Брой 6 - Българска библиотечно-информационна асоциация

ББИА онлайн, брой 6 / 2012
47
Иван Вазов. Под гърма на победите – корица
Любомир Бобевски. Под сянката на меча –
корица
Библиотека и общество
събрана в двата тома „Разкази”, включваща циклите
„Земляци”, „Край Места” и „Те победиха”. През кървавите
за българския народ години той написва едни от
най-хубавите си творби – повестта „Земляци”, „Последна
радост”, разказите „Отвъд”, „Първата победа”,
„Пред Одрин” и много др. В сборника „Одрин – Чаталджа”
е публикуван разказът му „Кайпа”, отпечатан за
първи път на страниците на сп. „Народ и армия” през
1914 г. В него са описани сраженията на 41-ви полк, в
който е служил писателят.
Иван Вазов също отделя подобаващо място в
творчеството си, за да се поклони пред саможертвата
на обикновения български войник, сражавал се за
българските идеали и въжделения. Вазов не участва
във войните. Той не е политик, който чертае границите
на България на европейската карта. Но той е част
от възторга и погрома, от победите и скърбите на
българския народ. Затова някои от своите стихосбирки
той посвещава на войните, които води България.
Отпечатаните стихотворения „Върху форта Айвазбаба”,
„Щурмът на Одрин” и „За ония, които са при Чаталджа”
в литературния сборник са от стихосбирката
му „Под гърма на победите”. Стихотворенията са писани
през Първата балканска война. Голяма част от
тях Вазов е отпечатал във вестник „Мир” още същата
година, а самата сбирка като отделна книга излиза в
София през 1914 г. В тези стихове Вазов документира
творческите си импулси и виждания. Дори самите заглавия
са неговото отношение към войните – синтез
на конкретно-историческия факт и индивидуалнотворческото
съзнание на автора.
Освен като един от редакторите, професор Александър
Балабанов присъства в сборник със стихотворението
си „Балканският сирак”. Като един от найпопулярните
личности в българската култура, Александър
Балабанов оставя приноси във всяка област, в
която е работил – дори в областта на художественото
слово, където се превръща в летописец на своето време.
Наред с гореспоменатите автори, чието литературно
творчество възпява доблестта, честта на обикновения
войник и патриотичното въодушевление на
българския народ, не може да не посочим имената на
Димитър Бабев, Христо Ц. Борина, Ст. Михайловски,
Цанко Церковски, Любомир Бобевски, Ст. Чилингиров,
Людмил Стоянов, Ст. Руневски, Ив. Арнаудов и
Димитър Станчев.
Темата за войната в художествената ни литература
е отразена като борба за национално обединение
и единение, като патриотичен дълг на нашите бащи и
синове – все чувства, достойни за българския мъж –
но тя намира и пристан в душата и мислите на нежната
половина от българските творци. Освен всички
изброени писатели и поети в литературното издание
срещаме и женско присъствие в лицето на Анна Карима
и Екатерина Иванова. По време на Балканската
война до 1918 г. Анна Карима се занимава с благотворителност.
Съдейства за създаването на пансион за