basketball_001

издание на на БФБ 

Безплатно 

бр. 1 (1) май 2016 

200 деца бягат след 

топката в БК Делфин 

Оптимизъм в 

националния 

за кадетки 

ЦСКА - въздигане 

от пепелта 

Александър 

Везенков: 

Пътят е по-лесен 

Крилото 

иска да 

е новият 

лидер на 

Барселона 

с характер и желание

2 Уводни думи 

Уважаеми колеги, 

треньори и състезатели, 

Следвайки нуждата от специфична информация 

за работата, проблемите и постиженията 

на треньори, състезатели и клубове при подрастващите 

от 8 до 20-годишна възраст, сметнахме, 

че е необходимо да създадем месечно 

списание, фокусирано точно върху тези въпроси. 

С това издание ще се опитаме да насочим 

вниманието на всички заинтересовани към 

бъдещето на българския баскетбол, проблемите, 

добрите практики и постиженията на клубовете 

в условията, които имаме в България. Ще 

дадем възможност на треньори, състезатели, 

ръководители, съдии да изложат вижданията си 

и добрите практики от ежедневието си, специфични 

за работата с подрастващите. 

Надявам се с тези страници да допринесем и 

да помогнем по още един начин в работата на 

всички, които развиват младите състезатели и 

състезателки и допринасят за растежа на баскетбола 

у нас. 

Георги Глушков, 

президент на БФ Баскетбол

3 

Съдържание 

ГЕРОЙ НА БРОЯ 

Александър Везенков . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13 

д Българинът, който преследва мечтите си до край 

д Националът призова за обединение 

д Крилото с трета поредна награда „Рачо Колев“ 

ШКОЛИ 

ЦСКА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .4 

д Армейците започнаха от нулата и гледат към светлото бъдеще 

д Христо Ценов избра децата пред мъжки отбор 

Делфин . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22 

д Бургазлии искат да изграждат личности 

д Тодор Тончев се завръща като на шега в баскетболабола 

НАЦИОНАЛИ 

Кадетки. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .8 

д Таня Гатева ще разчита на момичета с характери 

д Селекционерът вече е наясно със състава за Европейското 

Кадети . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21 

д Лъчезар Коцев ще дебютира в София 

д Наставникът иска агресия от своите в защита 

МЕТОДИКА 

Пет основни правила за атака срещу преса по цялото игрище . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 

ПРИ НАЙ-МАЛКИТЕ 

Още 1000 деца заобичаха баскетбола през този сезон . . . . . . . . . 12 

АМАТЬОРИ 

Купата на БФБ си има своя нов притежател. . . . . . . . 30 

КЛАСИРАНИЯ 

Пълни класирания при всички възрасти . . . . . . . . . . . . . . . . . 26 

МЕСЕЧНО СПИ СА НИЕ 

БРОЙ 1, МАЙ 2016, ГОДИНА I 

Издател: 

Българска федерация 

по баскетбол 

Президент: 

Георги Глушков 

Редактори: 

Хари Латифян, 

Станислав Христов, 

Елена Бойчинова 

Предпечат: 

“АН-ДИ” 

Адрес: 

Бул. „Васил Левски” №75, 

ет. 6, 1142 София, 

България 

Е-мейл: zabasketball@mail.bg

4 

Школа 

ЦСКА – въздигане от пепелта 

Хари ЛАТИФЯН 

ЦСКА дълги години бе един от основните 

центрове за създаване на баскетболисти 

в България. С проблемите, 

които имаше от края на 2007 година до 

началото на 2009-а, клубът бе закрит, а с 

това и неговата школа. През 2012 година 

обаче, благодарение амбицията и любовта 

към историята на „армейците“, 

синът на първия капитан на футболния 

отбор Нако Чакмаков – Александър, и дългогодишният 

състезател на баскетболния 

тим Роберт Гергов, се заеха да 

възстановят онова, което бе унищожено. 

Поетапно и с много усилия двамата превърнаха 

порутената зала на стадион 

„Българска Армия“ в уютно и приятно 

място. Кръстиха я на легендата на „червените“ 

Румен Пейчев. 

Новото летоброене за ЦСКА на практика 

стартира през 2013 година, когато 

школата на клуба отново отвори врати, 

за да приеме стотиците деца, искащи да 

се докоснат до магията на оранжевата 

топка. И ето, че 3 години по-късно, 

„армейците“ могат да се похвалят с малко 

над 100 таланти, които са картотекирани 

в Българска федерация баскетбол. По 

думите на Роберт Гергов, още поне толкова 

играят в училища под зоркия поглед 

на специалистите, назначени на работа в 

клуба. Защо обаче от ЦСКА не предприеха 

познатия модел със създаване на мъжки 

отбор, който да се бори за медал в първенството, 

неглижирайки до известна 

степен своя ДЮШ? 

Освен треньор на 14-годишните, 

Христо Ценов помага и на 

най-малките таланти на ЦСКА 

„Имахме два варианта и пътя, по които 

да поемем. Първият бе може би по-лесният. 

Да създадем мъжки отбор, който 

да ни е като реклама. С него, в рамките 

на около година да се опитаме да се преборим 

за титлата или за медал. Да 

инвестираме милион и половина, да блеснем 

за кратко, но след това? Щяхме да 

последваме съдбата на онези, които на 

практика поставиха началото на закриването 

на ЦСКА през 2007 година. Решихме, 

заедно със Сашо Чакмаков, че това 

не е баскетболът, който ние разбираме. 

НЯМА КАК ДА ИЗГРАДИМ 

КЪЩА БЕЗ ОСНОВИ 

И се спряхме на по-трудния, но по-сладък 

път. С изграждане на школата ни, 

създаване на ново поколение, което да 

бъде наследник и в същото време инициатор 

на следващите големи успехи на 

ЦСКА“, споделя Роберт Гергов. 

Президентът на „червените“ признава, 

че създаването на школата му носи 

Ще бъда 

истински 

щастлив, 

когато видя 

след 3 години 

хубав 

мъжки отбор, 

изграден от 

наши юноши, 

признава 

Роберт Гергов 

основно радост, но е и отговорно начинание, 

каквото не си е представял, правейки 

първите си стъпки в тази посока. 

„Коства ни време и много ентусиазъм. 

Това е нещо, което го правим с удоволствие. 

Обичаме баскетбола и ЦСКА. Не 

можехме да се примирим с условията в 

залата на „Армията“. Късаше ми се сърцето, 

когато я виждах. Тук съм прекарал 

десетки години. Сашо в един момент ми 

каза, че е готов и може да ремонтира 

залата. И така започнахме. От нищото 

решихме да съживим клуба. В момента 

имаме всички възможни групи – 8, 10, 12, 

14, 16 и 19-годишни. Имаме шест отбора 

с картотекирани около 100 деца. Имаме 

школи по училищата, където те са още 

поне толкова. Идеята там е да започнат 

да тренират, да покажат какво могат и 

след като набележим няколко от тях, 

които са по-интересни и привличат вниманието 

ни, ги каним да дойдат при нас, 

събота и неделя в залата, да отсеем 

най-доброто и да ги привлечем. Там ни е 

базата за селекция. Разполагаме с четирима 

треньори на трудов договор и един 

селекционер, който се занимава с училищата“, 

допълва бившият баскетболист 

на ЦСКА. 

Добрата новина за Гергов и хората, 

които работят 

под негово ръководство 

е, че 

клубът се 

разраства с 

Президентът 

на „червени- 

те” Роберт 

Гергов 

иска тимът 

да се сдо- 

бие 

с нова 

модерна 

база 

Снимка: 

www.cska-basket.bg

Школа 

5 

всяка година, а поетапно с това идват и 

успехите му. През този сезон най-добре 

се представиха 14-годишните таланти, 

водени от Христо Ценов. Всичко положително 

обаче е зависимо от родителите 

на самите деца. Ако те се запалят по 

спорта така, както и децата им го обичат, 

това ще позволи на малчуганите да 

продължат развитието си. „Родителите 

в повечето случаи сами си водят децата. 

Особено в училищата е пълно. Имаме по 

15-20 трениращи. На този етап няма как 

да не сме доволни, но си мисля и колко е 

трудно. Когато започнахме смятах, че 

когато направим база, хубава, както е 

сега, назначим компетентни треньори и 

нещата ще си тръгнат от само себе си. 

Не е съвсем така. 

ЗАВИСИМ ОТ РОДИТЕЛИТЕ 

но и от учебното време. Ние държим да 

тренираме интелигентни и начетени 

деца. 

ТЕ ТРЯБВА ДА 

ХОДЯТ НА УЧИЛИЩЕ 

и да носят добри оценки. Баскетболът е 

започнал като университетски спорт. 

Сега не е така, но той си остава интелигентен 

спорт. Имаме деца, които не 

искат да учат и тогава идва ролята на 

треньора. Родителите признават, че 

Когато са по-малки децата, те могат 

много да искат, но родителят трябва да 

го доведе. Идва събота и неделя и родителите, 

примерно, искат да си починат 

от работа. Има обаче и другия пример. 

Такива, които са много запалени, интересуват 

се, водят си децата. Много е важно 

за малките, родителите им също да се 

вълнуват от това, с което се занимават. 

Ако те не са заинтересовани, защото 

трябва да си жертват времето, няма как 

да стане. 10-12 годишните тренират 

през някои периоди до 7-8-9 вечерта. 

Идват след училище, когато са били втора 

смяна. И те трябва да са с тях, защото 

няма как да се приберат вечерно време. 

Искат се жертви от тяхна страна. 

Не го казвам като проблем, но е факт. 

Има интересни деца, намираме ги по училищата, 

те искат да дойдат, но няма 

как, защото няма кой да ги доведе. Това е 

основният проблем на големите градове. 

Опитваме се, говорим с родителите. 

Има такива, които нямат време. Затова 

е важно да имаме голяма база и от 10 поне 

3-4 да идват”. 

Голямата амбиция на Роберт Гергов и 

хората в ЦСКА е освен зала „Румен Пейчев” 

да бъде изградена и такава на „4-ти 

километър”. От края на 2015 година тече 

усилен ремонт на старата гребна база на 

„червените”, която до есента се очертава 

да стане втори дом на баскетболните 

таланти. „На този етап се справяме с 

тази зала, но започна да ни става малка. 

