OUTSHINED_MAG_BROI_6

OUTGAME
OUTGAME
Наистина не ми трябваше да
зная, че принцеса Зелда има
гласа на надута англичанка, но
ето, сега и тази жизненоважна
подробност е запълнена, и този
въпрос получи своя отговор.
Проблематични са и битките.
Минали игри успяваха да
достигнат чувство за прецизно
дуелиране с мечове, но тук то
прилича повече на млатене с
пръчки. Оръжията ви, които за
пръв път се чупят, което ви кара
да търсите и да ги сменяте
постоянно с нови, се чувстат
бавни и тромави. Скуката в боя е
създадена и от враговете – нито
един от тях не е особено сложен,
но са планини от жизнени точки,
които трябва малко по малко да
намалявате, най-вече след поне
50 часа игра. Премахването на
по-сложните врагове отнема
прекалено много време, за
да е интересно, и това не е
спомогнато от факта, че те не
са достатъчно разнородни, за да
оправдават скока в трудността.
След известно време,
убиването на същите
пет врага е скучно,
независимо, че
първите
сблъсъци са били изпълнени с
еуфорията на новостта.
Има и открояваща се липса на
„dungeon”-и. За да разясня, това
е по-сложно ниво, приличащо на
лабиринт, което играчът трябва
премине. Хубавото на точно този
формат ниво е, че е лесно за
авторите да му създадат сюжет.
За часовете игрално време, което
ще отделите, ще има постепенна
градация на напрежение,
привнесено от пъзели, малки
битки и търсене на правилния път,
преди да завърши в зрелищна
битка с главния антагонист на
лабиринта. Докато стари игри
се опитват да усложняват тези
лабиринти, както и да увеличава
тяхната бройка, тук те са помалко
и нямат същата сложност.
Интересното е, че все пак носят
духа на новата игра – те са
малки, лесни, но проблемите в
тях са пластични и се поддават
на различни решения.
Може би найразочароващото
беше, че независимо
от големината на
картата, все още
имаше места, на
които не можех
да отида. Мен ме
зовеше
дивото извън границите на
картата, защото играта ме беше
научила, че имам много малко
прегради пред мен. Колкото и
голям свят да бяха създали за мен,
той пак не ми беше достатъчен.
Той свършваше, беше ограничен
и в последствие ми беше пуст.
По отделно, тези проблеми не
са фатални, и смятам, че са
по-скоро впечатленията на един
полувманиачен педант, отколкото
напълно обективни впечатления.
Можете да се насладите съвсем
спокойно на виртуалната
разходка в този прекрасен свят
и да си прекарате доста добре,
независимо от тези мъчнотии.
Ако сте следяли моите статии и в
предишни броеве на списанието,
знаете, че за мен
новите идеи трябва
да се подкрепят,
още повече, ако
те идват от такива
големи компании като
„Nintendo”, които освен
репутацията си, влагат и
сериозни средства в
изработката на тези
проекти.
Но тази игра нямаше нужда да е
„Zelda”, за да оправдае високият
си бюджет. На нея й пречат
елементи, които преди са били
подходящи, но тук не успяват да
се наместят успешно. В опита
си да превърнат една добра
игра в хит, имам чувството че й
е окачено името на популярна
поредица, колкото да оправдаят
високия бюджет. В резултат на
неподходящото брандиране,
изкуството страда.
Но разочарованието е личен
фактор, който не винаги е
споделен по същия начин и не
може да бъде описан подходящо.
Докато авторите са виновни, че не
са оправдали всички очаквания,
аз също съм виновен, задето
реших да ги завиша толкова
високо.
38 39