Житно Зърно - От Извора

хов но то из жи вя ва не от ра до ст та и ве се ли е то, вко е то жи ве ят. Па нев рит ми я та въз пи та ва де те -то в чувстви тел ност, то се учи да об щу ва, да раз -би ра ос та на ли те, да ги за чи та, да осъз на ва греш -ки те си.Часът по Па нев рит мия тряб ва да бъ де сво -бо ден и не ог ра ни чен по от но ше ние на ме то ди ка -та. Тра ди ци он ни те ме то ди чес ки пра ви ла туктряб ва да отсъ пят, да ня ма за бе леж ки и кри ти ка,за да усе тят де ца та кра со та та и оба я ни е то наиг ра та. Мно го важ но е пре по да ва те лят да се по -то пи в ат мос фе ра на свет ли на, ко я то да го ръ ко -во ди. Той тряб ва да бъ де слън чев, лъ че за рен чо век ипо то зи на чин де ца та ще го ха ре сат. Са мо ако де -те то изк ри вя ва дви же ния или текст, то тряб вада бъ де отстра не но от иг ра. Часът по Па нев рит -мия се раз ли ча ва от всич ки дру ги ча со ве и ос венто ва все ки час е раз ли чен, спе ци фи чен и раз но об -ра зен. Към все ки час тряб ва да се под хож да ин ди ви -ду ал но, твор чес ки. Тряб ва да се от чи та наг ла са тана де ца та и спо ред та зи об ща ат мос фе ра да вмък -нем на шия ин ди ви ду а лен план. От лич ни те си наб -лю де ния Ясен е за бе ля зал, че въз дей стви е то и ре -зул та ти те при де ца, ко и то са би ли ре дов ни и сапо се ща ва ли по-дъл го ча со ве те, са мно го по-осе за е -ми. Мно го по лез но е пре по да ва те ли те да си во дятднев ник.Па нев рит ми я та е дар и пър во то не що, с ко е -то чо век тряб ва да пристъп ва към нея, е ра до ст -та, че ще иг рае. Да не заб ра вя ме, че Духът присъ -ства там, къ де то има мир и раз би ра те л ство. Асъ щи нс ка та ра бо та за поч ва там, къ де то присъ -ства Духът. Не ка не заб ра вя ме, че не сме ние, ко и -то вър шим та зи ра бо та, а Духът. Не ка не прекъс -ва ме брън ки те на та зи Ве ли ка Пан еврит мич накос мич на ве ри га.Две те из ло же ния пре диз ви ка ха бу рен отк ликв за ла та и вре ме то не дос ти га ше за же ла е щи теда спо де лят своя опит. Очер та ха се две въз мож -нос ти за ра бо та с де ца: ра бо та в цент ро ве, ка тото зи в Тро ян, къ де то де ца та мо гат да бъ дат съ -би ра ни за извъ ну чи лищ ни за ни ма ния, и вна ся не тона Па нев рит ми я та в учеб ни те прог ра ми. ЗояКръс те ва от Па за рд жик спо де ли един „тре типът“ – сво я та ра бо та в чи та ли ще то, къ де то тяза поч ва от дру ги фор ми, про во ки ра щи твор че ст -во то у де ца та и наб лю де ни е то на при ро да та, и седос ти га пос те пен но до па нев рит мич ни те уп раж -не ния. Опи та си спо де ли ха съ що Свет ла Па найо -то ва, ра бо те ща в Кли су ра, Кра си ми ра от Вра ца,Алек сандър Стой чев от Доб рич, На дя Баръ мо ва идр.За ла та бръм че ше от раз го во ри, въп ро си и от го -во ри, раз мя на на ад ре си, те ле фо ни, обе ща ния зано ви сре щи…По же лах ме си нак рая та зи сре ща да бъ де са -мо пър ва та крач ка към по ре ди ца от сре щи и се ми -на ри, обе ди няв щи всич ки, ко и то по раз ли чен на -чин, на раз лич ни мес та, но при ла гай ки лю бов та ихар мо ни я та ра бо тят и се стре мят към ис ти на -та и един ство то в Па нев рит ми я та.Ж.З.Обичам танца,Защото освобождава човекаОт тежестта на нещатаИ свързва отделностите в едно цяло.Възхвалявам танца,Който изисква – и поощряваЗдраве, и ясен Дух,И една трепетна душа.Танцът е преобразяване –На пространството, на времето и начовека,Който е в постоянна опасност да серазпаднеИ да стане само ум, само воля иличувство.Напротив – танцът изисква цялостниячовек,Закрепен здраво в своя вътрешенЦентър,Не обсебен от желания по хора и нещаИ от тъмната страст да напуснеистинския си Аз.Танцът изискваОсвободения, трептящия човек,Уравновесил всичките си сили.Възхвалявам танца.О, човече, учи се да танцуваш,Иначе Ангелите на небетоНяма да искат да общуват с теб.Свети Августин (354–436 г. )