Лихвата - рак на обществото - Kennedy Bibliothek

ните "зелени долари". Търговските партньори сами се договарят
за цената на стоките или услугите, които обменят
в зелени или обикновени долари, понякога и в едното,
и в другото, а след всяка важна сделка превеждат своите
дебити или кредити в централизирана компютърна служба
за счетоводство. Отначало за всеки се установява
пределно допустимото ниво на кредитиране, което после
може да бъде изменяно, за да се сведе до минимум
рискът за двамата участници в сделката. Ясно е, че системата
става толкова по-изгодна, колкото повече страни
участват в нея. През 1987 г. в Канада е имало около десетина
системи LETS, а още 10 - в други страни по света.
Проблемно в рамките на дадената система е това,
че хората, натрупали твърде голямо състояние, не са заинтересовани
от това, да го предоставят на разположение
на тези, на които, вероятно, е нужно повече, отколкото
могат да вземат на кредит, тази "надеждност на обмена".
Това значи, че без установяване на такса за обмена
тук съществува тенденция към застой.
В Швейцария през 30-те години в рамките на цялата
страна е работил обменен кръг, наричан WIR, с оборот
1,5 млрд. швейцарски франка. Това е един от малкото
успешни опити за безлихвен обмен на стоки и услуги,
осъществяван някога. Този кръг е работил, както и всички
останали, с помощта на централизирана служба за
водене на отчетността, в рамките на която се осъществява
централизиран контрол и отчет на дебити и кредитите.
[29] На комерсиална основа в САЩ работят многобройни
подобни кръгове.
В Дания от 30-те години и в Швеция от 60-те съществува
система от банки ЗРК (Земя, Работа, Капитал). Те
предлагат безлихвени кредити след определен период
на натрупване без лихви. Тъй като не на всички са нужни
кредити в един и същ момент, но всеки трябва да натрупа,
чрез определена лихвена ставка за получаване на
кредит, системата предлага възможност да се координира
натрупването и потребностите на клиентите от кре-
140——— ——Владимир Богданов —___—