Славея Тенчева Петрова - Пловдивски университет "Паисий ...

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”
БИОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ • КАТЕДРА "ЕКОЛОГИЯ И ООС"
Славея Тенчева Петрова
„ПАСИВЕН И АКТИВЕН ФИТОМОНИТОРИНГ НА
АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ В ГРАД
ПЛОВДИВ“
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация
за придобиване на образователна и научна степен „доктор“
в направление 4.3. Биологически науки,
докторска програма „Екология и опазване на екосистемите“
Научни ръководители:
Проф. д-р Лиляна Юрукова
Доц. д-р Илиана Велчева
Рецензенти:
Проф. дбн Мария Попова
Доц. д-р Иванка Димитрова-Дюлгерова
Пловдив, 2012 г.

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”
БИОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ • КАТЕДРА "ЕКОЛОГИЯ И ООС"
Славея Тенчева Петрова
„ПАСИВЕН И АКТИВЕН ФИТОМОНИТОРИНГ НА
АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ В ГРАД
ПЛОВДИВ“
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация
за придобиване на образователна и научна степен „доктор“
направление 4.3. Биологически науки,
докторска програма „Екология и опазване на екосистемите“
Научни ръководители:
Проф. д-р Лиляна Юрукова
Доц. д-р Илиана Велчева
Рецензенти:
Проф. дбн Мария Попова
Доц. д-р Иванка Димитрова-Дюлгерова
Пловдив, 2012 г.

Дисертационният труд съдържа 173 стр. текст, от които 20 стр. с литература,
включващи 14 заглавия на кирилица и 232 на латиница, както и 37 таблици и 81
фигури.
Изследванията от дисертационния труд са извършени в Лаборатория по Екология,
Биологически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски“; Лаборатория по Аналитична
химия, Химически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски“; Регионална лаборатория –
Пловдив към ИАОС.
Дисертационният труд е обсъден и насрочен за защита на разширено заседание на
Катедра „Екология и ООС“, ПУ „Паисий Хилендарски“ (Протокол № 118 от 31.05.2012
г.).
Откритото заключително заседание ще се състои на 28.09.2012 г. от 11:00 часа в
15 ауд. на Биологическия факултет при ПУ „Паисий Хилендарски“, гр. Пловдив, ул.
„Тодор Самодумов“ 2.
Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в Централна
библиотека към ПУ „Паисий Хилендарски“.
Автор: Славея Тенчева Петрова
Заглавие: „ПАСИВЕН И АКТИВЕН ФИТОМОНИТОРИНГ НА АТМОСФЕРНО
ЗАМЪРСЯВАНЕ В ГРАД ПЛОВДИВ“

1. УВОД
Възможността за установяване съдържанието на елементи в околната среда
посредством живи организми вместо пряко измерване на емисиите и концентрациите
във въздуха се дискутира от дълги години. Относително лесното пробосъбиране,
липсата на необходимост от сложно и скъпо техническо оборудване, както и
акумулативното и интегрирано във времето поведение на биомонитора, допринасят за
развитието на биомониторинга на атмосферното замърсяване. Фитомониторингът, като
част от биомониторинга, представлява система за наблюдение, оценка на състоянието и
прогноза за възможните изменения в компонентите на околната среда с използването
на растителни обекти в естествената им среда при пасивния фитомониторинг и след
пренасянето им в дадения район под формата на живи транспланти или като колектори
с изсушен материал при активния фитомониторинг. Осигурявайки висока плътност на
точки за пробосъбиране, биомониторите са много ефективни при мониторинг на
замърсяването в градска среда (Aksoy et al., 1999; Tomasevic et al., 2001; Djingova et al.,
2003;Tomasevic et al., 2005; Culicov & Yurukova, 2006; Aničić et al., 2011).
Специфичното местоположение и топография на град Пловдив, от една страна, и
съществуващото високо ниво на замърсяване на въздуха, от друга, са предпоставка за
прилагането на методите на пасивния и активния биомониторинг в него. Въпреки това,
до момента в Пловдив има проведени единични фитомониторингови изследвания и то
касаещи отделни точкови източници (Душкова & Нинова, 1977, 1978, 1981, 1982;
Димитрова, 2000; Dimitrova & Yurukova, 2005; Hristeva et al., 2011).
Това поражда необходимостта от извършването на възможно най-пълно проучване
на процесите на преноса, отлагането и акумулирането на атмосферните замърсители, за
да може адекватно да се оцени ефекта от тяхното въздействие върху състоянието на
околната среда и населението на гр. Пловдив.
2. ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР
Въздействието на атмосферното отлагане върху околната среда е обект на
изследване отпреди повече от един век: може би първият ефект, който е бил описан в
научни трудове е бил намаляването на епифитните лишеи в зони с високо ниво на
въздушно замърсяване. Още от класическия труд на Nylander (1886) за епифитните
лихенизирани гъби в Париж и неговите околности, обширни изследвания са били
проведени в множество райони (Barkman, 1958; Hawksworth, 1971; De Wit, 1976).

Намаляването на виталността на горските дървета като резултат от атмосферното
замърсяване е установено преди много години (Crowter & Ruston, 1911; Wieler, 1913) и
случаите на загиване на горски масиви в обширни европейски региони също са
документирани (Van Breemen, 1990).
Въпреки че направените изследвания са допринесли в голяма степен за научното
разгадаване на абиотичните ефекти от атмосферното отлагане, особено относно
химизма на атмосферата (Asman, 1987), химизма на почвата (Mulder, 1988) и химизма
на водата (Van Dam et al., 1990), много от биотичните ефекти все още не са напълно
изяснени – например, в наземните екосистеми не са определени взаимоотношенията
„доза-ефект“ (Heji et al., 1991).
В по-ранните разработки атмосферното замърсяване е отчитано чрез географските
различия в биоразнообразието и обилието на биомониторния вид (Barkman, 1958; De
Wit, 1976; Martin & Coughtrey, 1982). Целта на следващите проучвания е изясняването
на влиянието на различни нива атмосферно замърсяване върху отговорите на
биомонитора (Feder & Manning, 1979). Затова много изследвания са посветени на
процеси като фотосинтеза, дишане, транспирация, акумулация на елементи и т.н.
(Garty, 1993; Branquinho et al., 1999). По-късните изследвания имат две различни цели:
първо, изясняване на екологичното/физиологичното въздействие на атмосферното
замърсяване и второ, изясняване на връзката между въздействието и отговора от гледна
точка на акумулацията на изследваните елементи („доза-ефект“).
Паралелно са изследвани и процесите, отговорни за акумулацията, усвояването и
отделянето на елементи в биомониторите. Тези разработки са показали, че усвояването
на металите може да бъде отчасти механичен или физико-химичен процес (йонен
обмен), както и чрез пасивно или активно поемане от клетката (Rühling & Tyler, 1968,
1970; Tyler, 1970; Taylor & Whiterspoon, 1972; Nieboer & Richardson, 1981; Pucket, 1988;
Tyler, 1989; Gjengedal & Steinnes, 1990).
Количественото и качественото съотношение на химичните елементи е
индивидуално в цветовете на растенията от различни региони, така че общото
съдържание на минерални вещества в меда ще зависи от местоположението на кошера.
Следователно, пчелният мед може да бъде полезен биомонитор за състоянието на
района, в който живеят пчелите (Latorre et al., 1999; Przybylowski & Wilczynska, 2001;
Hernandez et al., 2005; Staniškienė et al., 2006). При изследвания в Швейцария е
установено, че съдържанието на тежки метали в пчелите и техните продукти е повисоко
в индустриализирани райони и в такива с натоварен автомобилен трафик

