АВТОРЕФЕРАТ - Варненски свободен университет

ВСУ „Черноризец Храбър”
Автореферат
В клъстер 2, т.нар. „Неблагоприятна семейна среда” попадат 150 респонденти
като разпределението им по СВРВ са представени на фигури 4.5, 4.6, съответно за
майките и бащите им. Получените данни дават възможност да се види, че
изследваните лица, които възприемат семейната среда като „неблагоприятна” са
определили родителското поведение на своите родители и за майката и бащата, че са
малко грижовни и много свръх-защитаващи, а това води до стила родителско
поведение „Не изразява нежност и емоции и много контролиращ”. Също така
изследваните деца, който са определили двамата родители, чрез стила на поведение
„Небрежно родителство” съответства с възприетата „Неблагоприятната среда”.
Анализът от представените данни илюстрира, че родителският стил на
поведение и семейната атмосфера определят и формират общуването между
родител-дете. От друга страна разкриват, че именно в тези два фактора
(Родителската връзка и Семейната среда) съществуват определени условия, които са
непосредствени предпоставки за задоволяването на базовите потребности при
юношата в този период от развитието му.
• Разгледаните два структурни модела: 1) „Родителска връзка - Личностни
особености” и 2) „Семейна среда -Личностни особености” относно взаимовръзката
между „индивид-среда” потвърди хипотезата, че родителската връзка и семейната
среда имат голямо влияние върху изградените личностни особености (Личностна
тревожност и Локализация на контрола) при изследваните лица. Имайки предвид, че
условията на средата, в която живее човек и неговите личностни характеристики си
взаимодействат като резултат, който създава оценката на взаимоотношението между
личността и средата. На базата на тази теоретична рамка съобразно представения
теоретичен модел в настоящето изследване е конструиран ковариационен
структурен модел (вж. диаграма 4.1), включващ „Родителска връзка”, представена
чрез латентен фактор, свързан с наблюдаваните признаци „Грижа” и „Свръхзащита”
за майките и бащите, и скалата „Семейна среда”, представена от един общ
латентен фактор, който е свързан с познатите два латентни фактора на по-ниско
ниво – „Фактор на отношенията” и „Фактор на личния растеж” (които от своя страна
са свързани с подскалите на скалата „Семейна среда”) и личностна тревожност и
локализация на контрола, като представители на личностните особености.
От получените оценки за параметрите в модела е много важно да се отбележи,
че има много силна корелационна връзка между скалата „Родителска връзка” и
скалата „Семейна среда” (r = 0,80), което потвърждава, че тези два фактора взаимно
влияят върху израстването на личността и имат значимо влияние. Това илюстрира,
че нито едната от тези променливи не е достатъчна, за да обясни възникналите
промени при юношите.
47