Лихвата - рак на обществото - Kennedy Bibliothek

Таксата за ползване на тези пари била 1% месечно,
т.е, 12% годишно.Тя трябвало да се внася от имащите
банкноти в края на месеца. Таксата се внасяла под формата
на марки с номинал от 1% от стойността на банкнотата,
залепена от обратната и страна. Без такава марка
банкнотата била недействителна. Такава неголяма такса
довела до това, че всеки човек, получил свободни шилинги
в качеството на заплащане, се стараел да ги използва
колкото се може по-бързо, преди да премине към
използване на своите обикновени пари. Жителите на Вьоргл
изплащали предварително дори и данъците си за да
избегнат вноските за ползването на парите. За една година
5000-те свободни шилинга били в обръщение 463
пъти, били произведени стоки и услуги за сума от около
2 300 000 шилинга (5000x463). Обикновеният шилинг за
това време бил в обръщение средно 213 пъти. [8]
Именно през това време, когато много страни от Европа
били принудени да се борят с нарастващата безработица,
нивото на безработицата във Вьоргл за година
намаляло с 25%. Получената от управата такса, осигуряваща
бързия преход на парите от едни ръце в други, била
всичко 12% от 5000 свободни шилинги = 600 свободни
шилинга. Те били изразходвани за обществени нужди,
тоест за благото на общината, а не за обогатяване
на отделни нейни членове.
Когато над 300 общини в Австрия се заинтересували
от този модел, Националната австрийска банка видял
в това заплаха за монопола си. Тя се намесила в делата
на управата и забранила печатането на свободни местни
пари. Въпреки продължителното оспорване и дори
разглеждането във висшите съдебни инстанции на
Австрия, нито на Вьоргл, нито на други свободни общини
във Австрия се отдало да повторят този експеримент.
В книгата на Зур "Capitalism atits best m , има споменаване
от Корсен за опита в прилагане концепцията
-———_____— Лихвата - рак на обществото —————-—— 87