(Bogdanov et al., 2003), като степента на замърсяване намалява в следния низходящ ред:
пчели > прополис > пчелни пити > пчелен восък > пчелен мед. Последното място, което
заема меда, вероятно се дължи на някакъв тип „филтриране“ от пчелите.
Значението на оценката за елементния състав на атмосферата произтича от
предполагаемото въздействие върху състоянието на екосистемите и хората, в този
смисъл приносът на отделните източници трябва да бъде разглеждан като важен
компонент при управление на емисиите. Данните от биомониторинга трябва да бъдат
съчетани изрично с информацията за регистрирани емисии, състояние на екосистемите
и човешкото здраве. Това означава, че трябва да бъдат създадени мултидисциплинарни
програми, които да включват експерти от различни области: биомониторинг, контрол
на емисиите, аналитична химия, екология и епидемиология.
3. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
Целта на настоящото изследване е чрез прилагане на пасивен и активен
фитомониторинг да се направи анализ и оценка на атмосферното замърсяване в гр.
Пловдив.
Във връзка с изпълнението на посочената цел са поставени следните задачи:
1. Подбор на подходящи зони (пунктове) в гр. Пловдив за пробосъбиране на
биомонитори и подходящи точки за залагане на колектори за активен мониторинг .
2. Избор на подходящи растителни видове за биомониторинг на атмосферно
замърсяване.
3. Изготвяне, залагане и периодично събиране на колектори с мъхове и лишеи в
избраните зони
4. Събиране на представителни проби от тревистите растения (цели индивиди) в
подбраните пунктове на територията на гр. Пловдив.
5. Събиране на представителни листни проби от дървесните растения в подбраните
пунктове на територията на гр. Пловдив в различни вегетационни стадии.
6. Събиране на проби от полифлорен пчелен мед от кошери, разположени в някои
от изследваните пунктове.
7. Определяне концентрациите на хлорофил a, хлорофил b, общ хлорофил и
каротиноиди в събраните проби от листа на използваните тревисти и дървесни видове
8. Извършване на химичен анализ на събраните проби от колектори, растения и
пчелен мед за установяване съдържанието на микро- и макроелементи в тях.

9. Статистическа обработка на получените резултати с избрани подходящи
математически програми.
10. Оценка и анализ на атмосферното замърсяване в гр. Пловдив.
4. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
4.1. Избор на зони и пунктове за пробосъбиране
Главната цел на градската екология е да се изясни връзката между пространствения
модел на урбанизацията и екологичните процеси, в следствие на което са развити
множество хипотези за корелацията между промените в природните системи и
агрегирането на урбанизацията. Съгласно теорията за урбанистичния градиент на
McDonnell & Hahs (2008), интензитетът на тези нарушения се очаква да се променя
предсказуемо с отдалечаване от ядрото на града, тоест в реда: градски (urban) -
крайградски (suburban) – провинциален (rural) площи.
На територията на гр. Пловдив бяха избрани осем зони за пробосъбиране с различна
степен на антропогенно натоварване – две в централната градска част, три в кварталите
и три в периферията на града: Зона 1 – ИЗК Марица“; Зона 2 – Парк „Лаута“; Зона 3 –
ЖП гара „Тракия“; Зона 4 – Бул. „Руски“; Зона 5 – Природна забележителност
„Бунарджик“; Зона 6 – ЖК „Смирненски“; Зона 7 – Парк „Отдих и култура“; Зона 8 –
ЕГ „Пловдив“ (Фиг. 1).
4.2. Избор на растителни биомонитори
На база извършения литературен обзор, за провеждането на пасивен биомониторинг
бяха избрани три вида широколистни дървета и три вида тревисти растения, както
следва:
‣ Acer platanoides Linnaeus - Шестил
‣ Aesculus hippocastanum Linnaeus – Конски кестен
‣ Betula pendula Roth – Обикновена бреза
‣ Capsella bursa-pastoris Linnaeus – Овчарска торбичка
‣ Plantago lanceolata Linnaeus - Ланцетовиден живовляк
‣ Taraxacum officinale (L.) Weber ex Wiggers - Глухарче
За провеждане на активен биомониторинг чрез колектори с изсушен растителен
материал бяха избрани:
‣ мъх - Sphagnum girgensohnii Russow
‣ лихенизирани гъби - Pseudevernia furfuracea (L.) Zopf.

8
1
7
6
2
3
5
4
ПЛОВДИВ
Фиг. 1. Разположение на зоните за осъществяване на биомониторинга
4.3. Събиране и подготовка на растителни проби за анализ – пасивен
биомониторинг
Широколистни дървета
Във всяка от посочените зони бяха избрани по 2-3 дървета от всеки изследван вид
(Определител на растенията в България, Делипавлов и кол., 1992), с еднаква
експозиция, възраст, височина и форма, растящи при сходни абиотични условия,
отстоящи най-малко на 5-10 m от автомобилния трафик. Изключение е Зона 4 (бул.
„Руски“), където са избрани дървета, засадени върху тротоарната част (на разстояние
0,5-1 m от уличното платно). От всеки пункт бяха събирани по 20-40 броя напълно
развити листа от Acer platanoides и Aesculus hippocastanum, а от Betula pendula - по 60-
80 броя. Подпробите са вземани от долната част на листната корона на височина 2,5-3
m във всички посоки и след това е приготвена средна проба за анализ.
Пробосъбирането през 2010 г. е извършено в пролетния (13-14.06.) и в есенния (15.09.)

