Брой 6 - Българска библиотечно-информационна асоциация

ББИА онлайн, брой 6 / 2012
64
Професор Христова, бихте ли споделила
нещо за семейната среда, в която сте израснала
и която е формирала отношението Ви към книгата
Благодаря Ви за този въпрос, тъй като колкото
повече остарявам, толкова по-приятно ми става
да говоря за семейството си и за средата, в която
израснах. Някак съвсем естествено ми се струва, че
съм се родила и израснала в семейство, в което книгите
бяха на голяма почит. Съвсем спокойно може
да се каже, че у нас нямаше почти нищо друго, освен
книги. Пазя още части от библиотеката на прадядо
си – полковник Иван Новачков, който е учил
във Военната академия в Одеса, откъдето си е донесъл
цял сандък, пълен с книги, и то доста ценни
книги, включително и пълно течение от сп. „Нива”.
След него баба ми и дядо ми са попълвали активно
семейната библиотека – запазили сме стотици томове,
подвързани и надписани на гръбчетата със
златни букви – „Господин и Мария Новачкови”. После
традицията бе подхваната енергично от майка
ми – Розалина Новачкова, и достойно, надявам се,
продължена и до този момент от мене и сестра ми.
Днес нашата библиотека е разделена в три апартамента
и няколко тавана и мазета, наброява повече
от 23 000 тома, но ние продължаваме да купуваме
книги. Иска ми се да имам всяка хубава книга, независимо
дали художествена или научна, която излезе
на пазара. Накрая едно малко уточнение – в библиотеката
постъпих на работа не водена от любовта
си към четенето, а от огромния си интерес към
средновековната ни писмена култура.
Коя книга предпочитате днес Традиционната
или електронната
Разбира се, че предпочитам традиционната книга.
Аз съм, както често обичам да повтарям, професионален
читател. Ако ме бива страхотно в нещо, то
това е в четенето на книги. Страстта към четенето и
към книгите е като всяка друга страст – изисква безусловна
любов и пълно отдаване. А някак си не мога да
изпитам тези силни чувства към електронната книга,
не мога да я нарека „моята” книга. Явно в това отношение
ще си остана динозавър.
Постъпвате, ако не греша, в Народната библиотека
през 1975 г. Случайно или целенасочено стана
това И какво Ви задържа тук цели 37 години
Да, постъпих точно на 1 май 1975 г. в новосъздадената
тогава Археографска комисия след спечелване
на конкурс. Явих се на конкурса по съвет на акад.
Петър Динеков, който ме бе препоръчал и на ръководството
на Ръкописно-документалния център на
НБКМ като отлична студентка и председател на неговия
прочут някога Кръжок по стара и възрожденска
българска литература. Бях много щастлива, когато
спечелих конкурса, и попаднах в царството на
Юбилеи
старите ръкописи. И сега изпитвам същите чувства
– на щастие и удовлетворение от работата си. Никога
не съм съжалила дори и за миг, че се отдадох на
палеографията, на работата с писменото културно
наследство. Във времена на духовна нищета, липса
на свобода на словото и неуважение към интелектуалното,
каквито бяха времената преди 1989 г., както
и във времена на опростачване и липса на сериозни
интереси към науката, аз пътувам и живея в епохи,
където книгата и познанието са на почит и където се
чувствам в свои води.
Директор сте на Народната библиотека от
1988 г. От кои от Вашите предходници сте се учила
С какво сте ги запомнила
Заповедта ми за Директор на НБКМ е от 18 май
1998 г. Да си призная, не усетих кога изминаха повече
от 14 години. Беше много усилно време, в което библиотеката
запълваше целия ми хоризонт. Трябваше
да науча много нови неща, да преосмисля някои свои
виждания, да подчиня цялата си дейност на институцията,
която поех в много тежък за нея момент. Новите
тенденции и бързите темпове, с които трябва да се
развиваме и да вървим напред, днес ме накараха не
толкова да се уча от предходниците си – директори,
повечето достойни професионалисти, с някои дребни
изключения, колкото да търся нови пътища и да експериментирам.
Не мога да не посоча обаче имената на
онези мои бивши колеги и учители, които днес не са
между живите, но които ме научиха на професионализъм
в конкретната ми работа. Това бяха личности
с голям капацитет и неоспорим национален принос
към науката, отдали всичките си сили за просперитета
на библиотеката – доц. Кирила Възвъзова, проф.
Христо Кодов, проф. Божидар Райков, акад. Иван Дуйчев,
проф. Васил Йончев, проф. Бистра Цветкова. От
тях наистина съм научила много и никога няма да ги
забравя.
Какво Ви харесва и какво не Ви харесва в библиотечната
професия И какво според Вас трябва
да се промени в библиотеките и в библиотекарите
през ХХІ век
В професията на библиотекаря, така както аз я
разбирам и така, както я упражнявам, всичко ми харесва.
Не ми харесват обаче условията, в които работят
днешните български библиотекари. Смешно
малките заплати, пренебрежителното отношение
на голяма част от обществото и от т.нар. „елит” към
нашия труд, недостатъчната квалифицираност на
част от хората, които не са библиотекари, но работят
като такива, липсата на истинска политика за
развитието на библиотечното дело у нас – това са
някои от нещата, които задължително трябва да се
променят през ХХІ век, ако искаме да вървим напред
като нация.