OUTSHINED_MAG_BROI_6

OUTGAME
Р
азочарованието е трудно оценима емоция. Когато
става въпрос за критика, а това важи двойно за такава,
насочена към изкуство, то има вероятност по-скоро да
разобличи колко изкривена е всъщност представата ни
за произведението, вместо да докаже ангажираност. Да си
разочарован от произведение е нещо прекалено лично, тъй
като твоето виждане и светоглед са в конфликт със същността
на творбата, а дисонансът между двете е прекалено
разрушителен, за да доведе до конструктивност.
Бих искал да акцентирам за
това колко личен фактор е
разочарованието, защото
„Zelda” е поредица, която
поражда прекалено лични и
интимни емоции в много хора
и при това съвсем заслужено.
Комбинацията от достъпност, ясни
и ескалиращи препятствия, чар и
чувствата на епос и магия, които
тези игри създават, са уникални
и донякъде неповторими, даже
при повторни изигравания.
Приключението, все пак, може да
се изживее само веднъж. Не бих
искал да изпадам в хипербола,
но когато човек играе „Zelda”
за пръв път, този момент често е
транзицията му от „почитател“ към
„геймър“. Поне при мен стана
така.
Тези размисли не са откъслечни,
напротив, те са директно
свързани с началото на новата
година, а оттам и времето
за раздаване на награди и
хвалебствия. Докато някои
от вас неизменно очакват с
нетърпение печелившите от
големите филмови конкурси
като „Оскарите“, светът на
видеоигрите раздаваше свои
собствени награди. И неизменно,
всеки сайт, институция или критик
избираше „Breath of the Wild”,
последното звено от поредицата,
за най-добрата игра на миналата
година. Аз така и не я изиграх
тогава, когато му беше времето,
оставих си я за по-нататък, да
се отдам напълно на новото
приключение, подготвено от
„Nintendo”. Всички тези награди
някак си ми завъртяха главата. И,
драги читателю, точно тук се случи
моя хюбрис – оставих вълната от
високи очаквания да ме поднесе,
вместо да запазя хладнокръвие
и да погледна трезво. Моментна
слабост, причинена от
носталгия и любов към едно
хоби, неразбрано от мнозина
и нетърпящо истинска критика.
Може би това е и доказателство
за това.
Бих искал още отсега да
отметна - „Breath of the Wild” не
е лоша игра, напротив. Това е
най-мащабният като размери,
но и като амбиции проект, с
който „Nintendo” някога са се
залавяли. Само ако погледнете
картата, ще разберете за какво
иде реч. Огромна е! Дори и да
не е най-големият виртуален
свят създаван въобще, за
обичайните мащаби на „Zelda”
това е истинско постижение.
Неслучайно се спирам на
картата, защото това е може
би най-важният и, съответно,
успешен елемент на играта.
Тази поредица е синонимна
с чувството за приключение,
което успява да предизвика в
своите играчи, но стагнацията на
последните няколко заглавия бяха
формулизирали преживяването.
Една от грешките в миналото
бе, че структурата на вашето
пътуване винаги е била ясно
дефинирана. Трябва да минете
през всяко едно препятствие по
пътя ви едно по едно, докато не
видите всичко и в края победите
големия злодей. В „Breath of the
Wild” е възможно да започнете
играта и в първият един час
да се отправите директно към
последният етап от играта,
да победите гадняра, пазещ
OUTGAME
принцесата и с това да свършите
играта. Ако това ви е присърце.
Това е ключовото изречение и
причината защо приключенският
дух преобладава в тази игра.
В началните часове вашите
решения ще са свързани
с интересни географски
забележителности повече,
отколкото каквато и да е било
цел, зададена от самата игра.
Щом ви е дадена свободата
да довършите играта (ако сте
достатъчно добри, разбира се) в
първите два часа игрово време,
не е ли по интересно да тръгнете
на юг или на север, да видите
каква е тази странна планина
в далечината или да проверите
мистериозната гора наблизо?
Донякъде се чувствах като леко
заблуден турист – скачах напред
към всичко достатъчно интересно,
за да ми привлече вниманието,
докато най-накрая не си поставих
по-обща цел – да стигна края на
картата. Когато, след петнайсет
часа избягване на по-силни
врагове от мен, ловуване за месо,
след като посетих три различни
селища, достигнах брега на
морето. И няма да ви лъжа, този
момент ми донесе истински
катарзис – аз успях да изпълня
цел, която сам си бях поставил,
играта органично ми предостави
възможност да я постигна по
начин, който на мен да ми е
34 35