сезон, а през 2011 г. и 2012 г. – ежемесечно. Всички проби са съхранявани в стерилни
полиетиленови пликове, за да се избегне евентуално замърсяване.
Тревисти растения
Във всяка от посочените зони бяха събрани 15-20 цели екземпляра от избраните
биомонитори (Определител на растенията в България, Делипавлов и кол., 1992),
развиващи се при сходни абиотични условия, най-малко на 5-10 m отстояние от
автомобилния трафик. Изключение е Зона 4 (бул. „Руски“), където са събрани
крайпътни индивиди, развиващи се в озеленения участък между двете еднопосочни
ленти за движение (на разстояние 0,5-0,6 m от автомобилния трафик). Пробите от
Capsella bursa-pastoris и Taraxacum officinale (complex) са събрани през м. април, а от
Plantago lanceolata – през м. май, съответно 2010 г. и 2011 г. Всички проби са
съхранявани в стерилни полиетиленови пликове, за да се избегне замърсяването им.
4.4. Събиране и подготовка на растителен материал за изготвяне на
колектори, залагане и периодично пробосъбиране - активен биомониторинг
Пробите от Sphagnum girgensohnii (Определител на мъховете в България, Петров,
1975) и Pseudevernia furfuracea (Флора на България – Лишеи, Попниколов & Железова,
1964) бяха събрани от сравнително незамърсен район (Природен парк „Витоша“) през
м. април 2010 г. В лабораторни условия отделните индивиди бяха внимателно
разделени, полепналите по тях твърди частици бяха премахнати, след което материалът
беше въздушно изсушен и хомогенизиран чрез ръчно разбъркване. Изработването на
колекторите бе извършено съгласно Culicov & Yurukova (2006). Около 3 g растителен
материал (въздушно сухо тегло) беше пакетиран в колекторни торбички с размери
10×10 cm, изработени от найлонова мрежа с размер на просвета 1 mm 2 .
Активният биомониторинг с колектори с изсушен растителен материал от мъх и
лихенизирани гъби бе осъществен в периода 01.05.–01.10.2010 г. в четири от
посочените зони: Зона 1, Зона 3, Зона 4 и Зона 6 по следната методология:
Дванадесет броя колектори бяха монтирани последователно от единия край на
дървена летва с размери 120×40×40 cm, на разстояние 4 cm един от друг, като бяха
редувани по два колектора с растителен материал от единия вид и съответно два
колектора с растителен материал от другия вид. Получените експериментални
установки бяха поставени високо над земята по такъв начин, че пробите да са напълно
изложени на атмосферно въздействие. Непосредствено след прикрепянето на летвите,
чрез накапване с дестилирана вода всеки от колекторите бе овлажнен с цел повишаване
абсорбционната способност на мъртвия материал. Тази процедура бе повтаряна веднъж

седмично през целия период на изследването. Три времеви периода на излагане на
колекторите на въздействието на атмосферното замърсяване бяха зададени, съответно
от 30, 90 и 150 дни. В края на всеки от периодите бяха събирани по два колектора от
вид във всяка от изследваните зони и поставени в стерилни полиетиленови пликове, за
да се избегне евентуално замърсяване. За контрола бе използван част от събрания от
ПП „Витоша“ растителен материал, съхраняван в стерилни полиетиленови пликове.
4.5. Събиране на проби от пчелен мед
Пробите пчелен мед (реколта 2009 г.) бяха получени директно от пчеларипроизводители
в района на гр. Пловдив, както следва: ИЗК „Марица“ (Зона 1); бивша
Ботаническа градина (Зона 2); ЖП Гара „Тракия“ (Зона 3); северно от кв. „Прослав“
(близо до Зона 6). Другите четири изследвани района бяха разположени съответно на:
18 km в западна посока, близо до гр. Стамболийски; 17 km в североизточна посока,
близо до гр. Раковски; 14 km в източна посока, към гр. Садово и 13 km на югоизток от
гр. Пловдив в посока към гр. Асеновград (на 5 km западно от КЦМ-Пловдив).
4.6. Определяне съдържанието на елементи в събраните проби
Около 1 g изсушен и смлян растителен материал бе третиран с 5 ml азотна киселина
(Merck) за 24 часа при стайна температура. Мокрото разлагане бе осъществено с
помощта на микровълнова система за разлагане (Microwave Digestion System CEM MDS
81D). Съдържанието на Al, As, B, Be, Bi, Ca, Cd, Co, Cr, Cu, Fe, Hg, K, Mg, Mn, Mo, Na,
Ni, P, Pb, S, Se, Sr, U, V и Zn бе определено чрез масспектрометрия с индуктивно
свързана плазма (ICP-MS), използвайки инструмент Agilent 7700 ICP-MS (2009), DF
1000. Контролът на качеството бе осигурен с растителен стандарт (NCS DC73348).
Данните за всяка зона са средна аритметична от три проби, а данните за всяка отделна
проба са средна аритметична от три аналитични измервания.
Пробоподготовката и химичните анализи бяха извършени в лабораторията по
Аналитична химия към Химическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ с
участието на доц. д-р Веселин Кметов и доц. д-р Виолета Стефанова по проект GAMA
(Green Analytical Methods Academic Centre), финансиран от Фонд „Научни
изследвания“ и в Регионална лаборатория - Пловдив към ИАОС.
4.7. Определяне на рН, електропроводимост, водно съдържание и
количество на микро- и макроелементи в проби от пчелен мед
Физико-химичният анализ включваше определяне на водното съдържание (Honey
refractometer Atago HHR-2N 12–30%, Japan), електропроводимост (C, µS cm -1 , ± 1%) в