Правим още една, която ще ни позволи да 

се подсигурим. Проблемът е, че децата са 

различни смени, а има и някои, които са 

целодневни. Моите синове са до 5 часа, 

което означава, че трябва да се събираме 

след 18:00. Получава се напрежение, защото 

залата е пълна в късните часове, а в 

ранните е празна. Не зависи само от база, 

Главният треньор на „армейците” Йордан Колев дава наставления на каде- 

тите и 19-годишните 

единственото наказание за тях е, когато 

ги заплашат с това, че няма да ги заведат 

на тренировка. При повечето от 

децата се получава така, че веднага 

сядат да четат”, споделя още Гергов. 

Основната цел в крайна сметка пред 

президента и треньорите, начело с друга 

легенда Йордан Колев, е да изградят момчета, 

които да станат водещи фигури не 

само в клуба, но и на национално ниво. „В 

момента имаме двама национали при 

16-годишните и двама при старшата 

възраст. За нас е важно да изграждаме 

именно такива деца. Опитваме се това 

да им обясняваме, че не е важно да печелят, 

а да се развиват. Най-хубаво е да се 

комбинират, но е много по-трудно. Идеята 

е да се развиват индивидуални 

качества. На определена възраст има 

неща, които са забранени. Има ситуации, 

в които други отбори не са коректни. 

При малките е забранено да се помага, 

играе се един на един. Треньорът обаче 

има изявено дете и останалите не играят 

покрай него. Така се злоупотребява. 

Много е лесно, от моята гледна точка, да 

ществовател, в лицето на Сашо Чакмаков. 

Отстрани имаме още десетина малки 

спонсора. Нямаме огромен бюджет, но 

нямаме задължения, заплати се изплащат 

навреме. Спокойни сме. Не може без пари, 

но имаме достатъчно. Усещам, че все 

повече време отделям за клуба, а не за 

моята си лична работа. 

ТУК СЪМ ДОБРОВОЛЕЦ, 

КАКТО И САШО 

кажа, че днешното поколение не е мотивирано. 

Има една прекрасна приказка – 

„възрастните дават добри съвети, защото 

не могат да дават лоши примери”. 

Казвам им „тренирайте, имате шанс да 

бъдете в основата на възраждащия се 

мъжки отбор на ЦСКА”. Това ни е идеята. 

С 19-годишните основно да започнем при 

мъжете догодина. Постепенно да изградим 

един отбор, именно около тях. Това 

им обяснявам и се надявам да го разберат”, 

признава шефът на „червените”. 

Колко лесно обаче е клубът да издържа 

финансово и да поддържа шест отбора? 

„На този етап финансово се справяме 

спокойно. Имаме един основен спомо- 

На него дължим всичко за базата. Парите 

не са най-важното. Ще бъда истински 

щастлив, когато видя след 3 години един 

хубав мъжки отбор. Да го създадем така, 

че да не вземем 12 готови играчи, а за тези 

години да вземем поне 6 деца от нашата 

школа, която да е основа на този състав. 

Това ще ме направи щастлив. Като физически 

и технически качества виждам вече 

такъв потенциал, но от тях зависи доколко 

ще се развият”.

6 

Христо Ценов е сред малцината 

български треньори, които са 

завършили 3-годишно обучение във 

ФИБА Европа. Роден на 20.01.1984 

година, той минава през школата на 

централата, водена от Светислав 

Пешич през 2009 г. Юноша на Лукойл 

Академик, той започва треньорската 

си кариера в Овъргаз през 2006-а, след 

което става част от ДЮШ на „студентите“. 

С възстановяването на 

ЦСКА Ценов получава предложение да 

заеме важна роля в развитието на 

клуба и от 2013 г. работи с подрастващите 

на „армейците“. 

- От школата на ФИБА към школата 

на ЦСКА. Как се стигна до 

този развой в кариерата ти? 

- Вече десета година се занимавам с 

треньорство и имах доста предложения 

да работя като помощник и дори 

старши-треньор на мъжки отбори, но 

това не ме влече. В момента се чувствам 

подготвен и уверен, че това което 

върша е адекватно и помага на децата. 

Това преминаване на много от колегите 

от една възраст на друга, от мъже към 

жени, този преход в държавите, където 

баскетболът е развит, е почти 

немислим. Затова и вече 10 години се 

специализирам в тази възрастова група 

и всички семинари, които съм посетил, 

са в тази област. Знам, че няма аспект, 

където мога да сбъркам. Уверен съм и се 

чувствам комфортно. 

- Какво ти носи работата с деца 

и на кои възрастови групи в ЦСКА 

помагаш? 

Младият специалист 

е отказал на няколко 

мъжки отбора, 

за да тренира 

децата на ЦСКА 

Христо Ценов: 

Искам да развием 

не просто баскетболисти, 

а личности 

- В момента съм основен треньор на 

двата отбора до 14 години – наборите 

2002 и 2003. При нас са ясно разграничени. 

В първия отбор играят само деца, 

родени 2002-а, а във втория тези от 

2003-а. Освен това помагам и при 12 и 

10-годишните. Носи ми най-вече радост 

и щастие, когато видя, че нещо, след 

много труд и търпение, придобива 

реално постижение. Разбиране за спорта 

и отношение към баскетбола от 

страна на децата, нещо, на което в 

нашия клуб наблягаме страшно много. 

Дългосрочното възпитание и обучение 

на децата като спортисти и изграждането 

им като личности. За мое голямо 

удовлетворение, с подкрепата на цялото 

ръководство, вече има реален успех. 

- Лесно ли се работи с тях? 

- Работата изисква много търпение. 

Приемам се по-скоро като възпитател, 

а не като треньор. Опитваме се с 

колегите, ежедневно да променяме 

мисленето на децата в позитивна 

насока, така че те да са готови за 

елитния спорт, да променят начина си 

на живот, за да отговорят на изискванията 

на всеки един клуб и треньор. 

- Как успяваш да мотивираш едно 

дете, ако нещо в играта му не се 

получава? 

Младите 

таланти на ЦСКА са 

голямата гордост на 

ръководството на клуба 

- Момчетата са много различни и 

трябва да намериш път към сърцето и 

душата му, за да го убедиш, че това 

което прави е правилно. В това отношение 

смея да твърдя, че често ходя по 

ръба. Доста краен съм и ежедневно се 

опитвам да взема максимума. Това често 

води до отказване на някои от децата 

или поне създава такива мисли. 

Оттам се изисква промяна на подхода, 

индивидуални разговори. Важно място в 

процеса, е комуникацията с родителите. 

Без тяхното доверие и разбиране, 

няма как всички да имаме успех. Полагам 

доста усилия да задържа всяко едно 

дете, което е дошло в залата. 

- Разбират ли родителите, а и 

децата, че на тази възраст не е 

важно да се побеждава, а да се търси 

индивидуално развитие? 

- Това е процес, който отнема много 

време. Често организираме родителски 

срещи и се опитваме, аз и хората над 

мен, да ги убедим какво вършим. Ясно се 

разграничаваме от много от клубовете, 

които разчитат само на моментния 

успех и за голямо съжаление така се 

жертва талантът на много деца. Работим 

по обратния процес. Разчитаме 

изцяло на развитие на децата в индивидуален 

план и залагаме на това, че в 

дългосрочен, тяхната промяна и зрялост 

ще донесе успехи. Не е лесно. В 

началото отбори, които сега побеждаваме 

с по 20-30 точки, преди три години 

ни биеха с толкова. Тогава имаше 

недоволство, но чрез радостта на децата 

и удовлетворението им, те пренасят 

това и у дома. В момента подкрепата 

от родителите действително е 

огромна. 

- Ще им помогне ли това, на което 

ги учиш сега, да се развият като 

личности? 

- Всички колеги в клуба, полагаме 

много усилия в тази насока. Ежедневно 

говорим за начин на живот, че баскетболът 

учи на дисциплина и ред, изгражда 

солидна ценностна система, както 

на терена, така и извън него. Виждам 

огромна промяна в по-голямата част 

от децата, а в останалата стремеж 

към нея. Създали сме атмосфера, която 

ги учи на толерантност, на уважение 

един към друг, подход, търпение, комуникация... 

нещо, което ще им донесе 

успехи в личен и в семеен план.

ЦСКА 2016, 

отбор до 14 години 

Горен ред отляво надясно: Боян МАЖДРАКОВ, Виктор ПЕТРОВ, Емил СТОИЛОВ, 

Христо ЦЕНОВ, ст. треньор, Виктор ДИМИТРОВ, Борис КОЙКОВ, Йордан КИРИЛОВ 

Долен ред отляво надясно: Виктор МАРГАРИТОВ, Константин СТОЯНОВ, 

Александър КЕНДЕРОВ, Виктор ГЕРГОВ, Деян ЮРУКОВ, Михаил КОСТАДИНОВ 

Част от отбора, но липсват на снимката: Драгомир СТЕФАНОВ, Георги СРЕБРЕВ, 

Виктор АВРАМОВ, Виктор АНТОВ, Никола МАРИНОВ, Юлиян КОСТОВ

8 

Националки 

Таня Гатева: 

Ще разчитам на деца с 

характери, оптимист съм 

Националният отбор за кадетки 

до 16-годишна възраст отново 

ще участва в Дивизия В на европейското 

първенство. Мачовете ще са 

между 5 и 14 август в Орадеа, Румъния, 

а българските момичета са в 

група с Шотландия, Финландия, 

Англия, Ирландия и Босна и Херцеговина. 

Начело на тима ни отново е 

Таня Гатева, която миналата година 

го изведе до 14 място след три 

загуби (една от Ирландия на старта) 

и пет победи (една над Шотландия). 

Положението не е розово, 

но ще се опитам да прикрия 

слабостите ни, признава 

треньорът на кадетките 

Елена БОЙЧИНОВА 

„Минали са три лагера, като направихме 

една Балканиада в Румъния и две контроли в 

Косово. И искам да кажа, че тази година, 

преди основния лагер за европейското първенство, 

съставът вече ми е ясен. Тези лагери 

бяха от голяма помощ. Бяха извикани деца 

от абсолютно всички отбори, около 50 – 

всички са видени, всички са преценени и смятам, 

че няма да има грешка в състава този 

път“, отсече Гатева. 

