Славея Тенчева Петрова - Пловдивски университет "Паисий ...

розата на ветровете за гр. Пловдив преобладаващата част от тях са от запад на изток,
тоест те играят важна роля за преноса на атмосферните замърсители в тази посока.
При Зона 3 (ЖП гара „Тракия“) допълни фактори са железопътния транспорт и
КЦМ-Пловдив. По данни на РИОСВ точно в периода на нашето изследване е
констатирана промяна в посоката на вятъра от юг на север, което вероятно е повишило
степента на атмосферно замърсяване с определени елементи.
Като цяло, имайки предвид спецификата на изграждането на гр. Пловдив, наличието
на големи зелени площи и обилно залесяване с дървета на главните транспортни
артерии, бихме могли да говорим за проявяването на т.н. каньон-стрийт ефект. Според
него високите сгради, дървета и други прегради (каквито са тепетата) възпрепятстват
разсейването на емитираните в този участък замърсители, като по този начин
допринасят за задържането и рециркулацията им в приземния въздушен слой. Вероятно
това е причината за отделянето на тези две зони, разположени в централната градска
част.
Резултатите от приложения пасивен мониторинг показаха, че за гр. Пловдив като
цяло типа атмосферно замърсяване е сравнително хомогенно разпределен, с лек превес
на една или друга форма на замърсяване в различните зони. Нашите резултати
потвърждават изказаното от Atanasov et al. (2006) становище, че само около 5% от
констатираните атмосферни замърсители в гр. Пловдив се дължат на индустриалното
производство, а останалите 95% се емитират от различни източници, сред които превес
има транспорта.
В синхрон с тези заключения е установената от нас най-висока степен на
замърсяване в централните зони - елементите, които ние установихме като основни
замърсители, са с произход, който не може бъде отнесен само към промишлеността.
Активен мониторинг
При активния мониторинг с колектори със Sphagnum girgensohnii установихме, че
при макроелементите K и P е налице зависимост между времето на експозиция на
колекторите и количеството им в пробите - посочените елементи достоверно понижиха
концентрациите си с удължаване периода на експозиция на атмосферно въздействие в
сравнение с контролната проба. При елементите Cu, Fe, Hg, Ni и Pb бе доказано
правопропорционално увеличаване на съдържанието им в колекторите с удължаване на
времето на експозиция. Средното ниво на Al, Ca, Cd, Co, Cr, Na, Sr, U, V и Zn, също
нарасна, но обща тенденция не можа да бъде изведена в четирите изследвани зони. При