OUTSHINED_MAG_BROI_5

ЛЮБИМИТЕ НИ БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ
ЛЮБИМИТЕ НИ БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ
Росен Спасов
“Граница” (1994)
реж. Христиан Ночев,
Илиян Симеонов
Младите Ночев и
Симеонов дебютират
ударно като
бъркат във все още
незарастнали рани за
да представят абсурда
на казармата.
Военните искат да
спрат излъчването на
филма по БНТ, въпреки
Марко Салиери
“Козият рог” (1972)
реж. Методи Андонов
Години след
като е създаден,
обезсмъртеният
разказ на Хайтов
че комунистическият
режим е колабирал
преди няколко години.
,,Граница‘‘ и досега е
един от най-значимите
филми от времето на
прехода и определено
е ненадминат през
мътните 90-те.
Освен това е безценно
да се види как
неповторим ансамбъл
от съвременни
телевизионни звезди,
но тогавашни
студенти в НАТФИЗ,
се въргалят в калта на
хиперреалистичните
условия,
в които е заснет
филма.
е доказателство
за качеството и
потенциала на
българското кино.
Този филм съчетава
много – митичното,
емоционалното,
човешкото, за да
създаде най-визуално
интересният и
морално интригуващ
филм в историята
на нашата
кинематография.
Александра Елезова
“Да обичаш на инат”
(1986)
реж. Николай Волев
Една от най-смелите
провокации на
българското кино към
режима преди 1989 г.
Смешен, сладък и
все пак безмилостно
откровен. Царят е гол
и пее фалшиво.
Ангелина Николова
“Стъпки в пясъка”
(2010)
реж. Ивайло Христов
Този филм постави
началото на интереса
ми към българското
кино и ме накара да
погледна с нови очи
към родния екран.
Симона Петрова
“Вчера” (1987)
реж. Иван Андонов
Kато че ли филмът
представлява една
своеобразна микровселена.
60-те години на XX
век, времето на Beatles и
Rolling Stones, сексуалната
революция и т.н., но все
пак не къде да е, а в
социалистическа България.
Приятелства, предателства,
любов и разочарование
– не е случайно, че този
филм е издигнат в култ
от поколението на моите
родители. В допълнение
с това няма как да не
се отбележи и хитовата
„Клетва“ на Щурците от
саундтрака, превърнала
се в песен-емблема.
Не трябва и да се
пропускат и изпълненията
на изгряващите Христо
Шопов, София Кузева и,
разбира се, Петър (Чочо)
Попйорданов...
Трудна задача е
да откроиш само
един филм от
цяла национална
кинематография.
Особено трудно
е, когато става
въпрос за нашето
българско
кино, към което
съвсем естествено сантиментът е много
по-голям. И все пак, ако трябва да посоча
един-единствен филм, то това ще бъде
„Илюзия“ (1980). Заради екзистенциалните
му дълбочини, абсурдизма и политическата
метафора. Заради условността и
универсалността му. И най-вече заради
таланта и въображението на сценариста
Константин Павлов и режисьора
Людмил Стайков.
Трудно може да се
избере един филм,
но бих препоръчал
този със сигурност.
Защото, не че е
най-добрият
български филм,
но притежава
остроумно
чувство за хумор,
Катерина Ламбринова
“Илюзия” (1980)
реж. Людмил Стайков
Пламен Михайлов
“Топло” (1978)
реж. Владимир Янчев
иронизиращ е, а и е един от първите ми
ясни сблъсъци с българското кино. „Топло“
отвори вратата за старите ни произведения в
моето съзнание, убеждавайки ме, че имаме
много хубави продукции.
36 37