- С какви очаквания сте тази година? 

- Аз съм оптимист, има хубави деца и на 

всеки пост имаме човек. Леко ни куца, както 

на всички, единицата и петицата. Но с много 

работа и желание ще ги скрием тези недъзи. 

- Кои са най-големите проблеми, с 

които се сблъскахте? 

- Няма конкуренция в България. Казвала 

съм го не веднъж - ние, треньорите, грешим 

в обучението. Имаме по една-две състезателки 

и гледаме да ги съхраняваме, да ги 

„лигавим”, защото са само те и по този 

начин не ги развиваме. Гледаме ги като наши 

деца. Само нещо някой да ги докосне, да ги 

пипне – не ги третираме като хора, които 

трябва след 18 да продължат да играят баскетбол. 

- Проведохте няколко лагера, играхте 

и в турнири, каква е оценката? 

- За Косово не искам да коментирам – 

там съперникът беше доста слаб. Но в 

Румъния се представихме много лошо. При 

агресивна пресираща защита 

БУКВАЛНО НИ ВЗИМАХА 

ТОПКАТА ОТ РЪЦЕТЕ 

Играхме с голям стрес, голям страх и 

оттам нямаше как да покажем дори 50% от 

възможностите си. Мисля, че съм се спряла 

на деца, които имат характер и просто 

този стрес трябва да го изтрием. Може би 

това ни е манталитетът – още преди да 

излезем на мач, сме умрели от страх и това 

много ни бърка. Но като цяло отборите, 

срещу които играем, са много по-ръстови 

от нас, това е основен проблем, физически 

също са 

по-добре 

подготвени, 

технически, 

тактически. 

Постоянно говорим 

за техника, но ние и в тактически план 

много изоставаме. Смятам, че с тези лагери 

поработихме, видяхме се, виждаме си 

слабите страни. Стрес, психология, напрежение, 

манталитет – още като влезем в 

хотела, като погледна другите отбори, 

като погледна и нашия – имам чувството, 

че резултатът е ясен. 

- Не рисувате оптимистична картина… 

- Положението наистина не е розово, но 

мисля, че с тези лагери успях да видя децата, 

успях да видя характерите им. Не е 

като друга година директно да отивам на 

лагер 40 дни преди европейското и там да 

реша състава и да работя. Ще ми е малко 

по-леко. Директно се хвърлям в работа, 

защото знаем постовете, знаем какво имаме 

и ще се опитаме по някакъв начин да 

прикрием слабостите. 

- Да прикриваме? 

- Да, на това европейско ще трябва и да 

прикриваме. При тези деца много хора казват 

„Нищо няма, нищо няма”. Напротив, 

определено има нещо. В Перник има едно

Националки 

9 

дете, което е страшно потенциално. Взех 

едно детенце – Ася от Пловдив, 2004 г. – със 

страшен потенциал. Наистина е много 

малко, но ще попадне в състава. На този 

лагер се видя, че тя е на светлинни години 

по-добре от тези, които са 2001 г. Положителното 

е, че дори и малко да са децата, 

имат желание. Аз съм оптимист, ще направя 

всичко възможно да се представим добре 

и те да продължат да играят баскетбол. 

Защото има много случаи от национални 

отбори в миналото, от които 

НИТО ЕДНА НЕ ПРОДЪЛЖАВА, 

КОЕТО Е ТРАГИЧНО 

При нас проблемът е, че като станат 

на 18, момичетата започват да 

си търсят уни- 

верситети в чужбина. Дори да искат да 

останат, нямат перспектива. Треньорите 

в женско направление трябва да им предлагат 

повече време, да ги задържат тук. 

Давам пример с Калина Аксентиева, която 

искаше да остане, но не успя. Отиде в 

Англия, но там не е щастлива, защото първенството 

е слабо… 

- Какъв е планът за подготовка до 

шампионата в Румъния? 

- Започваме на 25 юни в Чепеларе – ще 

бъдем 29 дни там. След това отиваме в 

Търговище и ще имаме 6-7 контроли със 

сигурност. Ясен е и турнирът в Румъния 

между 18 и 20 юли. Може би в Търговище 

(Рум) с отборите на Турция, Австрия, 

Румъния. Чакаме Македония и Украйна, но 

още не е сигурно. 

- Имате опита от миналата година, 

какви изводи си направихте? 

- Миналата година смятах, че ще излез- 

ем от групата, обаче Ирландия ни изне- 

нада 

страшно много. Такъв мач, ако 

ми бяха разказали, нямаше да повяр- 

вам, 

а аз присъствах на него. Взеха 

ни 

73 борби срещу 31. В никакъв 

случай не беше подценяване. 

Пак казвам – нашите деца 

излизат със стрес, с неувереност 

и оттам всичко се губи. 

Въпреки че пак имахме възможност, 

водихме на Украйна 

до последно – накрая се предадохме. 

Тази година ще се борим 

от мач за мач за по-добро и 

достойно представяне, както и 

момичетата да растат нагоре. 

Поуката е, че трябва през година- 

та да 

работим все повече и повече, 

защото за тези 30-40 дни каквото и да 

направиш, просто се вижда, че нищо не се 

случва. 

ИСКАМ ДА ВЗЕМА ХАРАКТЕРИ 

защото миналата година стана 

така, че се огъваме психически. 

Просто това нещо 

искам да се опитам да изчистя 

– дори и да загубим мача, 

да го загубим в битка. 

- От чутото дотук 

излиза, че един от 

основните проблеми е 

психологията. Мислили 

ли сте за работа с 

психолог? 

- Мисля, че 

това е много важно. 

Въпросът е, че ние 

тук в България не 

работим с психолози, 

с треньори 

по лека атлетика, 

с масажист – 

просто сме малко 

по-далеч. Мислила съм по този въпрос, имам 

една идея. Справям се добре, но определено 

ми трябва помощ. Ще работим през лятото 

с треньор по лека атлетика, ще имаме и 

масажист през цялото време. 

- Психологията на един отбор зависи 

и от лидера. Има ли лидер този отбор? 

- Голям проблем е – задължително е 

отборът да има лидер. В момента има едно 

момиче, върху което работим, но не е 

напълно готово. На турнира в Румъния 

показа, че може. Въпросът е, че е отскоро и 

няма този опит, но се надявам, че ще се 

нагърби с това нещо. 

- Подготвихте ли някакви индивидуални 

програми за момичетата? 

- Говорила съм с всяко едно дете – има 

деца, които работят вече. Даже има едно 

момиче от Търговище, което ми се обади да 

ме пита за програма. Има качества, просто 

е загубило малко време, но това нищо не значи. 

Ще натискам за защита, но специално 

ПРИ НАС ПРОБЛЕМЪТ 

Е В НАПАДЕНИЕТО 

Защото дори и да откраднем топката, 

ние не можем да я реализираме. Другият 

проблем е, че в момента, в който излезем 

срещу агресивна защита, се стъписваме, 

спираме, гледаме. Мисля, че това се отдава 

на мачовете, които играем в България. 

Защото, аз гледам всички мачове от първенството 

на кадетки – въобще не можем да 

говорим за агресивна защита. За тия 30 дни, 

колкото и да натискаме, и да се пазим, и да 

искаме, не е същото като да влезеш в мач, 

да те натиснат, да те притиснат. 

- Атакуват ли ви за избора на играчи? 

- Случвало се е, но реалността е това, 

не ми е за първи път. Аз подкрепям моите 

деца, защото знам през годината какво правят, 

знам какво показват на мачове и всички 

го виждат. Има много такива случаи, 

има претенции от отбори. Просто съм 

спряла да обръщам внимание. Имам си мнение, 

опитвам се тактично да обясня, ако ме 

разберат – разберат. Това, че всеки иска 

неговото дете да е в националния отбор, не 

е лошо. Това е хубаво, но трябва много повече 

труд да се положи. Защото има деца с 

претенции, които идват и като ги питам 

колко пъти тренират в седмицата, те ми 

отговарят „Два-три пъти”. Е как да стане? 

Смятам, че съм взела добри деца. Има 

характери, има две от Септември – страхотни 

характерчета. Това дете от Перник. 

Има едно дете от Варна, което е страшен 

характер. Малко ще я пречупим и ще станат 

нещата. Трябва да сме оптимисти и 

трябва да вярваме и да искаме, защото, ако 

го караме на отчаяние и нищо нямаме – 

един треньор ако приключи, значи и децата 

са свършили.

10 

Методика 

Пет основни правила за атака 

срещу преса по 

цялото игрище 

Всписание „За Баскетбол“ ще се опитаме 

да допринесем за по-лесното разбиране 

на любимата игра. Във всеки брой 

ще показваме различни методики за тренировки 

на основни, базисни ситуации. По 

този начин се надяваме да бъдем в полза 

както на децата, така и на техните треньори. 

Когато се налага да се играе с противник, който 

прилага преса по цялото игрище, атаката се организира 

на базата на показаното подреждане като строго се 

следва система с 5 основни правила. 

Има няколко основни концепции, преди да се пристъпи 

към правилата: 

1. Никога не се променя основната схема с разположението; 

атаката е опростена и не се допуска объркване 

с многобройни комбинации и заучени такива. 

2. Стремежът е противникът да използва лична 

преса, защото е по-малко ефективна от зоновата и 

съперникът ще загуби време да се противопостави с 

нова, специална преса. 

3. Състезателите трябва да играят неизменно на 

едни и същи позиции 

с изключение 

на случаите, в които 

противникът 

играе “един на 

един”. В този случай 

защитаващите 

се играчи се завъртат 

с един пост 

на дясно, като по 

този начин обър- 

Р. ХАНАДА 

кват противниците и те 

срещат трудности при 

покриването на поверените 

им играчи. Чрез това въртене, 

защитаващите се играчи 

се научават да играят добре 

на всеки пост и се запознават 

с характерните особености 

на съответния пост. 

