Славея Тенчева Петрова - Пловдивски университет "Паисий ...

1. УВОД
Възможността за установяване съдържанието на елементи в околната среда
посредством живи организми вместо пряко измерване на емисиите и концентрациите
във въздуха се дискутира от дълги години. Относително лесното пробосъбиране,
липсата на необходимост от сложно и скъпо техническо оборудване, както и
акумулативното и интегрирано във времето поведение на биомонитора, допринасят за
развитието на биомониторинга на атмосферното замърсяване. Фитомониторингът, като
част от биомониторинга, представлява система за наблюдение, оценка на състоянието и
прогноза за възможните изменения в компонентите на околната среда с използването
на растителни обекти в естествената им среда при пасивния фитомониторинг и след
пренасянето им в дадения район под формата на живи транспланти или като колектори
с изсушен материал при активния фитомониторинг. Осигурявайки висока плътност на
точки за пробосъбиране, биомониторите са много ефективни при мониторинг на
замърсяването в градска среда (Aksoy et al., 1999; Tomasevic et al., 2001; Djingova et al.,
2003;Tomasevic et al., 2005; Culicov & Yurukova, 2006; Aničić et al., 2011).
Специфичното местоположение и топография на град Пловдив, от една страна, и
съществуващото високо ниво на замърсяване на въздуха, от друга, са предпоставка за
прилагането на методите на пасивния и активния биомониторинг в него. Въпреки това,
до момента в Пловдив има проведени единични фитомониторингови изследвания и то
касаещи отделни точкови източници (Душкова & Нинова, 1977, 1978, 1981, 1982;
Димитрова, 2000; Dimitrova & Yurukova, 2005; Hristeva et al., 2011).
Това поражда необходимостта от извършването на възможно най-пълно проучване
на процесите на преноса, отлагането и акумулирането на атмосферните замърсители, за
да може адекватно да се оцени ефекта от тяхното въздействие върху състоянието на
околната среда и населението на гр. Пловдив.
2. ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР
Въздействието на атмосферното отлагане върху околната среда е обект на
изследване отпреди повече от един век: може би първият ефект, който е бил описан в
научни трудове е бил намаляването на епифитните лишеи в зони с високо ниво на
въздушно замърсяване. Още от класическия труд на Nylander (1886) за епифитните
лихенизирани гъби в Париж и неговите околности, обширни изследвания са били
проведени в множество райони (Barkman, 1958; Hawksworth, 1971; De Wit, 1976).