Тайната история

Хувагчин плахо отговорила:
– Аз съм от Темуджиновите слуги. Стригах овцете в голямата юрта, а сега*
се връщам вкъщи.
– А Темуджин там ли е – заинтересували се войниците. – Къде се намира
неговата юрта
– Тя е наблизо. Не знам дали сега е там. Аз излязох през задния двор –
промълвила старицата.
101. Конниците продължили пътя си, а Хувагчин шибнала пъстрата крава,
искала да я подкара, ала за нещастие се счупила оста на каручката. Като видяла, че
каручката за нищо не става, старата слугиня решила пеш да избяга от войниците в
гората. В същия момент отзад отново пристигнали непознатите, като водели със
себе майката на Белгутей. Тя седяла с един от тях на коня му и краката й висели без
стремена. Войниците с подозрение попитали Хувагчин:
– Какво има в твоята каруца
– Вълна.
– Братлета, слезте от конете и претърсете каручката – се разпоредил
старшият.
Щом отворили вратичката на каручката, видели вътре една млада жена и
веднага я измъкнали навън. Качили Борте Уджин и Хувагчин върху конете и
тръгнали да дирят Темуджин, като вървели по следите му, оставени върху тревата.
Така изкачили планината Бурхан Халдун.
102. Като преследвали Темуджин, те три пъти обиколили планината Бурхан
Халдун, ала така и не го открили. Търсели навсякъде: на юг и на север, сред
опасните тресавища и горските гъсталаци. Минавали оттам, откъдето с труд би се
промъкнала наяла се до насита змия, но пък не успели да открият Темуджин.
Оказало се, че дошлите войници били не тайчуди, а меркити от три меркитски рода.
Начело им били Тогтога от меркитския род удуйд, Дайр Усун от рода увас и
Хагатай Дармала от рода хагад. Те се обединили и дошли в стана на Темуджин, за
да отмъстят на неговия род, загдето навремето баща му отмъкнал Оелун – жената
на Чиледу.
– Искаме да си разчистим сметките, загдето преди време бащата на
Темуджин с братята си откраднал съпругата на Чиледу. Сега пък ние ще отмъкнем
техните жени и така ще отмъстим за бащите си! – рекли меркитите и обърнали
конете си.
103*. Като видял, че враговете си отиват, Темуджин рекъл:
– Дали тези меркити се връщат вкъщи, или само ни причакват в планината
Следвайте ги три денонощия и разберете това!
Той изпратил Белгутей, Богорчи и Джелме подир меркитите, а сам слязъл от
планината Бурхан Халдун. Като се удрял в гърдите, с признателност казвал:
– Благодарение на слуха добър
На бдителната ни Хувагчин, що
Чува всичко като пор;
Благодарение на зрението остро
На правдивата ни Хувагчин, що
Вижда надалеч кат хермелин,
Опасност страшна и нелепа
Благополучно ни отмина.
Сред гората гъста
Аз се криех и се пазех.