4. По тази схема играчите 

могат бързо да прехвърлят 

топката към слабата 

страна при атака на зонова 

преса. 

5. Тази схема дава възможност 

за противопоставяне на пресираща защита, 

използвайки двете страни на игрището, без да се 

отклонява от стандартната ни схема. 

Облягайки се на тази основна концепция на игра в 

рамките на стандартния стил на атакуване, играчите 

придобиват предимство при създадената ситуация, 

защото комбинациите са прости за изпълнение, има 

непрекъснатост на основното движение и до известна 

степен съобразяване с дефанзивните маневри на пресата. 

Правила: 

Варианти на 

разиграването: 

I. Правило: 

2 е първоначалният 

получател – той 

прави пресечка, за да 

получи от 1, извършвайки 

движение във 

фигурата на обърнат 

“Z”. 

/диаг. №1/ 

Диаграма 1 

А. Ако Х2 е с лице 

към 02 и с гръб към 

топката 

02 прави лъжливо 

движение към крайната 

линия, след което 

бързо се отдръпва 

назад за да получи 

висок параболичен пас 

от 01. 

/диаг. №2/ 

Диаграма 2

Методика 

11 


II. Правило: 

01 трябва бързо да се 

придвижи до линията за 

наказателен удар, за да 

получи обратен пас от 

02. 

02 трябва да направи 

опит да върне топката 

на 01 преди противникът 

да го е дублирал. 

01 трябва да пресече 

със спринт, след като 

подаде на 02. Обикновено 

01 успява да се освободи от защитника 

си. Ако 01 не получи от 02, той продължава 

към центъра и изчаква за получаване на пас 

от друг съонборник или освобождава коридора 

за дриблиращ съиграч в същата посока. 

/диаг.№4/ 

III. Правило: 

Връщане на 03 и 05 в задната 

половина и към страничните 

линии за получаване от 02. 

Варианти на разиграването: 

А. Ако 02 получи от ляво, 

то 03 е играчът, който се връща, 

за да получи топката. 

Б. Ако 02 получи от дясно, 

05 се връща, за да получи топката. 

В. Играчът, който остава 

извън комбинацията, бил той 03 

или 05, има задачата бързо да се 


придвижи към центъра и след това към слабата 

страна. 


IV. Правило: 

04 се придвижва в същата половина, където е получил 

02. 


V. Правило: 

Ако по някаква причина 02 не може да се 

освободи, последното му пласиране е било в дясно. 

03, 04 и 05 бързо се придвижват 

назад. 

03 и 04 използват ножична 

пресечка и който от тях 

получи топката, трябва да 

погледне на другия край на 

игрището, където 02 /използвайки 

заслона на 05/ спринтира 

към коша. 01 също може да 

използва дълъг пас към 02. 

Диаграма 6 /диаг.№6/ 


Б. Ако 02 е дублиран при получаването 

на топката в игра, той 

бързо излиза извън очертанията на 

игрището срещу 01. Получава топката 

и бързо връща подаването 

към 01,който е влезнал в игрището. 

В. След получаването на топката 

от 01 и той не е в състояние 

да подаде на свободен човек, същият 

прави лъжливо движение за 

дълъг пас след което тръгва напред 

с дрибъл. 




На диаг. №7 е 

показана концепция 

за бързото 

прехвърляне на 

топката от слабата 

страна с 

оглед противопоставяне 

на зоновата 

защита. На 

диаг. 

№8 е 

развита 

същата 

комбинативна 

игра 

на срещуположната 

страна 

на игрището 

без 

модификации 

и промени.

12 Малчугани 

Първите стъпки трябва да са като 

занимателна игра 

53 

отбора и около 1000 малчугани 

взеха участие в шампионата при 

12-годишните през този сезон. Бройката 

обаче е ориентировъчна, както признава 

и регионалният мениджър на зона „Витоша“ 

Марио Андреев. Според справката, 

всъщност те са повече, тъй като има 

деца, които не са били картотекирани, 

започнали са по-късно, но тренират. 

Мачовете до момента показаха и кои са 

по-изявените центрове в страната, както 

и няколко изненади. В София доминираха 

БУБА и Левски, а по места – традиционно 

силни са Варна и Ботевград. Тази 

година на картата се върна и Пловдив. 

Изненадата дойде от Несебър, които 

спечелиха зоналния си турнир и за първи 

път тим от този град се класира на 

републиканско. 

„Наборът на деца за баскетбол започва, 

когато са на около 8-9-годишна възраст, 

- казва бившият треньор от школата 

на Академик. - По-рано е ненужно. 

Първокласниците, на 7 години, още са в 

стрес от промяната, от училището. 

Трябва им време да се огледат. Вече във 

втори-трети клас започват да се събират 

по училищата. Там е най-лесно да се 

организират. От една страна, за детето 

е по-добре в позната обстановка. За 

родителите също е по-лесно. За треньорите 

само е проблем, защото децата са с 

грешните навици на часовете по физкултура, 

които никой не взима на сериозно. 

Друг проблем е, че е много трудно да им 

задържиш вниманието за повече от десетина 

минути“. 

Според Андреев и мениджър Високо 

спортно майсторство към БФ Баскетбол 

Христо Христов, 12-годишните 

трябва да могат да дриблират с дясна 

ръка, да атакуват коша от крачка от ляв 

БУБА и Левски 

традиционно бяха водещи 

сред столичните отбори 

при 12-годишните 

Около 1000 

са 12-годишните 

момчета тази година 

в организирания 

баскетбол 

и десен крак, да имат правилна стрелба и 

пас, да играят и без топка. И да пазят 

лична защита. Забранени са зонови преси 

и заслони и контра-заслон. 

Първенствата на 12-годишните се 

гледат под лупа от специалистите на 

федерацията. Вече две години наш отбор 

от най-добрите от набора в цялата 

страна, се събира за международен турнир 

в сръбския град Чуприя. Там малчуганите 

играят с отбори от Гърция, Русия, 

Сърбия. Това са първите стъпки за децата 

на международно ниво. Миналата 

година българският тим спечели титлата, 

а година по-рано завърши на второ 

място. 

„Това, от което имаме нужда, е да се 

обединим. Не толкова да се обикаля безцелно, 

а да се работи с училищата. Учителите 

да поддържат връзка с треньорите, 

да се обаждат: „Ела, имам едно хубаво 

дете, ела да го видиш“. Намират се 

начини, събират се Община, клуб, училище 

и работят заедно“, допълва Марио 

Андреев. 

За да се научат на основата обаче, на 

малките са им необходими правилни 

тренировки. От година един от добрите 

примери в това естество е Милена 

Кошеджийска – млад специалист, работила 

в Италия и ангажирана именно с 

баскетбол за 7-10 годишни. Тя лансира и у 

нас система от занимателни игри. Идеята 

е, при най-малките заниманията да са 

60-70% игри, в които има елементи от 

баскетбола. Вече с възрастта и с това, 

колко децата са се занимавали с такива 

игри, се завишават и изискванията. Чак 

на втората-третата година и по лична 

преценка се започва да се акцентира на 

чисто баскетболните елементи. В края 

на януари Кошеджийска проведе много 

успешен семинар на тема „Магията на 

баскетбола - практически упражнения и 

игри за ученици от начален курс 2-4 клас“. 

Той се радваше на голям интерес в Стара 

Загора с помощта на местната Община. 

„За децата най-важното е да играят. 

Правим огромна грешка – започва се с 

едни дрибъли, тренировки. А забравяме 

най-важното – децата идват, защото 

играта им е интересна и искат да се 

забавляват. Преди време тук беше 

Нихат Изич. Той казваше: „След тренировка 

малкото дете трябва да идва и да 

пита кога ще е следващата. Да иска да 

дойде пак. А не с първата тренировка да 

ги откажеш“. Той разказа как се прибрал 

синът му от неговата първа тренировка 

и захвърлил екипировка и кецове с думите, 

че не иска повече да се занимава. Трябва 

да накараме треньорите да мислят 

по-глобално. Какво като са шампиони на 

12-14 години, като отборите им, като 

стигнат до 18, нямат нито едно дете 

готово за националния тим. Ние треньорите 

трябва да разберем това – в 

началото трябва да занимаваме децата, 

да играем с тях. Забравяме основното 

нещо – децата трябва да са щастливи, да 

се радват и да искат сами да идват в 

залата“, споделя опита си Андреев.

Герой на броя 

13 

СНИМКА: 

ARA.CAT 

Визитка: 

Роден: 6 август 1995 г. 

в Никозия (Кип) 

Висок: 206 см 

Тегло: 102 кг 

Отбор: Барселона (Исп) 

Позиция: Тежко крило 

Александър Везенков: 

Не е минал ден, в който 

да не ходя 

в залата 

Започвах тренировки 

в 6,30 преди училище 

и вечер в 23,00

14 


Александър Везенков, или Сашо, както предпочита 

да го наричат, е най-актуалното име в българския 

баскетбол. Макар и роден в Кипър, притежаващ 

от миналата година и гръцки паспорт, още на 16 

години той избира за играе за България – родината на 

своите родители. Не страда от излишна звездомания, 

нищо, че едва на 19 години беше избран за MVP на 

гръцкото първенство, едно от най-силните в Европа, 

и твърдо вярва, че с упорита работа ще не целите си. Които не са никак малки. 

постиг- 

Станислав ХРИСТОВ 

- Сашо, как започна да играеш баскетбол? 

- Докато бях малък и баща ми още играеше, 

на всеки негов мач бях в залата. Имам някакви 

малки спомени, но с всяка изминала година, 

като ставах по-голям, играехме заедно на 

площадки, в зали, бях на всяка негова ровка. Сестра ми също играеше баскетбол и 

нямаше по какъв друг спорт да се запаля. 

- Спомняш ли си какво в играта 

те грабна? 

трени- 

- Нямаше нещо конкретно. Като 

малък само взимах една топка и се 

опитвах да замерям коша, не мога да 

кажа, че още тогава го гледах като 

професия. Харесваше ми, гледах 

баща си и исках да съм като него. 

Играех с американците в отбора 

му, с другите кипърци (между 1991 г. 

