Тайната история

шитгул – шуба от черни самури. После, когато Темуджин и Белгутей отивали при
стария приятел анда* на баща си – Ван хан, взели за подарък същата самурена
шуба, тъй като нямали други ценни неща в дома си.
“Щом той е бил анда на баща ни, значи за нас е като роден баща” – си рекли
момците. Ван хан по онова време станувал в Черна гора на брега на река Тул. Като
пристигнали в аила му, Темуджин и братята му се обърнали към него:
– Вие сте стар анда на нашия баща, значи за нас сте като роден баща. Аз
скоро се ожених и затова искам да ви почета с шуба от черни самури.
Темуджин му връчил скъпия дар. Ван хан се възрадвал много, приел шубата
и казал:
– За черната самурена шуба ще ти се отплатя,
Разпръсналия се твой народ
Ще събера!
За самурената шуба ще ти се отплатя,
Забягалия се твой народ
Ще обединя!
Нека бъбреците бъдат надолу!
Нека лопатките бъдат нагоре*!
97. На връщане, когато Темуджин и неговите хора вече стигнали местността
Бурги, откъм планината Бурхан Халдун при тях пристигнал урианхайският старец
Джарчигудай заедно със сина си Джелме. Старецът носел ковашко духало. Той
казал на Темуджин:
– Когато ти, Темуджин, се появи на бял свят на хълма Делигун, близо до
река Онон, аз ти подарих люлка от самурена кожа и исках да оставя при вас и сина
си, обаче ми рекоха, че още е малък. Затова го върнах вкъщи. Ала днес го водя пак.
Нека синът ми Джелме остане при теб, нека
Готви седлата и
Отваря вратата!
98. Една ранна сутрин, когато Темуджиновите все още станували в Бурги,
близо до горното течение на река Керулун, старицата Хувагчин, дето прислужвала
в юртата на майката Оелун Уджин, се събудила и извикала тревожно на своята
господарка:
– Майко, майко, ставай бързо! Чувам страшен шум и силен конски тропот! Чак
земята се тресе. Сигурно идват ужасните тайчуди. Ставай веднага!
99. Майката Оелун й рекла:
– Незабавно събуди момчетата!
Всички в стана на Темуджин станали и взели да стягат конете. Темуджин,
майката Оелун, Хасар, Хачиун, Темуге Отчигин, Белгутей, Богорчи, Джелме –
всеки яхнал по един кон. Оелун качила върху своя жребец Темулун. Натоварили
едно животно с по-ценни неща, ала за Борте Уджин кон не останал.
100. Темуджин и братята му подкарали конете си и се насочили към
планината Бурхан Халдун. Старата Хувагчин решила да укрие Борте Уджин в една
покрита каручка*, впрегнала една пъстра крава и я повела нагоре по течението на
Тунхелег*. Денят все още не бил настъпил и наоколо царял полумрак. Изведнъж
отпред се появили ратни хора, които препускали в лек тръс. Те забелязали
старицата и я запитали заплашително:
– Коя си ти