Тайната история

владетели. Затова те безскрупулно бързали да заграбят имота на вдовицата Оелун
Уджин, да я лишат от нейните хора и слуги, да покажат на самия Темуджин
неговото “законно” място. Дните, прекарани в неволя, сполетели младия Темуджин,
вероятно също оказали влияние върху формирането на неговата крайна
безкомпромисност, породили ответното желание да извоюва признание сред своите
сънародници като старши наследник на своя баща – Йисугей Багатур. Още тогава
той стигнал до извода за необходимостта да води смъртна битка срещу нойоните и
хановете на неприятелските племена, за да подчини техните люде, да създаде
единна държава и да я оглави. Животът закалил Темуджин, направил го непоклатим
и жесток, хитър и смел, решителен и злопаметен.
И така безпристрастната преценка, която анонимните автори на “Тайната
история” дават на Темуджин, както вече бе отбелязано, е положителна.
Възшествието на общохаганския трон на Темуджин справедливо се разглежда като
панацея от размириците в страната през периода преди нейното обединение. Ето
как се описва в “Тайната история” положението в Монголия пред обединяването на
нейните народи:
...небето звездно се разтърсваше –
безброй народи се сражаваха.
Нямаха за сън време у дома,
Пленяваха се те и се поробваха.
Земята твърда трепереше, защото
Хората безчет враждуваха.
За сън завивки не използваха,
Опълчваха се зли, взаимно се убиваха.
Не се замисляха – не им беше до това,
Напред вървяха упорито.
Не отстъпваха назад – нямаше къде,
Хвърляха се яростно срещу врага.
Не се радваха на мир – нямаше и как,
Най-скъпото отнемаха – живота... (част 254).
Ще повторим, че последната част на паметника представлява сравнително
суха регистрация на главните военни събития и направленията на военните походи.
Тя е лишена от възхвали на бойните подвизи на монголските пълководци и
войници и ярки епични фрагменти. Именно в тази част най-ясно се проявява
хроникалният характер на “Тайната история”. В края на съчинението самият
Угедей хаган прави равносметка на извършеното от представителите на неговия
род, като преднамерено принизява своята заслуга в славните деяния, започнати от
баща му Чингис хаган. Подобно съзнателно премълчаване, почитането на духа на
бащата фактически, от една страна, е своеобразно начало на по-нататъшната
канонизация на първия Велик хаган. От друга, това е продължение на древната
традиция да се почитат идолите (онгоните), шаманите, покойниците и да се говори
за своите заслуги и прегрешения само във връзка с тяхното непостижимо величие.
Именно затова третата част, описваща управлението на един от синовете на Чингис
хаган – Угедей хаган, – е значително по-кратка в сравнение с предходните части,
съдържащи описанието на живота и дейността на самия Чингис хаган и неговите
предци. Тази част се възприема дори като допълнителна. Напълно допустимо е, че
по време на Великия събор, на който е била съставена самата “Тайна история” с цел
да се увековечи паметта и славата на покойния Чингис хаган, е било взето решение