и 2002 г. Сашо Везенков играе за три 

отбора в кипърската столица Никозия – 

Омония, ПАЕЕК и Апоел), закачах се с мите. И това беше. Не съм гледал много бас- 

по-голекетбол 

като 5-годишен, е, знаех кой с кого 

играе, но не съм се влюбил веднага. 

- Кое ти беше най-трудно в началото? 

- Трудно беше да съчетавам 

УЧИЛИЩЕТО И БАСКЕТБОЛА 

защото първоначално учех достатъчно – като за пети, шести, 

седми клас. Но ми беше малко трудно, защото свършвах училище, 

веднага отивах на тренировка с моята възраст, после тренировка 

с по-големите и се прибирах чак в 21,00 часа. Но лека-полека 

свикнах. 

- Спомняш ли си първите си организирани тренировки в 

Кипър? Не само да замеряш коша, както каза. 

- Да, разбира се. Даже първият път отидох с 

по-големите на тренировка. Беше ми малко притес- 

нено, 

защото са по-големи, а аз съм там за пръв път. 

Но 

смятам, че комуникирам лесно с хората и 

лека-полека си намерих приятели – треньорите, на 

моята възраст, и като започнахме да играем първенство 

– 

момчета до 14 години, да гоним победи, титли, 

тогава разбрах и какво означава да си част от отбор. 

- С какво ти помогна това, че тренираш с по-големите? 

- За мен това винаги е било удоволствие, защото 

като 

най-малък винаги ме гледаха по-особено – винаги 

внимаваха. ах 

а А и като най-малък имаш и най-малко задължения 

към отбора, защото не играеш толкова много минути. 

Но 

винаги и ми е било приятно, научавах много неща от 

по-големите, олем 

е, а след това и треньорите изискваха повече от 

мен. 

- Кое е най-важното, което научи в този период? 

- Много о неща. Но може би най-важното е като си в един 

отбор, в един колектив 

ВИНАГИ С ТВОИТЕ СЪОТБОРНИЦИ 

ДА СТЕ КАТО ЕДНО 

винаги да се опитвате да побеждавате заедно. И заедно да 

губите. Всеки отбор, в който съм бил, е като едно семей- 

ство. Това съм научил. И да продължавам напред, като 

винаги търся грешките първо в себе си, после в съотбор- 

ниците. 

- Много време ли ти отнема тази „самоанали- 

за“ след мач? 

- Винаги гледам грешките в играта си. Гледам 

видео, опитвам се да анализирам. Миналата година, 

когато играех по 35-36 мин. беше по-лесно да видя 

грешките си и да коментирам всяка една ситуация 

– в нападение или в защита. Сега е малко по-трудно, 

но и за тези минути, които получавам, се 

опитвам да съм колкото се може по-коректен. 

- Казваш, не си се влюбил веднага в баскетбола. 

Горе-долу кога разбра, че това е нещото, 

което искаш да правиш? 

- Първоначално 

БАЩА МИ ВИНАГИ МЕ КАРАШЕ 

С МНОГО МЪКА 

да ходим на площадките да играем и това му го 

признавам, защото аз винаги бях нещо уморен – или 

от училище, или от тренировки, и не ми се излиза- 

ше 

много. Но в мига, в който излизахме от вкъщи, 

след това не можех да се прибера. Седяхме там по 

цял ден, играехме. Виждах как лека-полека ставам 

все по-добър и по-добър и реших, че искам това 

да е моята професия, да стана като играчите, 

които гледах по телевизията. Така започнах аз 

да карам баща си да ходим по площадките, да 

играем по цял ден, да се опитвам да науча основни неща за бас- 

кетбола и от там нататък да стана баскетболист. 

- Няколко пъти спомена баща си – той ли е най-големи- 

ят ти мотиватор да се занимаваш с баскетбол? 

- Винаги той ми е помагал, поправял ми е грешките. Много е


15 

важно, че дори и да играя добре, той винаги има за какво да недоволства, 

така да се каже. И това е много добре, защото макар и 

аз да не искам да си видя грешките веднага след мач, той винаги 

ми ги казва и винаги е там. Като малък винаги ми е помагал как да 

стрелям, как да правя лейъп. Той ме е научил на първите неща и 

съм му благодарен, че никога не спира да ме критикува, но с добро. 

Казва ми лошите неща, за да мога да стана по-добър. 

- Започваш в Кипър, а как се стигна впоследствие до 

трансфера ти в Арис? 

- Това е дълга история. Виждахме, че кипърският баскетбол не 

е от първенствата, които са фактор в Европа, даже не е и от 

втора степен, не беше напълно професионално. Когато бях на 15 

години 

РЕШИХМЕ ДА ОТИДЕМ НЯКЪДЕ, 

КЪДЕТО ДА СЕ РАЗВИВАМ 

Гърция беше първата опция, защото говорех езика, културата 

беше същата и щеше да ми е най-лесно да свикна там. 

Конкретно за Арис – първоначално имах предложение от едно 

училище, Мандолидис се казва, което има и отбор. През него са 

минали много състезатели, например Костас Лукас, който сега 

играе във Фенербахче. От Арис обаче се обадиха точно в последния 

момент и нямаше как да откажа, на отбор с такава история. 

И мисля, че направих правилния избор. 

- Там не започваш веднага с първия отбор… 

- Не, първо играх в кадети. Спечелихме шампионата на Солун, 

с една точка в края на последния мач. После спечелихме първенството 

на Гърция, след това играх много силно с националния 

отбор за кадети до 16 години на европейското първенство. Това 

ми даде много хъс и осъзнах колко много трябва да се тренира и 

колко много мога да постигна ако не спирам. 

- Разликата между детския и мъжкия спорт е голяма и 

много от талантливите играчи се отказват заради нея. На 

теб трудно ли ти беше да се адаптираш към мъжкия баскетбол? 

- Аз имах един плюс – първата година тренирах само с кадетите, 

втората тренирах с юношите, от които бях с две години 

по-малък. Там също е огромна разликата – между 16-годишни и 

18-годишни. Но тренирах и с мъжкия отбор. 

НЕ СЪМ ИГРАЛ МНОГО 

от 26 мача да съм играл най-много в 4, по 1-2 минути. Но тренирах 

със своята възраст, с по-големите, с мъжете и индивидуално и се 

успях да натрупам опит. Така ми ставаше по-лесно после да играя 

с 18-годишните, защото получавах много от тренировките и с 

мъжете. Това е базата – ако успееш до 18 да се изградиш и да влезеш 

в някой мъжки отбор, тогава вече можеш да успееш. И не 

трябва да се отказваш! Не е казано, че всички ще станат баскетболисти, 

щом са започнали на 12-13 години да тренират. Но ако 

имаш в себе си потенциала да станеш, по никакъв начин не трябва 

да се отказваш. 

- Имал ли си момент, в който си искал да се откажеш? 

- Не мога да кажа, че съм мислил да спирам, но до 16-годишен 

не можех да осъзная дали съм добър или не. Играех добре, след 

това, когато ми дадоха шанс в мъжкия отбор, с много тренировки, 

трупах самочувствие и лека-полека започнах да показвам на 

какво съм способен. 

- Как така едва на 19 години стана лидер на Арис и MVP 

на такова силно първенство, каквото е гръцкото? 

- Всичко се промени в един миг. Първата година тренирах с 

18-годишните и рядко с мъжете, където нямах игрови минути. 

Втората година пак беше така – треньорът не ме пускаше в 

първия отбор. Ето тогава наистина си помислих дали не трябва 

да сменя нещо, например да отида в някой по-слаб отбор, минавало 

ми е през акъла, но само за един момент. После си казах, че мога 

да успея, че няма да се отказвам и това е пътя. Смениха треньора, 

дойде друг, също първоначално каза, че не съм готов още за 

мъжкия отбор. И че един месец трябва да съм извън отбора. 

Когато си на 17 години винаги приемаш тежко подобно нещо – 

защо треньорът те вади за един месец от отбора когато ти 

тренираш усилено? Тогава, с нови кондиционен треньор, който 

дойде с него, работихме много усилено. С него, с помощниците, с 

моя личен треньор, с който тренирах всеки ден индивидуално, и 

с юношеския отбор. И след този месец, да бъда максимално 

точен – на 19 декември имахме мач с Драма, първата „четворка“ 

– контузена, втората „четворка“ прави три фаула, третата

18 

„четворка“ – и той прави три фаула. 

И ТРЕНЬОРЪТ МИ КАЗВА: „ВЛЕЗ!“ 

Играх 20 минути, не направих кой знае каква статистика, 

вкарах 5 точки, 5 борби, 3 асистенции, нещо такова. Но показах, 

че може да ми се има доверие в тежките моменти. След този 

мач, треньорът ме пускаше по 15-20 минути, следващата година 

ми даде титулярно място, като играех по 28 минути. Този треньор 

си тръгна и стигаме до миналата година. След много важното 

лято с националния отбор, което ми даде още един клик да 

покажа какво мога и в Арис, защото като играеш срещу отбори 

като Черна гора, Израел, Холандия, трупаш много увереност. 

Макар и отборът да не се представи толкова добре, мисля че аз 

направих едно солидно представяне и това ми даде много самочувствие 

за Арис и с новия треньор Димитрис Прифтис всичко 

стана както трябва, защото той ме освободи психически и баскетболно. 

- Значи спокойно може да се каже, че това изваждане за 

един месец от мъжкия отбор те е мотивирало. 

- Тогава говорих с треньора – Вангелис Ангел, който сега е 

помощник в Ефес. Той ми обясни, че мачовете ще са много тежки 

през този месец и иска да не ме пуска да играя, за да може един вид 

ДА НЕ МЕ НАТОВАРИ ПСИХИЧЕСКИ 

и да си помисля, че не съм способен да играя. Направи го за мое 

добро и съм благодарен, че ми помогна. В този един месец тренирах 

усилено, само не влизах в групата за мачовете, освен за 

последния, но пак не играх. Защото той искаше психически да съм 

добре, да съм мотивиран когато дойдат мачовете, в които 

мислеше, че мога да помогна. От там до края на сезона играех по 

20 минути. 