20% разтвор при 20°С (MultiLine P3, WTW, Germany) и pH (20% разтвор, ± 0.01, Jenway
pH-meter 3310, England).
Около 10 g материал беше третиран с 15 ml азотна киселина (9,67 М) за едно
денонощие. Мокрото опепеляване беше продължено чрез загряване на водна баня,
последвано от прибавяне на 2 ml водороден пероксид. Това третиране беше повтаряно
до пълно разграждане. Филтратът беше разреден с двойно дестилирана вода (0,06 µS
cm -1 ) до обем от 25 ml. Съдържанието на Al, As, Ca, Cd, Co, Cr, Cu, Fe, K, Mg, Mn, Na,
Ni, P, Pb, S, Sr, V, Zn беше определено чрез атомно-емисионна спектрометрия с
индуктивно свързана плазма (ICP–AES), използвайки инструмент SPECTROFLAME
(Germany). Данните за всяка зона са средна аритметична от три проби, а данните за
всяка отделна проба са средна аритметична от три аналитични измервания.
4.8. Определяне съдържанието на фотосинтетични пигменти
Извличането на пигментите бе извършено съгласно методиката на Schlyk (1965). По
0,1 g растителен материал от всяка средна проба беше стрит в порцеланово хаванче.
Екстракцията на пигментите беше извършена с добавяне на 10 ml 90% ацетон. След
филтриране, абсорбцията беше отчетена на Спектрофотометър SPECOL 11
(Лаборатория по Екология, Биологически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски“) при
дължина на вълната 440,5 nm за каротиноиди, 662 nm за хлорофил a и 644 nm за
хлорофил b. Всички анализи бяха извършени в три повторения.
4.9. Статистическа обработка на резултатите
За оценяване достоверността на измерените концентрации на химичните елементи е
приложен дискриптивен статистически анализ (t-test, dependent samples), за разделянето
им по групи е приложен клъстер-анализ (Unweighted pair-group average linking and
Pearson’s index distance measure), а взаимоотношенията между отделните елементи в
изследваните проби са тествани чрез използване на коефициенти за корелация по
Спиърман (Spearman rank correlation). Всички статистически анализи са извършени с
програма STATISTICA 7.0 (StatSoft Inc., 2004).
5. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
В хода на изследването са отчитани концентрациите на 26 химични елемента, които
условно могат да бъдат разделени на макро- и микроелементи. Към макроелементите се
отнасят калций (Ca), калий (K), магнезий (Mg), натрий (Na), фосфор (P) и сяра (S), а
към микроелементите - алуминий (Al), арсен (As), бор (B), берилий (Be), бисмут (Bi),
кадмий (Cd), кобалт (Co), хром (Cr), мед (Cu), желязо (Fe), живак (Hg), манган (Mn),

молибден (Mo), никел (Ni), олово (Pb), селен (Se), стронций (Sr), уран (U), ванадий (V)
и цинк (Zn).
Динамиката в съдържанието на всеки един от изследваните елементи, както в
различните биомонитори, така и в отделните зони на гр. Пловдив, е представена
подробно в дисертационния труд. Тъй като става въпрос за значителен обем данни, тук
са представени само установените от нас тенденции в обобщен вид.
Пасивен биомониторинг
По отношение на дървесните видове доказахме, че Betula pendula е по-добър
биоакумулатор на Cr, Cu, Ni, S, V и Zn, следвана от Acer platanoides, а най-слаби
акумулативни способности показа Aesculus hippocastanum (Фиг. 2). Независимо от това,
и трите растителни вида успешно могат да се използват за целите на фитомониторинга.
Концентрация, mg kg -1
10000
1000
100
10
1
0.1
0.01
Acer platanoides Aesculus hippocastanum Betula pendula
S Zn Cu Ni Cr V
Фиг. 2. Съдържание на Cr, Cu, Ni, S, V и Zn (mg kg -1 сухо тегло) в листа от
изследваните дървесни видове
Обща тенденция при трите дървесни вида би могла да се изведе за елементите Cd,
Cr, Fe, Mn, Pb и V. Анализът показа, че между тях съществува зависимост и синергизъм
в действието им, доказателство за което е положителната корелативна връзка и
попадането им в еднакви групи на сходство и за трите изследвани дървесни вида (Фиг.
3). Вероятно механизмът, по който тези елементи се акумулират от растенията, е доста
близък. Тези резултати ни дават основание да предположим, че в района на нашето
изследване посочените елементи имат общ произход, а именно като отпадни продукти
от автомобилния транспорт – в това число емисии от отработено гориво, износване на
феродо и гуми.

1) Acer platanoides
2) Aesculus hippocastanum
3) Betula pendula
Фиг. 3. Клъстер-анализ на база концентрации на елементите в листа от изследваните
дървесни видове

При тревистите видове като ефективен биоакумулатор за най-голям брой от
изследваните елементи, особено тежки метали и токсични елементи като Al, Cd, Cr, Cu,
Hg, V и Zn, с доказано високи биоакумулационни способности бихме могли да посочим
Taraxacum officinale (complex), следван от Capsella bursa-pastoris и Plantago lanceolata
(Фиг. 4). При последния вид установихме достоверна тенденция и при акумулацията на
B, Mn, P, S, Sr.
Фактът, че в по-голямата част от нашите проби съдържанието на редица елементи е
по-високо в подземната фитомаса, е доказателство за това, че при тези видове поголямо
значение има замърсяването на почвата, а не на въздуха. Ние обаче считаме, че
в резултат от сухото и мокро атмосферно отлагане, част от атмосферните замърсители
попадат бързо в почвата, тоест двете форми на замърсяване са тясно свързани, което би
трябвало да се взима предвид при разработването на методики за фитомониторинг с
тревисти растителни видове.
1000
Концентрация, mg kg -1
100
10
1
0.1
0.01
Capsella bursa-pastoris Plantago lanceolata Taraxacum officinale
Al Zn Cu Cr V Cd Hg
Фиг. 4. Съдържание на Al, Cd, Cr, Cu, Hg, V и Zn (mg kg -1 сухо тегло) в листа от
изследваните тревисти видове
В заключение, на база получените резултати от проведения пасивен фитомониторинг
анализирахме степента на замърсяване в избраните зони на територията на гр. Пловдив.
При статистическия анализ на данните доказахме, че само за пет от изследваните
елементи (Cd, Mn, Pb, Sr, Zn) могат да се посочат достоверни различия в
разпределението им по зони.
При клъстер-анализа най-голяма степен на близост показаха Зона 6 (ЖК
„Смирненски“) и Зона 7 (Парк „Отдих и култура“), към които последователно се
присъединиха Зона 5 (ПЗ „Бунарджик“) и Зона 4 (Бул. „Руски“), а в друга група се

отделиха Зона 1 (ИЗК „Марица“), Зона 3 (ЖП гара „Тракия“) и Зона 2 (Парк „Лаута“)
(Фиг. 5).
За нас представляваше интерес да съпоставим стойностите на изследваните метали в
листата на използваните биомониторни видове между избраните по урбанистичния
градиент зони. На база получените резултати за биоакумулация на анализираните
елементи, по степен на замърсяване изследваните зони на територията на гр. Пловдив
формираха следния низходящ ред: Зона 3 > Зона 4 > Зона 2 > Зона 5 > Зона 1 > Зона 6
> Зона 7.
Макар и без категорично изразена тенденция по отношение на всички изследвани
елементи, зоната на ЖП гара „Тракия“ (Зона 3) се очерта като най-силно натоварена със
Pb, Sr и Zn. Районът около ИЗК „Марица“ (Зона 1) като цяло показа най-ниски нива на
Cd, Pb и Zn в анализираните проби.
Разположените в центъра на града Зона 4 (Бул. „Руски“) и Зона 5 (ПЗ „Бунарджик“)
са близки по степен на антропогенно натоварване, а Зона 6 (ЖК „Смирненски“) и Зона
7 (Парк „Отдих и култура“) – сравнително по-малко повлияни, доказателство за което
са значително по-ниските концентрации на елементите в тях.
Фиг. 5. Клъстер-анализ на база концентрации на елементите в отделните зони при
пасивния биомониторинг
Съгласно теорията за урбанистичния градиент, който ни беше един от критериите за
подбор на пунктове, замърсяването би трябвало да намалява в посока от центъра към
периферията на града. Нашите резултати потвърждават до определена степен тази
теория. Изключение правят Зона 3 и само за определени елементи Зона 1 и Зона 2. Найвероятно
това се дължи на местоположението им (на изток от центъра), а съгласно

