Лихвата - рак на обществото - Kennedy Bibliothek

Мартин Лутер (1483-1531 г.) много пъти страстно е
изобличавал лихварите: "И затова лихварят и обирджията
- наистина не е човек; и той не греши както един човек.
Той вероятно е таласъм, по-лош от всички тирани,
убийци и грабители, почти толкова нечист, колкото и самият
дявол. Явява се той не като враг, а като приятел и
съгражданин, под защитата и покровителството на
общността, а е по-отвратителен от който и да е враг или
убиец-подпалвач. И затова, ако линчуват и обезглавяват
уличните грабители, убийци и престъпници, то колко
по належащо ще бъде да се линчуват и измъчват всички
лихвари, да се прогонват, проклинат и обезглавяват
всички обирджии..."
Реформаторът Улрих Цвингли (1484-1531 г.) е поел
по пътя на секуляризацията още по-нататък. От една
страна, той обявил лихвите за безбожни и антихристиянски,
от друга - признал правото на държавата да определя
лихвени ставки.
Въпреки, че всички те са знаели корените на проблема,
но, при все това, не са предложили никакво практически
приемливо решение за обезпечаване на паричното
обръщение; по този начин основополагащият
недъг на системата е останал недокоснат. Забраната,
наложена върху лихвите от римските папи през европейското
Средновековие, съгласно които получаващите
лихви християни се отлъчвали от църквата, са
прехвърляли тежестта на проблема върху евреите, на
които се разрешавало да взимат лихва от хора с друго
вероизповедание. И от този момент последните започнали
постепенно да заемат мястото на водещи световни
банкери. Още от Стария Завет еврейските общини
са знаели, че дългосрочното въздействие на лихвите
разрушава всеки един социален организъм. Затова от
старо време се е зачитала "Свещената година", опрощаването
на всички лихви и дългове приблизително
120-—• —————Владимир Богданов——-———— —