Славея Тенчева Петрова - Пловдивски университет "Паисий ...

По принцип, спад в стойностите на този параметър е типичен за есенния сезон, но
тези резултати биха могли да се обяснят с механизма за подтискане на хлорофилното
съдържание, едновременно с превръщането на хлорофил b в хлорофил a при
деградацията на пигментите (Fang et al., 1998).
Резултатите за съотношението хлорофил a/b сочат, че то е най-ниско в пробите от м.
юни, което може да се обясни с наличието на по-големи количества новосинтезиран,
слабо свързан с пигмент-белтъчния комплекс хлорофил a. Тази лабилна форма е поподатлива
на екстремални въздействия и се разрушава по-лесно от хлорофил b. С
настъпването на физиологичната зрялост на листата, количеството на здраво свързания
хлорофил a се увеличава, което се отразява и върху съотношението хлорофил a/b.
Установените в нашето изследване по-ниски стойности на съотношението между
двата вида хлорофил в началните месеци и тяхната динамика могат да се свържат и с
изказаните от Душкова & Нинова (1977), Malhotra (1977), Rao (1977), Grill et al. (1981)
становища, че промените в хлорофилното съдържание характеризират устойчивостта и
степента на адаптация на растенията към постоянно и/или високо ниво на атмосферно
замърсяване в средата.
Извършеният клъстер анализ на база пигментно съдържание в изследваните листни
проби от всички биомонитори при пасивния фитомониторинг показа отделянето на
Зона 1 от останалите, които допълнително бяха подразделени в две групи: Зона 2, Зона
3 и Зона 7, от една страна, и Зона 4, Зона 5, Зона 6 и Зона 8, от втора (Фиг. 14).
Фиг. 14. Клъстер-анализ на база концентрацията на хлорофил в отделните зони
Посоченото групиране на зоните на база съдържание на хлорофил в листата от
изследваните дървесни и тревисти видове съвпада с групирането, което установихме на