розата на ветровете за гр. Пловдив преобладаващата част от тях са от запад на изток,
тоест те играят важна роля за преноса на атмосферните замърсители в тази посока.
При Зона 3 (ЖП гара „Тракия“) допълни фактори са железопътния транспорт и
КЦМ-Пловдив. По данни на РИОСВ точно в периода на нашето изследване е
констатирана промяна в посоката на вятъра от юг на север, което вероятно е повишило
степента на атмосферно замърсяване с определени елементи.
Като цяло, имайки предвид спецификата на изграждането на гр. Пловдив, наличието
на големи зелени площи и обилно залесяване с дървета на главните транспортни
артерии, бихме могли да говорим за проявяването на т.н. каньон-стрийт ефект. Според
него високите сгради, дървета и други прегради (каквито са тепетата) възпрепятстват
разсейването на емитираните в този участък замърсители, като по този начин
допринасят за задържането и рециркулацията им в приземния въздушен слой. Вероятно
това е причината за отделянето на тези две зони, разположени в централната градска
част.
Резултатите от приложения пасивен мониторинг показаха, че за гр. Пловдив като
цяло типа атмосферно замърсяване е сравнително хомогенно разпределен, с лек превес
на една или друга форма на замърсяване в различните зони. Нашите резултати
потвърждават изказаното от Atanasov et al. (2006) становище, че само около 5% от
констатираните атмосферни замърсители в гр. Пловдив се дължат на индустриалното
производство, а останалите 95% се емитират от различни източници, сред които превес
има транспорта.
В синхрон с тези заключения е установената от нас най-висока степен на
замърсяване в централните зони - елементите, които ние установихме като основни
замърсители, са с произход, който не може бъде отнесен само към промишлеността.
Активен мониторинг
При активния мониторинг с колектори със Sphagnum girgensohnii установихме, че
при макроелементите K и P е налице зависимост между времето на експозиция на
колекторите и количеството им в пробите - посочените елементи достоверно понижиха
концентрациите си с удължаване периода на експозиция на атмосферно въздействие в
сравнение с контролната проба. При елементите Cu, Fe, Hg, Ni и Pb бе доказано
правопропорционално увеличаване на съдържанието им в колекторите с удължаване на
времето на експозиция. Средното ниво на Al, Ca, Cd, Co, Cr, Na, Sr, U, V и Zn, също
нарасна, но обща тенденция не можа да бъде изведена в четирите изследвани зони. При

елементите Cd, Cr, Cu, Na, Pb и Zn доказахме най-висока степен на биоакумулация в
Sphagnum girgensohnii в сравнение с контролната проба (Фиг. 6).
10000
Концентрация, mg kg -1
1000
100
10
1
0.1
0.01
K P Na Fe Al Zn Pb Cu Ni V Cr Cd Hg
Контрола 30 дни 90 дни 150 дни SD
Фиг. 6. Съдържание на Al, Cd, Cr, Cu, Fe, Hg, K, Na, Ni, P, Pb, V и Zn (mg kg -1 сухо
тегло) в колектори със Sphagnum girgensohnii след съответния период на експозиция
За по-голямата част от изследваните елементи в колекторите със Sphagnum
girgensohnii установихме по-ниски концентрации, само при As и Mn те бяха значително
по-високи (2,5 пъти) в сравнение със съответните нива в други урбанизирани райони
като гр. Белград (Aničić et al., 2009) и гр. София (Culicov & Yurukova, 2006).
Клъстерният анализ показа, че съществува зависимост между Cr, Fe, V, както и
между Cd, Cu, Ni, Pb, Zn, като подобно групиране бе установено и при пасивния
биомониторинг с дървесни видове (Фиг. 7).
Фиг. 7. Клъстер-анализ на база концентрации на изследваните елементи в колекторите
със Sphagnum girgensohnii след експозиция от 30, 90 и 150 дни

Това би могло да се обясни с проявата на синергистични взаимодействия между тези
елементи, както и с наличие на общ произход, вероятно свързан с автомобилния
транспорт.
При активния мониторинг с колектори с Pseudevernia furfuracea установихме, че
макроелементите K, P и S с удължаване периода на експозиция на атмосферно
въздействие достоверно понижават концентрациите си в сравнение с контролната
проба. През периода на нашето изследване елементите Al, Cu, Ni, U и Zn достоверно
увеличиха концентрациите си в колекторите с увеличаването на времето на експозиция
в сравнение с контролата (Фиг. 8).
Установените от нас нива на Cu и Zn са значително по-високи (2-4 пъти) в сравнение
със стойностите в други урбанизирани райони, като например гр. София (Culicov &
Yurukova, 2006) и гр. Ацера, Италия (Basile et al., 2008).
Тези данни съвпадат само до известна степен с резултатите от бриофитния вид
(Sphagnum girgensohnii), който също използвахме при активния биомониторинг.
Подобни на установените от нас различия в способността на мъхове и лихенизирани
гъби да акумулират елементи, както и специфичните им предпочитания към някои от
тях, са съобщени и от други автори (Culicov & Yurukova, 2006; Giordano et al., 2009).
Концентрация, mg kg -1
10000
1000
100
10
1
0.1
0.01
K S P Fe Al Na Zn Pb Cu V Cr Ni Cd U
Контрола 30 дни 90 дни 150 дни SD
Фиг. 8. Съдържание на Al, Cd, Cr, Cu, Fe, K, Na, Ni, P, Pb, S, U, V и Zn (mg kg -1 сухо
тегло) в колектори с Pseudevernia furfuracea след съответния период на експозиция
При клъстерния анализ Al, V, Pb, Cr, Fe и Hg се отделиха от останалите елементи,
които допълнително се подразделиха на по-малки групички. Голяма близост бе
установена и между макроелементите K, P и S (Фиг. 9).

