ят ва ри ант е сът во рен то га ва, ко га то Па нев -рит ми я та е би ла тър се на и изг раж да на. На Зе мя -та не ща та ста ват с пот, кръв и ра бо та, и с то вауси лие се сти га до ис ти на та. Има ня кол ко ва ри ан -ти за дос та уп раж не ния. Нап ри мер пър во то уп -раж не ние – Учи те ля го е дал пър во на чал но с дла нина го ре, но пос ле нед вус мис ле но е ка зал на брат Бо -рис Ни ко лов – да се иг рае с ръ це те на до лу. И въп ре -ки то ва, има гла со ве,че тряб ва да вър нем пър во на -чал ния ва р и ант. Съ що то е при „Под виж ност“.Изг леж да във вре ме то Учи те ля е про ме нял ня коине ща.Не ка се вър нем на „Зун ме зун“. Да се обър немкъм ду хов на та на у ка. Как во е ак тив но дви же ние наде сен крак за ед но с ак тив но из на ся не на ръ це те?Аб со лю тен плюс. По зи тив но, ак тив но дви же ниена фи зи чес ки план (кра ка та) и на ду хо вен план (ръ -це те). А об рат но то – при би ра не на ръ це те и дви -же ние с ляв крак нап ред е аб со лю тен ми нус.Възпри е ма не и на два та пла на. То ест го ля ма амп -ли ту да меж ду стра да ния и ра дост. До ка то, акоръ це те се при би рат навът ре при дви же ние на дес -ния крак нап ред, има ме ак тив но дви же ние с кра каи па сив но дви же ние с ръ це те - та ка се пос ти гарав но ве сие. В ду хов ния свят – ръ це те – ние сме па -сив ни и при е ма ме, до ка то във фи зи чес кия святсме ак тив ни (крач ка с дес ния крак).То ва е прин -ципът на аб со лют но то рав но ве сие, ко е то не е ат -ри бут на фи зи чес кия, а на Бо же ст ве ния свят. А„Зун ме зун“ оз на ча ва хар мо ния и рав но ве сие, сле до -ва тел но то ва уп раж не ние пред по ла га неп рекъс на -то рав но ве сие на си ли те. От то ва гле ди ще ви на гисъм смя тал, че „Зун ме зун“ тряб ва да се иг рае сдви же ние на ръ це те навът ре-навън, за що то то ваобяс ня ва и смисъ ла на са ми те ду ми „Зун ме зун“.Не би ва да се про ме нят так то ве те. То ва, четак то ве те не са че тен брой, то ва не е ми нус, аима връз ка с ра ци о нал ни те и ира ци о нал ни чис ла.Па нев рит ми я та не е мъртво ро де но де те. Тясе раз ви ва от мо мен та, в кой то Учи те ля я е дал.Ево лю ци он ни ят под ход да ва и от го вор на въп ро саза що съ ще ст ву ват про ти во ре чи я та. Ево лю ци я тає е от ра зе на в опи са ни я та на Пан ве ри ми я та, ко и -то се раз ли ча ват във вре ме то.За ла та утих на при пос лед но то из ло же ние заде ня, то ва на Ге ор ги Ге ор ги ев: „Ро ля та на про ти -во ре чи я та в Па нев рит ми я та“. Тъй ка то не го ва таглед на точ ка се из ди га ше над фак ти те и раз ли чи -я та и ни от веж да ше в све та на прин ци пи те, вдъх -но ве ни е то на то ва предс та вя не пре диз ви ка ап ло -дис мен ти. По ра ди то ва го пуб ли ку ва ме от дел но.