествена и качественахарактеристика. Качествената характеристика разкривавътрешния потенциал. Интервалите се възприематслухово като мелодични и хармонични, консонантнии дисонантни, в дадена тоналност. Чрез конфликтаконсонанс – дисонанс се осъществява развието, а самоторазвитие обуславя музикалния израз и въздействиетовърху психиката на слушателя.По съдържание интервалите са носители на потенциаленимпулс, като чувство и мисъл.Смисълът на интервала зависи от следните параметри:мелодичен или хармоничен; възходящ или низходящ;тоналност и ладова принадлежност; функционалност.Качествената величина на тоновете, които реалноне звучат, но интервалът ги обхваща, фокусира добродетелта,която се разработва в нашето съзнание.В определен мелодичен мотив (състоящ се отинтервали) функционалността на интервалите определятехния цвят. Тук наблюдаваме следното: тоноветена интервала, взети поотделно, например до-сол, съответстватна червения цвят (до) и на синия цвят(сол), но разгледани като част от мелодичен откъс втоналността С-dur (до мажор), смисловото им значениепринадлежи към сферата на червения цвят. Защотопо реда на обертоновете всичките седем степенина гамата произлизат от основния тон; ето защо хармоничнатафункционалност и смяната на различнитеакорди определят цвета на определените откъси отдадена мелодия. Светлинният еквивалент съответнопоказва връзката с надфизичните измерения.В различните тоналности един и същ интервалима различен смисъл. Хармоничният интервал ни въздействас тоновете, които обхваща. От гледище намузикалната психология ефективността се дължиименно на тези тонове, които реално не звучат, новисшите конструктивни енергии са насочени към тяхнотообработване в съзнанието. Например: в терцатадо-ми най-важен е тонът ре (който не звучи); той нисвързва със съответната добродетел в субстанциалнияи есенциалния свят и ние разработваме съответнитецентрове на добродетелта в нашата душа.Значението на хармонията за връзката със силитена живата, разумна природа личи от следното: мелодичниятинтервал, като част от дадена мелодия, щеима различно смислово значение в зависимост отфункционалността, с която е хармонизиран. Например:ако тоновете до и сол са хармонизирани в тоналностдо мажор, действа червеният цвят и силите на Любовта.Обаче при положение, че до е хармонизиран с до-мажор,а сол със сол-мажор, налице е друго смислово значение– движение от Любовта към Истината.От казаното дотук виждаме, че новата музикалнанаука тепърва ще се разработва. Могат да се разгледатвсички интервали по форма, съдържание исмисъл, както и всички понятия, отнасящи се до хармонията,ритъма, тембъра и т. н. Основните идеи инасоки за това са дадени в Словото на Учителя.За да ги определим все пак до някаква степен,трябва да се спрем на самото пеене. Като физиологичени психичен процес то представлява връзка междутрите свята: Божествен, духовен и физически. При пеенетосе проектират чувства и мисли, които даватхрана на причинното тяло. Така се създава връзка междуДушата и Духа.Отрицателните състояния представляват натрупванена излишна енергия и показват, че човек е затворени не предава Любовта. Тогава има дисхармония встремежа (сърцето), или в силата (ума), или вчувствата (душата). В процеса на пеене се динамизиратвръзките на формулата:Сърце : Душа = Ум : Дух ,съединяват се четирите съзнания в хармонично цяло.Чрез физиологията на дишането и правилната постановкапри пеенето предните центрове на мозъка се насищатс енергия и всички добродетели се активират.