Фиг. 9. Клъстер-анализ на база концентрации на изследваните елементи в колекторите
с Pseudevernia furfuracea след експозиция от 30, 90 и 150 дни
В заключение от проведения активен фитомониторинг с мъхове и лихенизирани
гъби, на база получените резултати за биоакумулацията на анализираните елементи, по
степен на замърсяване изследваните четири зони на гр. Пловдив могат да се подредят в
следния низходящ ред: Зона 3 > Зона 4 > Зона 1, Зона 6.
Клъстер-анализът показа сходно групиране на зоните при активния
фитомониторинг въз основа на установените количества на елементите в колекторите:
най-голяма близост между Зона 1 (ИЗК „Марица“) и Зона 6 (ЖК „Смирненски“),
следвана от Зона 4 (Бул. „Руски“) и накрая Зона 3 (ЖП гара „Тракия“) (Фиг. 10).
Фиг. 10. Клъстер-анализ на база концентрации на елементите в отделните зони при
активния биомониторинг

Тези резултати са в синхрон с установеното разпределение на изследваните
елементи по зони при използването на биоиндикаторните дървесни и тревисти видове
при проведения пасивен биомониторинг.
Фотосинтетични пигменти
Според редица автори (Илькун, 1978; Македонска & Славова, 1981; Гетко, 1989;
Singh & Mishra, 1988) количеството на пигментите в растенията също може да бъде
използвано при биомониторинг на атмосферното замърсяване, тъй като промените в
пигментното съдържание са сред първите признаци за въздействието на замърсителите
върху растенията. Имайки предвид изключително голямата роля на хлорофила за
осъществяването на фотосинтезата си поставихме за цел да проверим до каква степен
неговата концентрация е повлияна от антропогенното натоварване, като по този начин
потвърдим или отхвърлим посочените хипотези.
Анализът на пигментното съдържание в изследваните листа от покритосеменни
растения показа значителни различия между отделните видове, зони за пробосъбиране
и сезони.
На база концентрацията на хлорофил a и b в листата изследваните широколистни
дървета могат да бъдат подредени в следния низходящ ред: Acer platanoides > Aesculus
hippocastanum > Betula pendula.
При изследваните тревисти видове този ред изглежда по следния начин: Taraxacum
officinale (complex) > Plantago lanceolata > Capsella bursa-pastoris.
При анализа на концентрациите на хлорофил a и b в листните проби от изследваните
растителни видове бяха установени следните тенденции:
1) Понижаване на концентрациите на хлорофила в листата от широколистните
дървета към края на вегетацията, с изключение на Acer platanoides в Зона 6 и Зона 8;
Betula pendula в Зона 4, Зона 1 и Зона 8. (Фиг. 11);
2) По-значително намаляване количеството на хлорофил b от това на хлорофил a в
листата от широколистните дървета към края на вегетацията (Фиг. 12);
3) По-високи стойности (до 2 пъти) на съотношението хлорофил a/b при
тревистите в сравнение с изследваните дървесни видове: 1,3 при Acer platanoides, 1,9
при Betula pendula, 2,3 при Aesculus hippocastanum, 2,36 при Taraxacum officinale, 2,46
при Plantago lanceolata, 2,75 при Capsella bursa-pastoris,.
4) Нарастване на съотношението хлорофил a/b през есента при 73% от
анализираните листни проби от дървесните видове (Фиг. 13).

Концентрация, mg g -1
5
4
3
2
1
0
Зона 1 Зона 2 Зона 3 Зона 4 Зона 5 Зона 6 Зона 7 Зона 8
A. platanoides, пролет A. platanoides, есен A. hippocastanum, пролет
A. hippocastanum, есен B. pendula, пролет B. pendula, есен
Фиг. 11. Съдържание на общ хлорофил в изследваните дървесни видове (mg g -1 св.т.)
Концентрация, mg g -1
2
1.5
1
0.5
0
Acer platanoides
Aesculus
hippocastanum
Betula pendula
Хлорофил a, пролет Хлорофил a, есен Хлорофил b, пролет Хлорофил b, есен
Фиг. 12. Съдържание на хлорофил a и хлорофил b в листа от изследваните дървесни
видове през пролетния и есенния сезон на 2010 г. (mg g -1 св.т.)
2.5
2
1.5
1
0.5
0
Зона 1 Зона 2 Зона 3 Зона 4 Зона 5 Зона 6 Зона 7 Зона 8
A. platanoides, пролет A. platanoides, есен A. hippocastanum, пролет
A. hippocastanum, есен B. pendula, пролет B. pendula, есен
Фиг. 13. Динамика в съотношението хлорофил a/b при изследваните дървесни видове

По принцип, спад в стойностите на този параметър е типичен за есенния сезон, но
тези резултати биха могли да се обяснят с механизма за подтискане на хлорофилното
съдържание, едновременно с превръщането на хлорофил b в хлорофил a при
деградацията на пигментите (Fang et al., 1998).
Резултатите за съотношението хлорофил a/b сочат, че то е най-ниско в пробите от м.
юни, което може да се обясни с наличието на по-големи количества новосинтезиран,
слабо свързан с пигмент-белтъчния комплекс хлорофил a. Тази лабилна форма е поподатлива
на екстремални въздействия и се разрушава по-лесно от хлорофил b. С
настъпването на физиологичната зрялост на листата, количеството на здраво свързания
хлорофил a се увеличава, което се отразява и върху съотношението хлорофил a/b.
Установените в нашето изследване по-ниски стойности на съотношението между
двата вида хлорофил в началните месеци и тяхната динамика могат да се свържат и с
изказаните от Душкова & Нинова (1977), Malhotra (1977), Rao (1977), Grill et al. (1981)
становища, че промените в хлорофилното съдържание характеризират устойчивостта и
степента на адаптация на растенията към постоянно и/или високо ниво на атмосферно
замърсяване в средата.
Извършеният клъстер анализ на база пигментно съдържание в изследваните листни
проби от всички биомонитори при пасивния фитомониторинг показа отделянето на
Зона 1 от останалите, които допълнително бяха подразделени в две групи: Зона 2, Зона
3 и Зона 7, от една страна, и Зона 4, Зона 5, Зона 6 и Зона 8, от втора (Фиг. 14).
Фиг. 14. Клъстер-анализ на база концентрацията на хлорофил в отделните зони
Посоченото групиране на зоните на база съдържание на хлорофил в листата от
изследваните дървесни и тревисти видове съвпада с групирането, което установихме на

