OUTSHINED_MAG_BROI_5

OUTBGCINEMA
„... Рангел Вълчанов предлага този сценарий още през 60-те години
на 20-ти век. Тогава той би бил редом например с произведенията
на Фелини. Трудно е да се градят хипотези как би изглеждало нашето
кино и творчеството на режисьора, ако по онова време му бяха
разрешили да осъществи творбата си. Реализацията й в края на 70-те
носи друга зрялост на автора. Изповедната фантасмагория на шопа
Рангел Вълчанов идва да покаже, че душевността на шопите е не помалко
значима от установените вековни традиции на други народи.
А може би корените са много по-дълбоки, отколкото дефинираните
преди векове ритуали пред Бъкингамския дворец.“ 1
OUTBGCINEMA
вдясно Рангел Вълчанов, до него операторът Радослав Спасов
Спомням си, че докато бях първи курс в НАТФИЗ, преподавателите
ни дадоха „Лачените обувки на незнайния войн“ като прекрасен
пример за лирически жанров стил. Типичното за него е, че той
изразява вътрешния свят на личността в неговата импулсивност
и спонтанност. Мечти и настроения срещат своята визуална
реализация. Събитийността на реалността е заменена от гъвкавостта
на въображението. Типичното за ритъма и композицията на лиричните
произведения е, че там няма обективност, а субективност. Съответно
гъвкавостта в изразяване на категорична позиция е далеч по-изразена.
1
Янакиев, Александър. Енциклопедия А-Я на Бългорското
кино, личности/филми. София: ТИТРА, 2000, с. 425
От регистратор на действителността, дори и условна,
кинематографът се превръща в изразител на фантазии и илюзии.
Той прониква в душевността и вътрешния свят на субекта, през
чийто поглед е видяно всичко, което се разиграва на екрана.
Личните възприятия на лирическия говорител, който по директен или
индиректен начин води повествованието, са водещи в сюжетната
композиция. Безпристрастието не е прието в този поетичен род. Сред
лиричните произведения, запечатващи вътрешния свят могат да се
споменат „8 ½” на Федерико Фелини и „Ах, този джаз” на Боб Фос .
Лирическият жанр дава пълна свобода на полета на въображението.
Изобилстват фолклорните мотиви и сцени, които са наситени с
обаянието на отминалата епоха. Но миналото не е реализирано,
то е погледнато с една нежна насмешка, с лека ирония –
преценка, която идва от вече порасналия Симеон.
Всичко това прави „Лачените обувки на незнайния
войн“ действително вълнуващо кино преживяване
дори вече почти 40 години след създаването му.
Симона Петрова
със съдействието на Българска национална
филмотека
46 47