Славея Тенчева Петрова - Пловдивски университет "Паисий ...

отношение замърсяване на атмосферния въздух, а в Зона 6 (ЖК „Смирненски“) и Зона 7
(Парк „Отдих и култура“) - най-ниско.
6.2. Активен мониторинг
1) Видовете Sphagnum girgensohnii и Pseudevernia furfuracea бяха
потвърдени като ефективни биомонитори за провеждане на активен мониторинг на
атмосферното замърсяване в градски райони.
2) Тридесетдневния период от време за експозиция на колекторите е
оптимален при провеждане на активен мониторинг със Sphagnum girgensohnii и
Pseudevernia furfuracea.
3) Зона 3 (ЖП гара „Тракия“) и Зона 4 (Бул. „Руски“) бяха потвърдени при
активния мониторинг като най-силно антропогенно повлияни и с влошено качество на
въздуха.
6.3. Пигменти
1) Хлорофилът и каротиноидите могат да се използват успешно като
биоиндикатори при изследване на атмосферно замърсяване.
2) Поради неспецифичността в пигментната реакция към различен тип
въздействия, бихме препоръчали да не се прилагат самостоятелно, а в комбинация с
други параметри (морфологични, биохимични, физиологични) за целите на
фитомониторинга.
6.4. Изследваният пчелен мед от района на гр. Пловдив като цяло показа ниско
съдържание на тежки метали и токсични елементи.
6.5. Атмосферният въздух в гр. Пловдив е с влошени качества, по-силно
изразени в централната градска част и в зоните, разположени в посока изток и югоизток
от нея.
6.6. Водеща роля за замърсяването в гр. Пловдив имат емисиите от
автомобилния транспорт и битовата дейност, а по-малка – индустриалните източници.
6.7. Разпределението на типа замърсяване на атмосферния въздух в гр. Пловдив
е сравнително хомогенно. Не могат да бъдат посочени ясно изразени точкови и
линейни източници на замърсяване.
6.8. Паралелното прилагане на методите на пасивния и активния
биомониторинг, съчетани с допълнителни екофизиологични параметри, предполага
обезпечаването на достатъчно надеждни данни за извършване на комплексна оценка на
атмосферното замърсяване в градска среда