- Да се върнем пак на предишния сезон. Шумът около теб, 

фактът, че очевидно играеш на високо ниво, промени ли по 

някакъв начин и тренировките ти, и животът ти извън 

залата? 

- През първата година в Арис помощник-треньорът на кадетския 

отбор ми стана личен треньор. Имаше периоди, в които 

ходехме по два пъти в седмицата, по четири пъти в седмицата, 

преди училище в 6:30 сутринта след училище преди тренировките 

с отбора, вечер в 23:00 часа – тренирахме когато имахме зала 

и когато се чувствах добре. Когато не играех много първите 

години – тренирахме по 5 пъти в седмицата. Миналата година, 

като почнах да получавам по 35 минути и тренирах с отбора, 

ходех допълнително на физическа подготовка, тренирахме само 

по 2 пъти в седмицата. Почивката в неделя винаги ми е минавала 

в залата. Когато играя добре, на следващият ден винаги съм в 

залата, за да тренирам върху различни аспекти от играта си, а 

когато не съм се представил добре – винаги нощта минава тежко 

и искам да дойде следващия ден, за да отида отново в залата. 

Мога да кажа, че дори сега, в Барселона, 

НЕ Е МИНАЛ ДЕН, В КОЙТО ДА НЕ ХОДЯ В ЗАЛАТА 

Нещо да правя, само и само да съм там. В Арис играех по 35 

минути и можех една неделя да си седна вкъщи и да си почина, ако 

знам, че идва тежка седмица. Нормално е един ден в седмицата да 

си починеш, да не мислиш за баскетбол, да отидеш с един приятел 

да пиеш кафе или да гледаш филм. Но важното е от понеделник 

до събота да се тренира – извънредно, извън отбора, защото 

тренировките на отбора са час и половина-два. И никой няма да 

ти обърне внимание конкретно на теб, там се тренира за отбора, 

за тактика. Треньорът не може да гледа 12 различни играчи, 

той вижда един отбор и всеки трябва да помогне този отбор да 

постигне каквото се изисква от него. Индивидуалните тренировки 

за точно за това – да покажеш какво можеш и да подобриш 

играта си. 

- А слуховете за скаути на НБА, които те гледат, за 

участието ти в Драфта, отразиха ли ти се? 

- Винаги е много престижно да дойде да те гледа един скаут, 

кара те да се чувстваш добре. Но не, нищо не се промени. Тези 

хора си вършат работата и ти трябва да си свършиш твоята. 

Винаги съм играл по един и същи начин, дали ме гледа скаут от 

НБА, дали ме гледат 5000 човека, дали ме гледат 5 човека в залата 

– винаги съм играл по един и същи начин, винаги съм тренирал по 

един и същи начин. Според мен това е пътят – 

НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯШ 

Ако в един мач вкараш 25 точки и мислиш, че си направил 

нещо, в следващия мач няма да играеш добре. И това е нормално. 

- След силния сезон дойде и натовареното лято. Как 

протекоха тренировките ти в САЩ? 

- Това беше първото ми лято от 5 години насам, в което 

нямаше национални отбори и се възползвах. Никога не съм пропускал, 

с всички възрасти, даже понякога и с два национални отбора, 

което ми пречеше да работя върху себе си. Миналото лято беше 

едно добро начало, макари и малко късно. Отидох в Щатите, там 

тренирах усилено. Първата седмица беше изключително тежка, 

защото имах по 3 тренировки на ден, даже понякога и по 4 но 

беше много добре. Тренирах баскетболно, за физическа подготовка 

и след този лагер се чувствах по-добре, готов да започна с 

Барселона. Преди да замина за САЩ пък тренирах с моите треньори 

в България, така че направих една добра подготовка, която 

ми помогна за Барселона. 

- Когато си спортист на такова ниво, и в същото време 

си 20-годишно момче, не ти ли липсва почивката? Например 

лятото да отидеш на море, вместо да тренираш по 4 пъти 

на ден. 

- Винаги има време. Като се върнах от Америка отидох за 3 

дни на морето, да си почина за себе си. Винаги можеш да се измъкнеш 

за 3 дни, а те са предостатъчни за да разпуснеш и се забавляваш, 

да отидеш веднъж в някой бар, да пийнеш нещо. Това са 

нормални неща, който казва, че не ги прави – лъже. Правиш ги, но 

винаги трябва да има мярка, спирка, за да не става прекалено. 

Например след мач, ако победиш в събота и следващата ти тренировка 

е в понеделник, един път в месеца, или хайде – два пъти, 

можеш да излезеш, да се повеселиш с отбора. Но е достатъчно. За 

мен 

3 ДНИ БЯХА ПРЕДОСТАТЪЧНИ ДА СИ ПОЧИНА 

и да съм готов за новото начало. Нека обясня защо за мен това е 

достатъчно – един нормален ден в Правец, в който си тренирам 

с треньорите, съм в залата в 10:00 часа. После отивам да почи-


19 

вам, после тренирам в 17:00 часа и 

свършвам в 19:30. От 19:30 до 23:00 

мога и да отида да пия едно кафе, и да 

отида на вечеря с някой приятел, 

всичко мога да правя. Ти в залата си 2 

часа сутрин и 2 часа вечер, после имаш 

достатъчно време да правиш каквото 

искаш. Не може да се отпускаш, защото 

си на 19 години. Като станеш на 30 и си 

изявен играч, лятото и 15 дни само да 

тренираш, вече познаваш тялото си, имаш 

достатъчно опит, можеш да влезеш в добра 

форма. Даже тези, които са на по 30-31 тренират 

ра 

т 

по един месец лятото и са готови. Винаги можеш да 

почиваш, но като си на 19 няма как – трябва да се тренира. Тогава 

още нищо не си постигнал и има какво да покажеш. Миналата 

година направих един силен сезон, но той е в историята. Никой 

няма да го помни след 2-3 години, ако не продължавам да работя и 

да се изкачвам нагоре. Помним много таланти какво са правили 

на 19 години, но после са пропадали и не са стигали там, където 

им е било мястото. Така че аз искам да продължавам, с нищо не 

съм доволен, не знам дали е плюс или минус, но рядко съм доволен 

от изявите си. Винаги искам повече и повече. И затова тренирам 

толкова много. 

- На семейството си ли дължиш тази си черта? 

- Така се ме учили вкъщи. И баща ми е такъв, винаги иска всичко 

да е на максимума. Затова и като директор, отборът му спечели 

толкова много. Ако направя един добър мач, разбира се, че ще 

ми кажат „браво“ и ще съм доволен от себе си. Но винаги ще 

търся и нещо повече. Ако направя лош мач ще си кажа, че с него 

нищо не се променя, не означава, че съм слаб баскетболист или не 

ставам. Не трябва да се отказваш и винаги да преследваш целта 

си. Винаги трябва да знаеш от къде си започна ли къде трябва да 

стигнеш. Това винаги идва от семейството. Ако те ти помагат 

и не се правят, че те винаги са прави, а да ти оставят малко 

свобода и да са зад теб – това е най-добрият вариант. 

- Защо избра точно Барселона миналото лято? 

- Не лъжа – фактически това беше единственото писмено 

предложение, което получих. Другите бяха просто слухове – 

Панатинайкос, ЦСКА (Москва), те никога не ми направиха оферта. 

Само слухове, може да вярваш, може да не вярваш. И като 

дойде клуб като Барселона, трудно се отказва. Показаха ми колко 

ме искат, колко ще бъда важен и за сега, и за бъдещето. Трябва да 

ходиш там, където виждаш, че те искат. 

- При смяната на Кипър с Гърция ти е било по-лесно 

заради езикът и културата. Но в Испания всичко е по-различно, 

как ти се отрази промяната? 

- Първоначално ми 

БЕШЕ МНОГО ТРУДНО ДА СВИКНА С ВСИЧКО 

И че не играех много, че имах по-малко приятели или – въобще, 

всичко ми остана назад. Но много ми помогна семейството, 

бяха тук с мен, в тежките моменти бяха зад мен. Лека-полека и 

вътре в отбора ми помогнаха да се аклиматизирам още по-бързо. 

- Често се случва български спортисти да заминат за 

чужбина много млади и точно различната среда да ги пречупи. 

Какъв съвет можеш да им дадеш? 

- Много е трудно да напуснеш страната си в такава възраст, 

но нямаме избор. Сърбия, Хърватия, почти всички държави имат 

собствени отбори в Евролигата и там могат да изградят и 

собствените си играчи. Ние, в България, почти винаги сме чужденци 

навсякъде. Просто нямаме такъв отбор, даже в УЛЕБ тази 

година нямахме на такова ниво. И затова, като отидем в чужбина, 

ни гледат като чужденци. Знам, че на много млади спортисти 

семействата им не могат да бъдат с тях в друга държава поради 

много причини, много момчета и момичета трябва сами да излязат 

от България и да живеят далеч сами. Много е тежко и ги 

разбирам. 

НО АКО ИМАШ ХАРАКТЕР 

ако имаш волята и желанието и знаеш накъде 

си тръгнал – пътят е много дълъг и труден, 

но никога не трябва да се отказваш. 

Може да не стане, може да не се доближиш 

до 100% от възможностите си, но колкото 

по-близо си, толкова по-добре е за теб. Съветът 

ми е никога да не се отказват и да не 

съжаляват за нищо. Трябва да си горд с това, 

което 

правиш, да вярваш в себе си, защото много 

хора могат да кажат, че не ставаш. В България има 

много о завист за всичко, всеки завижда на другия. Много 

рядко ще 

чуеш някой да казва: „Този е страшен баскетболист, 

тенисист или футболист”. Това трябва някак си да го 

превъзмогнем. В чужбина виждам, че може 10 човека да ти кажат, 

че си най-добрия, че могат да ти помогнат и винаги има на кого 

да разчиташ. Това е различното. Знам, че има много, много 

талантливи спортисти в различни спортове в България, но 

трябва и държавата да помогне със средства, и да се направят и 

бази, и треньори. Абе много има да се работи, за да се стигне до 

високо ниво, даже до едно средно ниво за спорта. 

- Пътят е труден, но ако целта е ясна, става по-лесен. 

Може ли да се каже, че за теб НБА е цел? 

