OUTSHINED_MAG_BROI_6

OUTOSCARS
ЛА МАНШ
ТЕКСТ:ПЛАМЕН МИХАЙЛОВ
И
нтересно е как животът на филмите за Втората световна война
не угасва. Все още и все толкова любопитно продължава
да бъде изследването на темата. Голяма част от основните
събития може и да са отразени, но това води до нещо хубаво,
защото отдавна са минали времената, в които е имало потребност
единствено да се разкаже историята, за да се прочисти съзнанието.
Тя е вече известна, за това се набляга на авторство, търсене и
експериментиране. Страничен, нов поглед, наблюдаващ през лупа,
търсещ интригуващи детайли. Друго важно, на което би могло да се
обърне внимание е следното – филмите с тази тематика, които се
произвеждат след войната, може би до 80-та година, са следствие не
само на познание, но и на нещо преживяно от авторите. Физическо
съществуване в рамките на воювщ свят, водещо до спомени, размисли,
може би травми и т.н. За това ще се забележи стилистична разлика
между тогавашните и сегашните филми. Изминали са много години
и на чисто техническо ниво има голям скок, но не това имам предвид.
“The great escape” (1962г.) с режисьор Джон Стърджис, който по
време на войната е снимал документални и тренировъчни филми за
Военовъздушните сили на САЩ. “Patton” (1970г.), с режисьор Франклин
Шафнър, който e служил във Военоморските сили на САЩ. “A bridge
too far” (1977г.) на Ричард Атънбъроу. Той е служил в кралските ВВС до
момента, в който бива разпределен в Royal Air Force Film Production
Unit. Снимайки филми за армията, уврежда слуха си за постоянно.
46 47