Брой 6 - Българска библиотечно-информационна асоциация

ББИА онлайн, брой 6 / 2012
7
Актуално
ресурси, при който балансът на човешка намеса е изместен
повече към контрол на точките за достъп, отколкото
към описанието. Този подход е с потенциал
за съществени спестявания на средства. Не за всички
електронни ресурси обаче има съществуващи метаданни.
За отделни страници, взети от интернет, или
за ресурси, придобити чрез задължителен или доброволен
депозит, може да не са налични метаданни.
Това се омаловажава, тъй като пълнотекстовите цифрови
ресурси могат да се характеризират като самоописващи
се, поради наличието на възможност за индексиране
по ключови думи от текста. Много от електронните
ресурси обаче не са текстуални. Те могат да
съдържат освен текст и образи, звук или комбинация
от нетекстови ресурси. Търсенето на такива ресурси
зависи от наличието на метаданни за ограничаване
на резултатите.
Специалистите определят следните четири нива
на метаданни (16):
• основно;
• разширено;
• обогатено;
• авторитетно.
Първото ниво предполага, че на ресурса не са
определени никакви метаданни, било то от библиографската
агенция или от източника. В тази категория
попадат най-вече ресурсите, събирани директно от
интернет без наличие на метаданни или с метаданни,
създадени при автоматизирана обработка. Търсенето
се извършва по думи от естествения език и получените
резултати отговарят на използваните термини
за търсене. Този подход е ефективен, когато се търси
ресурс, който има специфична терминология или когато
потребителят се нуждае от по-обща информация
по дадена тема. Това ниво на метаданни е най-икономично
за библиографската агенция от гледна точка
на неговото създаване, но същевременно е и най-скъпото
от гледна точка на неговото надграждане и подобряване.
Откриването на ресурса на основно ниво
се осъществява чрез прехвърляне на разходите към
крайния потребител. Потребителят обаче има опасност
да получи твърде обширен списък с резултати
и така да бъде затруднен при избирането на нужните
ресурси. Основното ниво на метаданни е най-подходящо
за текстови ресурси с по-ниска стойност, събирани
от интернет. Това ниво не е подходящо за графични
или други нетекстови ресурси.
Разширеното ниво на метаданни показва, че на
основния ресурс са били определени някакви метаданни,
което не означава непременно, че тези разширени
метаданни са съобразени със стандартите за
описание или че е осъществен контрол върху точките
за достъп. Пример за разширени метаданни, които
могат да се използват от библиографските агенции,
е неквалифицираното Дъблинско ядро. Характерно
за Дъблинското ядро, както и за други подобни схеми
за метаданни, е че те структурират информацията
за ресурсите, но не предоставят достатъчно насоки
за регистрирането на данните. Това е така, защото
разработването на тези стандарти се фокусира върху
създателите и разпространителите на електронни
документи, които от своя страна нямат интерес от
сложността на библиографското описание, стандартизирания
достъп и предметния анализ. Ето защо
този тип метаданни не могат да осъществяват адекватно
задачите по откриването на ресурса и затова не
се препоръчва да се използват в националната библиография.
Обогатеното ниво на метаданни свидетелства
за наличието на подробни метаданни за описание и
достъп до ресурса. Обогатените метаданни спазват
приетите стандарти за описание при формулирането
на предоставяните елементи от данни (като заглавие,
автор, предмет), но при тях също няма задължение за
съобразяване на точките за достъп с контролните записи,
което прави търсенето неефективно. Примери
за такива метаданни са MARC записите, квалифицираното
Дъблинско ядро (целящо да улесни достъпа
до електронни ресурси чрез основно библиографско
описание), ONIX (17) и др.
Най-високото ниво на метаданни, определени на
един ресурс, е авторитетното. При това ниво на метаданни
точките за достъп се управляват от контролни
записи, което осигурява най-точната идентификация
на ресурсите. Това превръща авторитетните данни в
гъвкав и ефективен инструмент за търсенето на документи.
Това е и най-скъпата за определяне категория
метаданни, но тя дава възможност за многократното
използване на записа при минимална намеса.
Ето защо е необходимо да се определят ресурсите,
които ще имат авторитетни метаданни, като критерий
за това трябва да бъде съдържанието на ресурса,
независимо от неговата форма или носител.
Нивото на метаданни, необходими за откриването
на електронни ресурси в националната библиография,
трябва да бъде определено от библиографската
агенция. Във връзка с това е необходимо да се
има предвид значимостта на електронния ресурс по
отношение на националната издателска продукция.
Ако значимостта на ресурса е определена като висока,
трябва да му бъдат определени авторитетни метаданни.
Ресурси с високо значение могат да бъдат официални
публикации, заместители на печатни издания
или техни продължители, ресурси, които съдържат
стандартни идентификатори, или ресурси с научна
стойност. Ресурси, определени като преходни, например
такива с висока културна стойност или оригинални
сайтове, които не са официално публикувани,
трябва да имат обогатено ниво на метаданните. На
ресурси с ниска стойност като лична или ефимерна
информация, представляваща незначителен интерес
за съвременните и бъдещи потребители, се определя