- Откакто започнах да играя, така да се каже професионално, 

на 17 години, винаги съм си поставял едни мини цели. Не мога да 

кажа, че на 17 съм решил, че на 25 искам да играя в НБА. На 17 

казах, че искам да играя по 15 минути в Арис. После казах, че 

искам да стана титуляр. После казах, че искам да съм лидера на 

отбора. Тези трите неща си ги постигнах. После, с националния 

отбор – да се впиша, там не успяхме да направим нещо добро, но 

имаме следващи години да го постигнем. После си казах: „Да 

направя трансфер в отбор в Европа” – и това стана. Следващата 

ми цел е да получавам колкото се може повече минути в Барселона 

и в следващите години да стана лидер и на този отбор. Ако 

постигна това – 

ПОСЛЕ Е НБА 

И така искам да вървя в живота, стъпка по стъпка. Стъпало 

по стъпало да стигна до там, накъдето съм тръгнал. За едно 

стъпало може да ти трябват и две години, за да го изкачиш, пет 

години, или можеш да го изкачиш веднага. Зависи от обстоятелствата, 

от треньора, от много неща. Но така съм учен – стъпка 

по стъпка. 

- Важното е да имаш търпение да ги изкачваш тези стъпала. 

- Това е много тежко. Търпението е нещо, което може и да 

звучи лесно да се каже, но е адски трудно. Понякога най-тежко е 

през нощта, когато свърши денят и седнеш сам вкъщи и се замислиш 

за какво си тръгнал и си толкова далеч от хората, които 

обичаш и с които искаш да бъдеш. Но трябва да събереш сили за 

следващия ден, да продължиш да работиш и да знаеш, че когато 

ти успееш, и хората край теб се чувстват добре и са усмихнати. 

Трябва да събереш сили и да продължиш.

20 

Крилото 

разочарован 

от липсата на 

конкуренция 

Александър Везенков спечели за трети пореден път наградата 

за най-добър млад играч до 21 години, носеща името 

на покойния ни колега Рачо Колев. Призът „Едно сърце – 

една игра” обаче провокира 206-сантиметровото ни тежко 

крило да навлезе в сериозни размисли за състоянието на 

българския баскетбол. 

„Всички награди са много специални, но баскетболът не 

е индивидуален спорт, в който един да печели. Миналата 

година, като станах MVP в Гърция казах, че без 

тези 

хора зад мен и без треньора и всички, които работят 

всеки ден за отбора, няма как да стане. 

Тази награда е много хубава и е страхотна 

мотивация, но никой не я печели сам. В рия много хора може да кажат: „Защо пак 

Везенков? Той не е направил никакъв сезон”. 

Но дайте да видим колко играчи под 21 годи- 

ни в България играят. Няма да съберем и 

10. Но не говоря за Левски, къде- 

Бългато 

са принудени от 

обстоятелствата, 

защото преди две 

години тези момчета 

нямаше да се впишат 

и в тренировките на 

Левски, казвам го без 

никакви лоши чувства. 

Мои приятели, с които 

съм играл в националния 

отбор, не намират място в българското 

първенство, което е, пак без да обиждам 

никого, от най-слабите в Европа. Или поне 

не е от първо или второ ниво. Иван Лилов 

отида в Реджо Емилия, направи страхотна 

подготовка, но като имаш 6 места за чужденци, 

в почти всяко едно първенство, 

много трудно ще дадеш едно на някой българин. 

Това е защото никой не ни брои за 

играчи от първа или дори втора класа. И 

в това слабо първенство, во, да не можем да 

изградим дори един играч на 18, 19, 20 

години... На Йордан Минчев, за когото се 

говори, че е много талантлив и има 

качества, също не му помага, че играе 

в отбор, който няма класни чи. Ако беше преди две години, с 

игра- 

трима-четирима чужденци, да 

играе с тях, да се обиграва, да 

се учи от тях, да го мачка 

някой на неговата позиция, и 

от там той да става още 


по-добър. Мисля, че това е пътят. И намаляването на броя на 

чужденците не е начинът. Ако са само двама чужденци, за да 

играят българи, никой няма да има полза от това. Хубаво е 

да играят младите, но не може да пускаш по 7-8 от тях наведнъж 

и да очакваш резултат. Много е хубаво да играят, да се 

види, че имат талант. Но да ги сложиш до трима американци 

и един сърбин и тогава да се види могат ли да играят. По-старите 

могат да го потвърдят това. Но за съжаление всяка 

година нивото спада все повече и повече. И за наградата – бих 

искал да има 15 играчи до 21 години от българското първенство, 

които да се отличават. И ако някой я заслужава повече 

– нека я вземе той. Но в момента не мога да се сетя кои са под 

21 години, набор `95. Не мога да кажа 10 имена от българското 

първенство в момента. Не искам да обидя никого. Мога да 

кажа 5 имена, но не и 10. Да, Цветомир Чернокожев се откроява, 

но той още е само на 15 години, пред него има още много 

време, още не е готов да го пуснат да играе в първия отбор. За 

него трябва да се търси вариант да излезе от България 

веднага. а. 

Но и държавата трябва да помог- 

не. Не 

можем да си позволим да губим талан- 

ти. А в мъжкото първенство, освен Ангел 

Пейчинов и Евгени Хаджирусев в Левски, не се 

сещам за друг набор `95. Но те играят поради 

обстоятелствата, о те 

тв 

както вече казах. Александър 

Милов, 

който може много да помогне в 

Самоков, не получава нито една мину- 

та. Гледах Рилски спортист – Лев- 

ски, разликата беше 40 точки за 

Самоков ги пуснаха по-малките 5 

минути преди края. Ако не го 

пуснеш с ротацията, да започне 

с двамата американци, да играе 

5 

минути и да излезе, да се 

почувства част от отбора, да 

натрупа самочувствие, няма 

да се получи. И аз съм бил на в 

такава позиция, когато влизаш 

при разлика от 30 точки 

5 минути преди края. Тогава 

не показваш реално това, което 

можеш. Влизаш с психическата 

настройка, че те пускат 

в решен мач и от теб 

нищо не зависи. Много е трудно 

да помогнеш и да покажеш какво 

можеш. За 

жалост се вижда, че първен- 

ството не 

помага с нищо на българския 

баскетбол 

в изграждането на играчи и 

това е много жалко. Единственият 

начин е производството да започне от 

начало, всичко. Но ще трябва много време 

и много търпение. Да вземем за пример 

Гърция – в националния отбор има играчи 

набор `82, има `85, има `90, има `94, има `95, има 

и `97. А при нас, да кажем след близнаците 

Деян и Калоян Иванови, има `88, `90 и от там-на- 

татък все по-малко и по-малко влизат в нацио- 

налните отбори всяка година. Надявам се някога 

да излезем от дупката. От опит знам, че ако тре- 

ньорът не иска да помогне на играча да се развие, няма 

как да стане. Имаме играчи, поколението `93-`94, които 

може и да са в следващия национален отбор. Да се работи 

твърдо с тези между `90 и `95 и 

да стане нещо добро. Вижда 

се, че и Павел Маринов играе все по-добре в Румъния, Иван 

Лилов – в Италия. Може да стане нещо добро. Трябва само да 

се вземе един американец и да се види какво ще се случи”.

Национали 

21 

Кадетите ще печелят с 

колектив и агресия 

Елена БОЙЧИНОВА 

За втора поредна година националният 

отбор за кадети до 16-годишна възраст 

ще има възможността да играе на 

Европейско първенство, дивизия В, в 

София. Турнирът започва на 11 август, а 

финалът е на 20-ти. Мачовете ще се играят 

в три зали – „Универсиада“, „Триадица“ и 

„Армеец II“. Нашите са в група с 

Белгия, Словакия, Чехия, Грузия и 

Исландия. За пръв път начело на 

национален отбор, ще е създателят 

на школата „Шампион“ Лъчезар 

Коцев. 

Той е убеден, че вече разполага 

с ядро от играчи, които се движат 

добре. „Харесва ми този 

набор като структура, момчетата 

имат потенциал. За всичко 

останало обаче – умения, характер, 

трябва да ми помогнат много 

от клубовете, а и ние самите 

ще дадем всичко от себе си и ще 

работим много. До европейското 

ще има още поне 2-3 момчета, които 

ще видим. Например Борислав Младенов 

и още един Борислав, които са в Италия. Те 

също са заложени, но досега нямаше как да 

дойдат, защото имаха на местно ниво 

много мачове“, казва младият специалист. 

Коцев е категоричен, че кадетите ни 

не са готови да играят с такава агресия, 

както го правят съперниците ни. „Нашите 

деца са свикнали на по-различен баскетбол, 

не са готови да влизат в такива битки. В 

клубовете трябва да започнат да изискват 

от момчетата това, което в момента 

в европейския баскетбол е важно – агресивен 

баскетбол, непрекъснато се пресира 

НЯМА НИКАКВА ПОЧИВКА 

непрекъснато има контакт… к Ние у нас не 

играем по този начин. От тази агресия, 

от битката, се създава характер. Защото, 

като сме свикнали да играем пасивно, 

такива им стават и характерите“. 

Още в края на миналата година са раздадени 

индивидуални планове за работа. 

„Надявам се колегите от клубовете също 

да ги погледнат и да съдействат. Знам, че 

е трудно, но това е необходимо. Вече се 

вижда в две три момчета, че е работено“, 

Лъчезар Коцев 

дебютира 

начело на 

национален 

отбор в София 

споделя още Коцев. Той настоява, че тимът 

му не изостава като физика на другите 

европейски отбори. Това, което липсва на 

играчите му са броят мачове, особено 

оспорваните. „Тук всичко става много 

трудно. И тренировъчният ни процес е 

много по-различен. Сигурно, като ги съберем 

на 6-7-дневен лагер двуразово, те 

СЛЕД ТОВА ПОЧИВАТ 

ПЕТ-ШЕСТ ДНИ 

Но всеки клуб се бори за материална 

база, тренираме в зали, които не са достатъчно 

добри за това ниво. И от там 

идват проблемите. Ние се занимаваме с 

битовизми, мислим повече как да ги вкараме 

в залата за тренировка, от колкото за 

тактика и пр“. 