база биоакумулацията на химични елементи в същите листни проби. Това вероятно се
дължи на повишеното количество на тези елементи, механизмите на физиологичното
им действие и границите на адаптивни възможности на изследваните растителни
видове.
Поради факта, че в последно време в научната литература все повече се обръща
внимание на концентрацията на каротиноидите в листата и в много случаи се
препоръчват като по-надежден критерий за целите на биомониторинга, то от 2012 год.
ние започнахме да изследваме и тяхното количество. Тъй като това са първични данни,
и то в началото на вегетацията на растенията, а същевременно от тези проби все още
нямаме данни за биоакумулацията на елементи, то не бихме се наели да направим
категорични заключения относно възможностите и ефективността на този показател в
подобен род изследвания.
Три от изследваните видове (Acer platanoides, Plantago lanceolata и Capsella bursapastoris)
показаха тенденция към повишаване концентрацията на каротиноидите с
повишаването на степента на антропогенния натиск. При Aesculus hippocastanum и
Taraxacum officinale тенденцията би могла да се определи като противоположна, а при
Betula pendula не бе установена зависимост. Измерените нива на каротиноидни
пигменти в листата на изследваните дървесни видове през м. юни 2012 г. показаха
понижаване при Aesculus hippocastanum и Acer platanoides и повишаване при Betula
pendula (особено в по-силно повлияните зони) в сравнение с пробите от м. април
същата година (Фиг. 15).
Концентрация, mg g -1
1.5
1
0.5
0
Зона 1 Зона 2 Зона 3 Зона 4 Зона 5 Зона 6 Зона 7
A. platanoides април A. platanoides юни A. hippocastanum април
A. hippocastanum юни B. pendula април B. pendula юни
Фиг. 15. Концентрации на каротиноиди в изследваните дървесни видове (mg g -1 св.т.)

При анализа на пигментното съдържание включихме и съотношението между зелени
и оранжеви пигменти (Фиг. 16). По-високо съотношение между общ хлорофил и
каротиноиди при изследваните дървесни видове установихме в по-силно антропогенно
повлияните зони: през м. април в листата от Acer platanoides (2,4 в Зона 4), а през м.
юни - от Aesculus hippocastanum (4,6 в Зона 5).
5
4
3
2
1
0
Зона 1 Зона 2 Зона 3 Зона 4 Зона 5 Зона 6 Зона 7
A. platanoides април A. platanoides юни A. hippocastanum април
A. hippocastanum юни B. pendula април B. pendula юни
Фиг. 16. Съотношение между съдържание на общ хлорофил и каротиноиди в
изследваните дървесни видове
От трите тревисти вида, по-високи стойности установихме в по-силно замърсените
зони при Taraxacum officinale (в Зона 3, Зона 2, Зона 5 и Зона 4 съотношението бе над 2,
а в Зона 6, Зона 7 и Зона 1 – около 1,9) и Plantago lanceolata (в Зона 4 и Зона 3
съотношението бе над 2,3, а в останалите – около 2,2). При Capsella bursa-pastoris пониски
стойности бяха отчетени при по-висока степен на замърсяване (в Зона 3 и Зона 4
съотношението бе 1,91 и около 2 в останалите изследвани зони).
Съотношението между количествата на хлорофилите и каротиноидите при нормални
условия има стойности в рамките на 4,2-5 при светлолюбиви и 5,5-7 при сенколюбиви
растения (Lichtenthaler, 1982). Измерените в хода на нашето изследване стойности през
м. април 2012 г. са около 2 пъти по-ниски от горепосочените, което може да се дължи
както на влиянието на урбанизираната среда, така и на някои физиологични процеси,
характерни за началото на вегетацията на растенията. През м. юни в листата от Acer
platanoides и Aesculus hippocastanum съотношението между фотосинтетичните
пигменти достигна до 4, но при Betula pendula стойностите останаха около 2. Този
резултат може да се свърже с установените от нас по-високи биоакумулационни
способности на този вид в сравнение с другите два,които сме изследвали.

Пчелен мед
Някои автори (Latorre et al., 1999; Przybylowski & Wilczynska, 2001; Hernandez et al.,
2005; Staniškienė et al., 2006) посочват пчелния мед като възможен биомонитор на
състоянието на околната среда. Тъй като пчелите обикновено прелитат разстояние от
около 4 km в радиус от кошера им, те покриват площ от порядъка на 50 km 2 , при което
влизат в контакт не само с въздуха, но също и с почвата и водата, следователно
концентрациите на химични елементи (най-вече тежки метали) в меда ще отразяват
съответните им количества в целия регион (Tong et al., 1975; Höffel, 1982; Altmann,
1983, Bromenshenk et al., 1985; Bogdanov et al., 1986; Lebedev & Murashova, 2004;
Ioannidou et al., 2004).
При анализа на пробите от пчелен мед (събрани от 5 зони на територията на гр.
Пловдив и 4 в близост до града) установихме, че количеството на изследваните макрои
микроелементи намалява в следния ред: K > Ca > P > S > Mg > Na > Fe > Zn > Ni > Al
> Pb > Cu > Sr > Mn > As > Cr > V, Co, Cd. Данните от това предварително проучване на
пчелния мед в района на Пловдив показаха приблизително ниско съдържание на тежки
метали и токсични елементи, което предполага че консумацията на произведен в
района на проучването пчелен мед не предполага опасност за човешкото здраве.
6. ИЗВОДИ
6.1. Пасивен мониторинг
1) Видовете Acer platanoides, Aesculus hippocastanum и Betula pendula могат
успешно да се използват при фитомониторинг на атмосферно замърсяване в градска
среда, като от тях по-добри биоакумулативни способности показва Betula pendula.
2) Видовете Capsella bursa-pastoris, Plantago lanceolata и Taraxacum
officinale могат успешно да намерят приложение при фитомониторинг на атмосферно
замърсяване в градска среда, а Taraxacum officinale (complex) бе потвърден като един от
най-подходящите за тази цел.
3) Като основни замърсители в изследваните зони на гр. Пловдив могат да
бъдат посочени следните елементи: Cd, Cr, Fe, Mn, Pb, V и Zn.
4) В Зона 3 (ЖП гара „Тракия“), Зона 4 (Бул. „Руски“) и Зона 5 (ПЗ
„Бунарджик“) установихме най-висока степен на антропогенно натоварване по

