АВТОРЕФЕРАТ - Варненски свободен университет

ВСУ „Черноризец Храбър”
Автореферат
Семейната структура представлява съвкупност от елементи и взаимовръзките
между тях. В качеството си на структурни елементи на семейството, като система се
отделя съпружеската, родителската, връзката „брат-сестра” и индивидуална
подсистема, представляваща локални диференцирани съвкупности на семейни роли,
които позволяват на семейството да изпълнява определени функции и да си набавя
своята жизнено способност (Черников, 2001).
Всяко семейство изпълнява множество специфични функции. Те са свързани с
роли на мъжа, жената, децата, които се променят исторически. Чрез реализацията на
функциите си семейството става основен инструмент за социален контрол.
Въпросът за функциите на семейството е дискусионен. Има различни подходи,
въпреки, че смислово в по-голямата си част те се покриват.
Традиционно се счита, че основните функции, които се считат за главни са
две: възпитателна и социална като компонентите на семейството са два:
родителите и децата.
Несъмнено родителите са основният компонент на всяко семейство. Това се
определя преди всичко от обстоятелството, че те създават децата.
Вторият основен компонент на семейството несъмнено са децата. Неизбежен и
желан резултата от брачните връзки между мъжа и жената. Те са новата връзка
между съпрузите, но и обект за изпълнение на основните функции на семейството –
възпроизводителната и възпитателната. Децата са не само обект на грижи от страна
на родителите, но те са и активен субект в структурата на семейството. Те не само
получават въздействия от възрастните, но същевременно и упражняват известно
влияние върху тях, както пряко, така и косвено.
Косвеното влияние на децата в семейството се изразява в това, че те са стимул
за формирането на семейството и за поведението на родителите. Всеки родител,
който иска да изпълнява своята отговорност като възпитател на децата си, а това е
негова основно обществено задължение, трябва да се стреми да бъде достоен пример
за тях. Това значи, че той е стимулиран да работи над себе си, да поддържа високо
своето равнище. В този смисъл децата са косвено възпитатели на своите
възпитатели. Те могат да имат и пряко въздействие върху родителите си
И в този случай по-голямо значение има психологическият фактор. Намира се,
че по-голяма роля в това отношение има психическия климат, взаимното
разбирателство по този въпрос, между родителите. Важно е също мястото на идеята
за децата в системата на ценностите, които имат родители, и то, когато има
единство в ценностната ориентация у двамата родители. Това е белег за
психическата съвместимост между тях.
10