Миналата година се усети слабост в 

отбора ни – играчи, които в клубовете си 

играят повече минути, не 

бяха готови да делят игрово 

време. „Откакто съм ги 

взел знаят, че всеки трябва 

да даде максимума за по 4-5 

минути всяка част. По-скоро 

имаме друг проблем. 

Миналата година имаше 

една две единици, които 

изпъкваха. Отборът, който 

тази година имаме, също е 

съставен от силни играчи, 

но не са чак такива водачи. 

Мисля, че трябва да се разчита 

повече на отборната 

игра и дух, да имаме колектив. 

Ако успеем в това, 

може да видим дори по-добър 

резултат от миналата 

година“, каза още специалистът. 

Другото типично за 

България е ходатайстването 

за един или друг състезател. 

„Да, обаждали са ми са 

колеги с думите: „Тук имам 

едно момче…“, „Защо са 

избрани тези, а не онези…“, 

но в крайна сметка отговорността 

е моя. 

ПРОБЛЕМ Е И СЪДИЙСТВОТО 

Ние говорим за агресивни защити, но 

по начина, по който се реферира тук, 

това е невъзможно. Все някой се сърди и 

цупи. И на най-малкото докосване се иска 

фаул. Но така няма как да се случат нещата 

с агресивната игра. Ние няма как да го 

променим за 20-30 дни на лагера преди 

европейското“. 

За финал селекционерът, който работи 

в екип с Даниел Клечков от „Рилски 

спортист“ допълва, че най-важен е колективът. 

„Индивидуалността е важна, но 

тя може да реши един мач или друг. Но 

колективът печели многото двубои. 

Мисля, че вече имаме такъв. Смятам, че 

трябва да си променим мисленето. В клубовете 

трябва да се променим, дори и в 

нашия го правим, защото искаме да печелим. 

Но това не е правилно. Затова на 

последния лагер заложихме много на защитата 

– лична, на цял, на половин терен, 

зонова защита. Работихме и за нападение 

срещу зонова защита, защото на тази 

възраст всички много разчитат на това. 

Цели не съм поставял. За мен е важно да 

излезем от групата. И след това, каквото 

успеем да вземем. Защото вече няма страна, 

която да не се развива“.

22 

Школа 

Шефът на Делфин Евтим Банев: 

Човек трябва да постига 

целите си, 

Щастлив съм, че 

задържаме децата 

в залата и усилията 

им са впрегнати в 

нещо позитивно 

Проектът на баскетболен клуб Делфин 

стартира преди малко повече от 20 години. 

Вратите на бургаската школа се отварят 

през 1994-а, когато се сформират и първите 

групи за подрастващи. За изминалия период 

Делфин се очерта като един от водещите клубове 

в региона, що се касае до развитие на 

таланти и базисната им подготовка. През 

последните 5 години начело на отбора застана 

бившият юноша на Черноморец и младежки 

национал Евтим Банев. Как вижда той сегашното 

състояние на клуба и какви са бъдещите му 

планове? Ето какво сподели пред „За Баскетбол“ 

шефът на „делфините“. 

- Г-н Банев, разкажете за проекта 

„Делфин“. 

- От няколко години помагам финансово 

и в организацията. Тук се работи основно с 

подрастващи и това ми допада много като 

идея. Смятам, че това е добър проект, който 

трябва да се опитаме да развиваме, 

въпреки икономическата криза. Успяхме да 

го направим, в известна степен. Заварих 

клуба с 4 възрасти с по 10-15 деца. В момента 

имаме почти 200, като около 150 от тях 

са картотекирани. Не връщаме никои, който 

има желание да спортува. От 10 до 

19-годишни имаме участници на всяка възраст 

и имаме стремеж да създадем по два 

отбора. 

- Защо го правите? 

- От любов към спорта. Много съм 

щастлив, че успяваме в тези трудни времена. 

Децата имат най-различни интереси и 

без да търси 

оправдания 

това, че успяваме да ги задържим в залата, 

ме прави изключително доволен. Усилията 

им са впрегнати в нещо ползотворно. Пред 

мен израснаха няколко поколения и виждам 

промяната им, най-вече като хора. Освен 

спортисти, ние 

ИСКАМЕ ОСНОВНО ДА ГИ 

НАПРАВИМ И ЛИЧНОСТИ 

Да са морални хора и да имат амбиция 

да се борят както в спорта, така и в 

живота. 

- А какво печелите от всички тези 

усилия? 

- За съжаление в България останаха 

малко хора, които правят нещата от 

любов. Когато се захванеш със спорт, 

трябва да го правиш за него. В случая аз го 

правя за баскетбола, а не за да живея от 

него. Поемайки такъв ангажимент, трябва 

да си готов да даваш от себе си. Това 

включва финансиране, време и емоции. На 

Запад организацията е направена така, че 

наистина се печели от спорт. В България 

обаче човек трябва да дава много от себе 

си в името на спорта. 

- Казвате да дава от себе си. Повече 

губите или повече печелите? 

- Не мога да ги сравня. Това че давам 

финанси и време, не мога да го нарека загуба. 

За мен е важно, че инвестирам в децата, 

в тяхното здраве, в изграждането им 

като хора и характери. Нашият клуб е 

много интересен, малко е хибриден модел. 

Ние сме аматьорски клуб, без сериозно 

финансиране, както е при Черноморец с 

мъжете. 5 процента от бюджета идва от 

федерацията и Общината. Основно сме аз 

и мои приятели. Предвид този начин на 

изграждане на клуба, се опитваме да 

постигаме професионални резултати. 

Много още може да се желае, но се стараем 

да вървим в правилната посока.

Школа 

23 

- Имало ли е моменти, в които сте 

искал да се откажете, предвид трудностите? 

- Много пъти. Но аз съм човек, който 

хващайки се с нещо, или го правя, или не се 

заемам. По-лесно е да се откажеш, отколкото 

да продължиш напред. 

МНОГО СА НЕЩАТА, КОИТО 

ТЕ КАРАТ ДА СЕ ОТКАЖЕШ 

бюрокрация, организация, материална база. 

Хванали сме се с едно дело, с което няма 

отказване, ще вървим напред. 

- Баскетболът ли ви задържа? 

- Абсолютно. Баскетболът и децата. Аз 

спрях да играя на 23 и години наред бях 

огорчен, не стъпвах в залата. Децата обаче 

бяха това, което ме върна. Тръпката, емоцията, 

с това живея. 

- Лесно ли се работи с родителите? 

Сигурно всеки иска да види неговото 

дете да играе и да печели... 

- Много е трудно, но се стремим да 

водим индивидуални разговори и общи 

родителски срещи. Опитваме се да ги 

запознаем със ситуацията и обстановката, 

с това какво могат да очакват от 

развитието на едно дете. Стремим се да 

им обясним, че единици ще продължат професионално 

с баскетбола, но се надяваме, че 

това ще им помогне в живота. Срещаме 

разбиране, но има и такива, които подхождат 

скептично и се сърдят, че децата им 

играят малко. Те са малка бройка, а и без 

тях няма да е интересно. 

- Има ли такива, които се опитват 

да се месят в работата на треньорите? 

- Да, има. Стараем се да им обясним 

къде им е мястото. Щом са поверили децата 

си на нас, трябва да ни оставят да си 

свършим работата. 

- Кои са големите проблеми, с които 

се сблъсквате? 

- Първо да научим децата на дисциплина. 

Да съсредоточат вниманието си към 

треньора. С годините става по-лесно и 

стават колектив. В началото е борба на 

характери, но постепенно, с намесата на 

треньорите и ръководството, изчистваме 

това. 

ПОВЕЧЕТО СТАВАТ МНОГО 

ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ 

и създават отношения, които продължават 

и с времето. Чисто технически има 

деца, които бързо попиват, има и такива, 

на които трябва да се отдели повече време. 

За съжаление, за разлика от много клубове, 

не може да си подберем само деца, 

които искаме да бъдат в отбора. Налага 

се да вземате такива и от чисто икономическа 

гледна точка, за да може да си 

помагаме с таксите. Стараем се всеки да 

получи необходимото внимание и нужното 

отношение. 

- Как се справяте с материалната 

база в Бургас? 

- Това ни е най-големият проблем. Аз 

съм човек, който трябва да намери изход 

от всяка ситуация, свързана с финанси. Но 

със залите... Просто липсват такива. 

Голямата – „Бойчо Брънзов”, е с приоритет 

за мъже и жени. След като направихме 

мъжкия отбор, успяхме да вземем 

няколко часа, които да съчетаваме със 

старшата възраст, но децата не могат 

да тренират там. Те се готвят по училища, 

където условията са съвсем различни. 

Не успяваме да осигурим достатъчно 

часове за подготовка. Няма как с 3-4 тренировки 

на седмица да се готвим наистина 

професионално. Изключително доволен 

съм от треньорите, защото въпреки 

тези трудности, почти няма година, в 

която нашия клуб да не присъства на 

финали. Нямаме титла и медали, но и 

това ще се случи. 

- Водите ли разговори в тази насока? 

Могат ли от Общината да ви 

помогнат? 

- Ние тръгнахме сами да си построим 

зала, но за съжаление е много скъпо. Няма 

как да намеря съмишленици, защото тези 

средства практически нямат възвращаемост. 

Непрекъснато водя разговори с 

Общината. Кметът Николов обеща след 

изграждането на новата зала в Бургас, че 

ще има две помощни игрища и ние ще 

успеем да влезем там по-активно. Обнадежден 

съм, че в града има хора, които 

разсъждават в насока за спорта и създадоха 

нова наредба за финансиране, която 

оптимално защитава интереса на клубовете. 

Хората, които се стараят и работят, 

имат шанс да получат по-добро 

финансиране. 

ОБЩИНАТА НЕ ТРЯБВА 

ДА ИЗДЪРЖА КЛУБОВЕТЕ, 

А ДА ИМ ПОМАГА 

Сега виждам едно правилно мислене на 

хората в спортните комисии. Ще бъде 

много трудно, изисква време, но човек 

трябва да върви и да следва мечтите и 

желанията си. 

- Имате ли търпението за това? 

- Налага се. