АВТОРЕФЕРАТ - Варненски свободен университет

ВСУ „Черноризец Храбър”
Автореферат
Според съвременните автори контролът се извършва от нашите мисли. Някои
ги определят като третия източник на стрес, но всъщност те са връзката между
източника на стрес от средата и промените в тялото. От това, как се интерпретират
взаимоотношенията със средата и реакциите на организма, всъщност зависи дали ще
преживеем стрес, или не.
Във втори параграф „Основни теории”, подробно се излага структурата на
стресовия процес в теорията на Ханс Селие за биологичния стрес - в който интерес
представляват реакциите на организма при промяна на условията на съществуването
му. Акцентът е върху приетата теорията за емоциите като когнитивно -
мотивационно - релационна система за обяснение на психичния стрес на Р. Лазаръс.
Когнитивният подход, към който принадлежи теорията на Лазаръс е разглеждана в
контекста на структурата на личността, която взаимодейства с външните ситуации
посредством когнитивни процеси, а именно процес на оценка на опасността и
процес на справяне със стреса.
Именно в контекста на този анализ се изхожда за психичния стрес и се залага в
настоящето изследване на методологичните постановки за системната теория на
емоциите, която определя разбирането на стреса като взаимоотношение между
личността и средата.
Съвременното разбиране на стреса, формулирано от Лазаръс, го определя като
взаимоотношение между личността и средата, в което средата е оценена от
личността, като поставяща я на изпитание или надхвърляща ресурсите й за справяне
и застрашаваща психичното й благополучие (well - being) (Folkman, S., 1984).
Основните конструкти на теория за емоциите, които позволяват възможно найпълно
анализиране на стресовия процес, могат да бъдат описани посредством
системния принцип. Тези конструкти се отнасят към три категории - антседентни
променливи (предшестващи променливи), променливи на медиаторния процес
и изходни променливи.
Когнитивното обяснение на стреса в съвременната психологическа теория е
сравнително ново - то става популярно през последните двадесет години.
Различните теории, които го представят, не са добре организирани и интегрирани.
Все пак може да се посочи, че когнитивният подход утвърждава ролята на
мисловния процес. Той функционира, като постоянно си взаимодейства с външния
свят, създавайки нашите емоции. Те всъщност генерират тревожност или
спокойствие. Миналият опит определя гледната точка, оценката на събитията и на
самите нас, включително убежденията за способността да се справим с определени
ситуации. Убежденията и интерпретациите на заплашващите ситуации определят
действията и емоциите, които се преживяват. Ако така описаните предпоставки на
преживяване на стрес се разгледат в реален контекст, то процесът изглежда много
16