Пос лед ва праз нич на прог ра ма, пос ве те на наПраз ни ка на же на та, ор га ни зи ра на от до ма ки ни -те в Плов див. Хор „Дъ га“ вне се ра дост и хар мо нияс раз но об раз на та си прог ра ма. След за ни ма тел нияпрег лед на ис то ри я та на мо да та през ве ко ве те,ня кол ко от участ нич ки те в хо ра де мо н стри ра хабъл га рс ки въз рож д е нс ки и ста ри градс ки то а ле ти,ко и то подс ка за ха ро ма нит ка та на пос лед ни теизпъл не ния и разд ви жи ха за ла та в стъп ки те натан го то. Ро до пс ка та но сия не о чак ва но про во ки рапри я те ли те от Смо лян – Кра си мир и То дор да до -ка жат със спон тан но то си учас тие с пе сен иизпъл не ние на ка вал, че ро доп ча ни на ис ти на са Ор -фе еви ча да. Ро до пс ки те ме ло дии вдиг на ха гра ду сана въз хи ще ние в за ла та. Гос ти те има ха въз мож -ност да участ ват във вик то ри на та с въп ро си,пос ве те ни пре дим но на же на та и про лет та.През вто рия ден на сре ща та прог ра ма та бе -ше пос ве те на на учи лищ ни те и извъ ну чи лищ нифор ми за ра бо та с де ца.На дя Та ба ко ва и Жа на Кръс те ва спо де ли хаде сет го диш ния опит на лят на та ду хов на детс кашко ла в Тро ян. Бе ше про жек ти ран филм. Ра бо та -та с де ца в Тро ян се е осъ ще ст вя ва ла из ця ло надоб ро вол ни на ча ла. Де ца та са обу ча ва ни на двесме ни, вся ка по 14 дни, през м. юли. В шко ла та вТро ян де ца та са прак ти ку ва ли раз лич ни фор ми наиз ку ст во, раз ви ва щи собстве ни те им твор чес киза лож би: ри су ва не, мо де ли ра не, ра бо та с ори га ми,ра бо та с при род ни ма те ри а ли, по е зия, пи са не наесе.Връз ка та с при ро да та е ук реп ва на как то вежед нев на та ра бо та в гра дин ка та и наб лю де ни я -та вър ху рас те ния, та ка и при по хо ди те в пла ни -на та.Аст ро но ми чес ки те наб лю де ния (ра бо та сте лес коп под ръ ко во д ство то на аст ро ном) раз ви -ват пред стави те за все ле на та и ин те ре са къмвсе ми ра. И раз би ра се Па нев рит ми я та за е ма важ -на част от жи во та на ла ге ра. Де ца та се учат нако лек тив но чувство и хар мо ни зи ра не. Нак рая теспо де лят впе чат ле ни я та си в зак лю чи тел но есе.Вся ко де те се чувства тво рец. Ми на ла та го ди на еби ла нап ра ве на по е тич на сед ми ца. Нак рая це ли тесте ни на спал но то по ме ще ние са би ли об ле пе нисъс сти хо ве те на де ца та. Та ка те са зас пи ва ли и сасе съ буж да ли, обг ра де ни от кра си вия свят на сло -во то.Ясен Дас ка лов из не се своя опит от ра бо та -та си в учи ли ще. Спо ред не го Па нев рит ми я та заде ца та е ра дост, спо де ля не, ве се лие, а не тол ко ваду хов но из жи вя ва не, за що то те не от де лят ду -
хов но то из жи вя ва не от ра до ст та и ве се ли е то, вко е то жи ве ят. Па нев рит ми я та въз пи та ва де те -то в чувстви тел ност, то се учи да об щу ва, да раз -би ра ос та на ли те, да ги за чи та, да осъз на ва греш -ки те си.Часът по Па нев рит мия тряб ва да бъ де сво -бо ден и не ог ра ни чен по от но ше ние на ме то ди ка -та. Тра ди ци он ни те ме то ди чес ки пра ви ла туктряб ва да отсъ пят, да ня ма за бе леж ки и кри ти ка,за да усе тят де ца та кра со та та и оба я ни е то наиг ра та. Мно го важ но е пре по да ва те лят да се по -то пи в ат мос фе ра на свет ли на, ко я то да го ръ ко -во ди. Той тряб ва да бъ де слън чев, лъ че за рен чо век ипо то зи на чин де ца та ще го ха ре сат. Са мо ако де -те