Брой 6 - Българска библиотечно-информационна асоциация

11
Актуално
Пощенската картичка като медиум
и източник на генеалогична информация
ББИА онлайн, брой 6 / 2012
1. Увод
Лилия Узлова / usli@gmx.net
Регионална библиотека – Гера, Германия
Пощенските картички и хромолитографските
фотографии 1 от края на XIX и началото на ХХ в. отдавна
привличат вниманието на колекционери, библиотекари
и архивари. Отскоро те започват да се радват
и на все по-голяма популярност сред генеалози и
частни изследователи на семейни хроники и родословни
дървета. Броят на хората, които се занимават
с проучване на родословното си дърво, семейната
история и традициите си става все по-голям. Интересът
нараства правопропорционално с възрастта, т.е.
с изследване и съхраняване на родовата история се
занимават предимно по-възрастните членове на фамилията
2 . Този процес на връщане към корените на
личната история се обяснява както с желанието тя да
бъде „вписана“ сред събитията от световен и национален
мащаб, така и поради естествения интерес към
развитието на рода и родствените отношения. Не на
последно място като причина трябва да се отбележи и
актуалният проблем за мястото и отношението на индивидуалната
и родовата идентичности в оформянето
на етническата хомогенност и националната идентичност.
Една от целите на проучването е да провери
до каква степен архивите от пощенските картички и
фотографии могат да бъдат ползвани като източници
на генеалогична информация и в какви случаи те могат
да бъдат полезни. Освен това се търси отговор на
въпроса доколко с тяхна помощ се анализират характеристиките
на историческия момент, в който се намира
изследваният обект: семейства, родове, фирми,
организации и т.н.
2. Пощенската картичка
като документ
Има много начини за документиране на момента,
промените в облика на градовете, духът на времето.
Пощенските картички и фотографиите са един
от най-популярните начини. Те са създадени, за да
бъдат изпращани, разпространявани, съхранявани
и са част от голямата мозайка на времето, минало и
сегашно. Направени са за бъдещето, а представят миналото.
Така може да се определят мястото и ролята
на пощенските картички и фотографии във всекидневието
на едно населено място, на група от хора, на
цяла нация и общество. Културната им функция започва
с визуалното представяне на историята и настоящето
като страни на социално взаимодействие,
смес от културни продукти с индивидуален опит. Те
„онагледяват” и „консервират” реалностите от битието,
като запечатват малки лични истории и големи
световни събития. Благодарение на мотивите, пощенските
картички са не само медиум за комуникация, а
популярно средство за визуализация на реалността в
момента. Основанията за нарасналия интерес са различни:
ново отношение към нагледността и картинността,
стремеж да се визуализират зависимостите в
процесите на глобализация, за да бъдат те по-добре
разбрани или да се преоткрие „чуждото” по нов начин.
Използваните материали са филми, видеофилми,
фотографии, пощенски картички, презентации и други
потенциални носители на етноложка информация,
които артикулират представи за дадени реалности и
облекчават работата на изследователя 3 . От самото си
създаване като средство за комуникация пощенските
картички се превръщат в част от визуализираното
пространство и момента. Те свързват и разделят
паралелни „светове”, пренасяйки първо обективната
нагледна информация за съществуващата реалност,
а след това субективните преживявания. Приемаме
тезата на Ласло Кюрти, че пощенските картички
представляват комбинация от „себе си” и „другите”,
прекосявайки различни локализации и визуалната
възможност за търсене на изчезнали или поставени
под въпрос идентичности. Според него пощенските
картички могат да създадат чувство за реалността, в
която се намираме, в тази, в която сме пътували, и в
променения социален контекст на нашето пребиваване
в момента 4 . Изследването показва, че към твърдението
на Ласло Кюрти трябва да се добави още едно
предимство. Картичките пренасят и съхраняват визуалността
и реалността във времето. Презентацията
1
Фотолитографията е метод за размножаване на фотографии
чрез нанасяне на изображението върху камък. Още
през 1812 г. французинът Ниенс (Nience) прави сполучливи
опити да копира фотографски негативи върху литографски
камък. До 1894 г. се издават едноцветни литографии, а от
1895 г. до 1906 г. – цветни хромолитографии. Вж.: Kipphan,
Helmut: Handbuch der Printmedien. Technologien und
Produktionsverfahren. Berlin [u.a.] : Springer, 2000. s. 1246.
2
От 2008 г. авторът е ръководител на проект „Родословно
дърво” (Аhnenforschung) към Информационния център в
гр. Гера, Германия. От общо 108 активни участници 78 са
пенсионери над 65 години, а останалите 30 – на възраст
над 45 години.
3
Working Images: Visual Research and Representation in
Ethnography. Ed. by Sarah Pink, Laszlo Kürti and Ana Isabel
Afonso. London [u.a.]: Routledge, 2006, p. 3 Introduction.
4
Kürti, Laszlo. Picture Perfect: Community and
Commemoration in Postcards. In: Working Images: Visual
Research and Representation in Ethnography. Ed. by Sarah
Pink, Laszlo Kürti and Ana Isabel Afonso. London [u.a.]:
Routledge, 2006., p. 47 „Пощенски картички, произведени
от местни жители... са специална категория, комбинираща
локалност и историзъм с визуализъм.”.