Тайната история

12. След време Добу Мерген излязъл веднъж на лов и като се изкачил на
връх Тогоцог, видял в гората един урианхаец, който печал на огън няколко къси
ребра* от убит тригодишен елен.
13. – Приятелю, дай и на мен от печеното месо! – помолил го Добу Мерген.
Човекът оставил за себе си само белия дроб, главата, сърцето и кожата на
животното*, а всичко останало дал на Добу Мерген.
14. Както си вървял с месото на елена, Добу Мерген срещнал един беден
човек, който водел сина си за ръка.
15. – Що за човек си ти – попитал го Добу Мерген.
Непознатият му рекъл:
– Аз съм от рода малиг баягуд*. Тежък стана животът ми. Дай ми малко от
месото на дивеча, а аз ще ти дам сина си!
16. Добу Мерген се съгласил – дал единия еленов бут и прибрал момчето.
Така то станало слуга в неговия дом.
17. Минало време. Добу Мерген починал. След смъртта му неговата съпруга
Алун Гуа, макар че нямала мъж, родила още трима синове – Буха Хатаги, Бухату
Салджи и Бодончар Мунхаг.
18. Веднъж, когато Алун Гуа не била в юртата, двамата нейни синове
Белгунутей и Бугунутей, родени от Добу Мерген, си говорели тъй:
– Майка ни роди още трима синове, а пък наоколо няма не само мъже
роднини, а никакви мъже с изключение на слугата от рода малиг баягуд*. Навярно
тези три момчета са негови.
Въпреки че водели този разговор тайно от майка си, тя чула всичко.
19. Веднъж напролет Алун Гуа сварила сушено овче месо и нахранила
петимата си синове – Белгунутей, Бугунутей, Буха Хатаги, Бухату Салджи и
Бодончар Мунхаг. После ги накарала да седнат един до друг, дала на всеки по една
стрела и им казала да ги счупят. Момчетата лесно се справили с тях. Тогава майката
направила сноп от пет стрели* и го дала на синовете си. Пак им рекла да ги счупят.
Един след друг се опитвали те да ги прекършат, но не успели.
20. И рекла им Алун Гуа:
– Белгунутей и Бугунутей, вие с подозрение се отнесохте към раждането на
тези три момчета и искате да разберете чии синове са те. Е, съмнението ви е
основателно.
21. Ни вие не знаете истинската причина за тяхната поява. Чуйте, всяка нощ
през димника* в юртата ни влизаше един бяло-жълт човек, като осветяваше всичко
вътре. Той галеше моята утроба и светлината му влизаше в нея. Но наближеше ли
изгревът на слънцето и залезът на луната, този човек като жълто куче подвиваше
опашка и се измъкваше. Вие напразно ме одумвахте. Излиза, че и трите ви братчета
са деца на Небето. Как можем да говорим за тях като за простосмъртни
Обикновените хора ще разберат цялата истина чак като дойде време те да станат
всемогъщи ханове.
22. Сетне Алун Гуа поучавала синовете си:
– Нима всички вие – моите петима синове – не излязохте от една утроба
Разделите ли се – лесно ще ви унищожат като единичните стрели. Живеете ли в мир
и разбирателство – ще бъдете непобедими и здрави като завързаните наедно стрели.
Тогава никой не ще може да ви надвие.
Минало време и майката Алун Гуа умряла.
23. След нейната смърт братята решили да си разделят добитъка.
Белгунутей, Бугунутей, Буха Хатаги и Бухату Салджи си присвоили целия имот, а