Житно Зърно - От Извора

Петю ЦАНОВМУЗИКАТА –ФОРМАТИВНА СИЛА В ПРИРОДАТАПеенето – условие за човешкото развитиеСъщността на музиката, нейната философия игенезис са многообхватни. Можем да я разгледаме катодоминиращ идеен принцип; като закони на хармониятав природата; като психологически фактор и вътрешнапотребност на Душата и Духа; като метод заенергетизиране и тониране; като естетическо и художествено-творческоявление; също и като формативнасила, организираща всички прояви на живота. Музикатае творческа еманация на великата разумност вБитието. Духът на мирозданието твори и създава попринципите и законите на музикалната мелодия, хармонияи ритъм, които образуват космичната мировасимфония. Седемте Духа – седемте основни тона,представляват космичната арфа на живота.Всеки тон е един свят, едно измерение.Музиката е откровение, мелодия на Светлината,за която в „Битие“ се казва: И рече Бог: Да бъде Виделина.Всеки тон е свързан с определен процес на съзнанието,който има проекция в даден център на човешкиямозък и е отражение на дейността и живота на съществаот по-висш свят. Така една идея от света на Духа,Идейния свят, чрез живата музика се предава катопослание в съзнанието на човека, ако той е настроен насъответната вибрационна честота. Затова е необходимода развиваме нашата музикална чувствителносткъм тези по-висши вибрации, чрез което ставаме фокусна идеи от света на Духа – свят, който намира своятаматериална проява, след вибрационна трансмутация,в по-ниските полета на енергията и материята.Матриксът на една идея в причинния свят се изявавачрез музиката, чрез музикалната форма, която иматри основни компонента: мелодия, хармония и ритъм;те са основа на музикалната тема-образ.Сент-Ив Д’Алвейдър в книгата „Археометър“ определяприродните форми като кристализирала музика.Според Книгата на Йезекиил от Библията музикалносъдържание имат мерките на Соломоновия храм, същотосе отнася и до размерите на Скинията (глава 25от Книгата „Изход“).Всички светове са структурирани по законите намузикалната хармония. Тук важи основната формула: Материятае кондензирана енергия, енергията е кондензиранасветлина, светлината е кондензирана мисъл, мисълтае кондензирана Любов, а Любовта е плод на Духа.В подкрепа на изложеното дотук ще цитирам няколкомисли от Учителя Беинса Дуно:Цялата природа е проникната от музика. И самоонзи човек, който е развил музиката на своето съзнание,може да влезе в Божествения свят и да разберемузиката като път, по който Разумното е създаловсичко в света.Стремете се към онази музика, която внася вчовека истинска хармония. Тази музика прониква цялотоБитие… Тя включва в себе си законите на хармониятаи мелодията. Чрез тия закони се проявява духовниятсвят.Музикалният свят е преходен свят между физическияи духовния. Без музика не може да се мине в духовниясвят – тя е границата между човешкия и ангелскиясвят. Тя е съединително звено между тях.Музиката е среда, чрез която минават силите наПриродата.Да обърнем погледа си към някои научни факти. Вквантовата механика съществува така наречениятвълново-корпускулярен дуализъм, който застъпва тезата,че елементарните частици се проявяват едновременнокато частици и като вълни. Корпускулните свойства(енергия Е и импулс р) са свързани с вълновитесвойства (дължина на вълната и честота) в уравнениетона Дьо Бройл, описващо електрона като частица свълново движение. Оттук следва, че по законите на„откликващия резонанс“ има взаимодействие междуразличните вибрационни нива на живота, или енергетичновзаимодействие между по-високите и по-нискитеизмерения на Битието. Така се предава „силата“ отДуха към материята и обратно, както кръвта циркулирав човешкия организъм, защото самият човек е единкосмос. В целия вибрационен спектър съществува взаимодействиепо законите на музикалната хармония.Става въпрос за резонанс по висши хармоници (обертоноврезонанс), или резонанс по нисши хармоници (интертоноврезонанс). (Т. Тилев. Вибрации, ритъм и багри)Така се предава силата!Анри Поанкаре казва: Ние не знаем какво нещо есилата. Според нас законите на музиката са ключ къмразбиране на силата като субстанция на движението.Английският физик Браун е направил следнияопит: поставил прашинки от полен (цветен прашец) вкапка вода и установил с микроскоп, че те се движат.