22 - Учителят Петър Дънов

чат, Паша ги е чела на Учителя. Паша пише в спомените
си (непубликувани спомени на Паша Теодорова,
по ръкопис, директно предаден от нея): „Бях отишла
при Учителя в горната малка стаичка, за да прочета
няколко шпалти от една беседа, която се печаташе
по това време. Както четях, Учителя ме прекъсна,
спрях се, погледнах го, защото мислех, че ще коригира
мисълта, обаче чух въпрос…“
„На 8 февруари 1941 г. Учителя каза: „Предстои
да се поогледат малко беседите и лекциите, които
съм държал, така не може да останат.“ (Спомени на
Елена Андреева, „Образът на Учителя през мойте очи“,
сп. Житно зърно, 2009, бр. 21 стр. 11).
В спомените на Буча Бахар четем: „Всичко стенографирано
и дешифрирано се пишеше на пишеща
машина и Паша нанасяше корекциите отгоре. Така коригирани,
беседите се четяха от Учителя, той ги одобряваше
и след това се носеха на печатница. Пристигаха
шпалтите за корекция, пак се връщаха, докато в
ръцете ни се появеше том беседи. В „Парахода“ (така
са наричали къщичката на стенографките) кипеше работа
и живот. Всеотдайна работа на работниците,
обрекли себе си на духовна служба, обърнали гръб на
образователния си ценз, на общественото поприще,
жертвали забавления и младост за Словото. По всяко
време идваха братя и сестри да донесат по нещичко,
да кажат, да се посъветват, да прочетат и споделят
нещо неясно, да поръчат, да си препишат. Често
се случваше, минавайки оттам, да се отбиваме и да
заварваме Учител и ученик да работят над казаното
вече в беседа или лекция. Беше топло, задушевно,
сдържано и скромно. Работеше се усилено, за да може
да се напечати всичко, което е изостанало, а имаше
и огромна работа около непечатаните беседи.“ (непубликувани
спомени на Буча Бахар, по ръкопис, директно
предаден от нея)
От казаното дотук ясно се вижда, че беседите
са били печатани, след като Учителя ги е одобрявал
– и това е Словото, издадено по времето, когато
Учителя е бил на Земята и малко след това, в периода
от 1944 г. до 1949 г.
Неоспорим е фактът, че на всички тези томове
беседи името на Учителя е написано като автор. След
като той самият е приел и одобрил този метод на
работа, имаме ли право да съдим, да даваме оценки и
да налагаме мнения дали това Слово е вярно или не
Нещо повече – да издаваме алтернативни на одобрените
от Учителя издания по ръкописи с неизвестен
произход. Така например много странно звучи написаното
в края на беседата „И отвори устата си, та
ги поучаваше“ („Поучаваше ги“, ИК „Жанya-98”, 2002
г., стр. 30) „Това е новото учение. Христос днес се е
родил в света. Сега, като се върнете, заколете една
кокошка, кажете: „Да живее този новия Христос, Който
ни освобождава отъ всичко! Наздравица!“ (!) В изданието,
проверено от Учителя пише: „ Това е новото
учение. Днес се ражда Христос. Кажете си: „Да живее
новият Христос, който ни освобождава от всичко
старо“ („Поучаваше ги“, неделна беседа, държана на
7 януари 1923 г., печатница „Житно зърно”, 1949 г.
стр. 22). Вегетарианството е важно и необходимо
изискване за духовния растеж и развитие на ученика.
Сам Учителя е бил вегетарианец, както и учениците
му, така че публикуването на подобни текстове противоречи
на основни принципи в учението.
Учителя заявява:
„Моята задача е да ви дам Божественото учение.
Вашата задача като ученици е да го предадете
на българския народ.
Задачата на българския народ е да го предаде на
всички народи.
Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата
си.
Вие отговаряте, ако не предадете на българския
народ това учение.
И българският народ отговаря пред Бога, ако не
предаде учението на другите народи.“ (сп. „Сила и живот“,
1992 г., бр. 1, стр. 2)
В беседата „Същината на човека“ (съборна беседа,
държана на 24.08.1941 г., том „Възможности за
щастие“, Литопечат, 1941 г., стр. 41) Учителя казва:
„Абсолютно никаква лъжа не се позволява, бяла или
черна.“
Веднаж, непосредствено след 9 септември 1944
г., Учителя пожелал да отиде в Боровец. По това време
се изисквало специално разрешение за ползване на
лека кола. Борис Николов отишъл да вземе кола, като
казал, че тя е нужна за възрастен и болен човек. Радостен,
че е получил разрешението, той го дава на
Боян Боев, който го занася на Учителя. „На кола, взета
с лъжа, не се качвам“, казал строго Учителя…
Като се има в предвид казаното по-горе, можем
ли да допуснем, че един Миров Учител ще позволи Словото
му да бъде предадено в неверен вид и неговото
име в продължение на повече от четиридесет години
да стои като автор на изданията
Ние също сме отговорни пред Небето да дадем
историческа справка относно записването и предаването
на Словото и да свидетелстваме за това,
което сме видели с очите си и сме чули направо от
устата на учениците на Учителя, участващи пряко в
този процес, или сме прочели в ръкописните им спомени.
Смятаме, че това е важно, за да не се допуснат
манипулации, компроментиране или невярно предаване
предимно на неиздаваното Слово, тъй като сега глав-
I 23