отношение замърсяване на атмосферния въздух, а в Зона 6 (ЖК „Смирненски“) и Зона 7
(Парк „Отдих и култура“) - най-ниско.
6.2. Активен мониторинг
1) Видовете Sphagnum girgensohnii и Pseudevernia furfuracea бяха
потвърдени като ефективни биомонитори за провеждане на активен мониторинг на
атмосферното замърсяване в градски райони.
2) Тридесетдневния период от време за експозиция на колекторите е
оптимален при провеждане на активен мониторинг със Sphagnum girgensohnii и
Pseudevernia furfuracea.
3) Зона 3 (ЖП гара „Тракия“) и Зона 4 (Бул. „Руски“) бяха потвърдени при
активния мониторинг като най-силно антропогенно повлияни и с влошено качество на
въздуха.
6.3. Пигменти
1) Хлорофилът и каротиноидите могат да се използват успешно като
биоиндикатори при изследване на атмосферно замърсяване.
2) Поради неспецифичността в пигментната реакция към различен тип
въздействия, бихме препоръчали да не се прилагат самостоятелно, а в комбинация с
други параметри (морфологични, биохимични, физиологични) за целите на
фитомониторинга.
6.4. Изследваният пчелен мед от района на гр. Пловдив като цяло показа ниско
съдържание на тежки метали и токсични елементи.
6.5. Атмосферният въздух в гр. Пловдив е с влошени качества, по-силно
изразени в централната градска част и в зоните, разположени в посока изток и югоизток
от нея.
6.6. Водеща роля за замърсяването в гр. Пловдив имат емисиите от
автомобилния транспорт и битовата дейност, а по-малка – индустриалните източници.
6.7. Разпределението на типа замърсяване на атмосферния въздух в гр. Пловдив
е сравнително хомогенно. Не могат да бъдат посочени ясно изразени точкови и
линейни източници на замърсяване.
6.8. Паралелното прилагане на методите на пасивния и активния
биомониторинг, съчетани с допълнителни екофизиологични параметри, предполага
обезпечаването на достатъчно надеждни данни за извършване на комплексна оценка на
атмосферното замърсяване в градска среда

7. ПРИНОСИ
7.1. Научни
7.1.1. С оригинален характер
1) Паралелно е проведен пасивен и активен биомониторинг на атмосферното
замърсяване в градска среда, при което са използвани едновременно седем вида висши
растения.
2) Съвместно са приложени методи за използване на организми от различни
систематични групи (лихенизирани гъби, мъхове, тревисти растения, дървесни видове)
като биомонитори на атмосферно замърсяване.
3) Съвместно са използвани различни екофизиологични параметри за целите на
биомониторинга и оценка на атмосферно замърсяване в градска среда.
4) Приложен е урбанистичният градиент за целите на биомониторинга на
атмосферно замърсяване.
5) Чрез проведения комплексен фитомониторинг е посочена водещата роля на
фактори като автомобилен транспорт, стопанска и битова дейност, за влошаване
качеството на атмосферния въздух в урбанизирана среда, в сравнение с емисиите от
индустриални източници.
6) Пчелният мед е използван като биомонитор за оценка на атмосферното
замърсяване.
7.1.2. С потвърдителен характер
7) Betula pendula е посочена като по-добър биоакумулатор за Cr, Ni, S и Zn.
8) Taraxacum officinale (complex) е доказан като ефективен биомонитор за
тежки метали и токсични елементи.
9) Sphagnum girgensohnii е посочен като по-подходящ за целите на
биомониторинга в сравнение с Pseudevernia furfuracea.
10) Фотосинтетичните пигменти могат да се използват за целите на
биомониторинга на атмосферно замърсяване.
7.2. Научно-приложни
11) Посочени са преимуществата на биомониторинга при осъществяването на
системни наблюдения с цел оценка на състоянието и прогноза за възможните
изменения в компонентите на околната среда.
12) Представена е методична база за провеждане на пасивен и активен
фитомониторинг на атмосферно замърсяване в градска среда.

13) За гр. Пловдив са посочени основните замърсители на атмосферния въздух и
разпределението им по зони на база съдържание на 26 химични елемента в изследвани
растителни биомонитори.
14) Характерът на атмосферно замърсяване на гр. Пловдив не може да се свърже
с конкретни точкови и линейни източници на замърсяване.
15) При оценка на атмосферното замърсяване в градска среда трябва да се взима
под внимание и проявата на каньон-стрийт ефекта.
ПРЕПОРЪКИ
към държавни институции и фирми:
1) Паралелно прилагане на методите на пасивния и активния биомониторинг,
за получаване на достатъчно надеждни данни за извършване на комплексна оценка на
атмосферното замърсяване в град Пловдив.
2) Провеждане на целогодишен регулярен активен фитомониторинг в град
Пловдив с колектори с вида Sphagnum girgensohnii.
3) Приоритетно провеждане на биомониторинг в централната градска част и
натоварените транспортни артерии в нея.
4) Преимуществено залесяване с видове от род Betula за озеленяване около
райони с интензивен трафик, стопанска и битова дейност.
5) Използване на методологичната разработка при съставянето на моделни
програми за оценка на качеството на атмосферния въздух.
6) Изследваните тревисти видове (Capsella bursa-pastoris, Plantago lanceolata и
Taraxacum officinale) да не се събират от територията на гр. Пловдив, когато се
прилагат за фитотерапевтични цели.

ПУБЛИКАЦИИ
във връзка с темата на дисертационния труд:
1. Yurukova L., S. Petrova, N. Shopova. 2010. Inorganic characteristics of polyfloral
honey in Plovdiv (Bulgaria) – Biotechnology & Biotechnological Equipment, 24 (2): 284-288
2. Petrova S. 2011. Biomonitoring study of air pollution with Betula pendula Roth.,
Plovdiv (Bulgaria) – Ecologia Balkanica, 3(1): 1-10.
3. Petrova S., L. Yurukova. 2011. Preliminary results of chlorophyll content as a
biomarker of tree tolerance to urban environment (Plovdiv, Bulgaria) – IV International
Conference of Young Scientist 2011, Scientific Researches of the Union of Scientists in
Bulgaria – Plovdiv, Series B. Natural Sciences and the Humanities, vol. XIII: 128-132.
УЧАСТИЯ
в научни конференция с материали по темата на дисертационния труд:
1. ICP-Vegetation 24-th Task Force Meeting (Switzerland). Yurukova L., S. Petrova.
2011. Use of mosses in an urban area, Bulgaria –Book of abstracts: 57
2. Seminar of ecology 2011, Union of Scientists in Bulgaria. Petrova S., L. Yurukova.
2011. Lichen-bags as a biomonitoring technique in an urban area, Plovdiv (Bulgaria) –
.Proceedings and Abstracts: 72-73.
3. 9-th Chemistry Conference and Workshop “Trace Components Analysis in Foods” –
Plovdiv, 14-16 October 2011. E. Varbanova, V. Stefanova, D. Georgieva, Kr. Ivanov, S.
Petrova, L. Yurukova. Simultaneous dtermination of P, S, K, other essential and trace
elements in plant and soil samples by ICP-MS. Book of abstracts – 28.