то изк ри вя ва дви же ния или текст, то тряб вада бъ де отстра не но от иг ра. Часът по Па нев рит -мия се раз ли ча ва от всич ки дру ги ча со ве и ос венто ва все ки час е раз ли чен, спе ци фи чен и раз но об -ра зен. Към все ки час тряб ва да се под хож да ин ди ви -ду ал но, твор чес ки. Тряб ва да се от чи та наг ла са тана де ца та и спо ред та зи об ща ат мос фе ра да вмък -нем на шия ин ди ви ду а лен план. От лич ни те си наб -лю де ния Ясен е за бе ля зал, че въз дей стви е то и ре -зул та ти те при де ца, ко и то са би ли ре дов ни и сапо се ща ва ли по-дъл го ча со ве те, са мно го по-осе за е -ми. Мно го по лез но е пре по да ва те ли те да си во дятднев ник.Па нев рит ми я та е дар и пър во то не що, с ко е -то чо век тряб ва да пристъп ва към нея, е ра до ст -та, че ще иг рае. Да не заб ра вя ме, че Духът присъ -ства там, къ де то има мир и раз би ра те л ство. Асъ щи нс ка та ра бо та за поч ва там, къ де то присъ -ства Духът. Не ка не заб ра вя ме, че не сме ние, ко и -то вър шим та зи ра бо та, а Духът. Не ка не прекъс -ва ме брън ки те на та зи Ве ли ка Пан еврит мич накос мич на ве ри га.Две те из ло же ния пре диз ви ка ха бу рен отк ликв за ла та и вре ме то не дос ти га ше за же ла е щи теда спо де лят своя опит. Очер та ха се две въз мож -нос ти за ра бо та с де ца: ра бо та в цент ро ве, ка тото зи в Тро ян, къ де то де ца та мо гат да бъ дат съ -би ра ни за извъ ну чи лищ ни за ни ма ния, и вна ся не тона Па нев рит ми я та в учеб ни те прог ра ми. ЗояКръс те ва от Па за рд жик спо де ли един „тре типът“ – сво я та ра бо та в чи та ли ще то, къ де то тяза поч ва от дру ги фор ми, про во ки ра щи твор че ст -во то у де ца та и наб лю де ни е то на при ро да та, и седос ти га пос те пен но до па нев рит мич ни те уп раж -не ния. Опи та си спо де ли ха съ що Свет ла Па найо -то ва, ра бо те ща в Кли су ра, Кра си ми ра от Вра ца,Алек сандър Стой чев от Доб рич, На дя Баръ мо ва идр.За ла та бръм че ше от раз го во ри, въп ро си и от го -во ри, раз мя на на ад ре си, те ле фо ни, обе ща ния зано ви сре щи…По же лах ме си нак рая та зи сре ща да бъ де са -мо пър ва та крач ка към по ре ди ца от сре щи и се ми -на ри, обе ди няв щи всич ки, ко и то по раз ли чен на -чин, на раз лич ни мес та, но при ла гай ки лю бов та ихар мо ни я та ра бо тят и се стре мят към ис ти на -та и един ство то в Па нев рит ми я та.Ж.З.Обичам танца,Защото освобождава човекаОт тежестта на нещатаИ свързва отделностите в едно цяло.Възхвалявам танца,Който изисква – и поощряваЗдраве, и ясен Дух,И една трепетна душа.Танцът е преобразяване –На пространството, на времето и начовека,Който е в постоянна опасност да серазпаднеИ да стане само ум, само воля иличувство.Напротив – танцът изисква цялостниячовек,Закрепен здраво в своя вътрешенЦентър,Не обсебен от желания по хора и нещаИ от тъмната страст да напуснеистинския си Аз.Танцът изискваОсвободения, трептящия човек,Уравновесил всичките си сили.Възхвалявам танца.О, човече, учи се да танцуваш,Иначе Ангелите на небетоНяма да искат да общуват с теб.Свети Августин (354–436 г. )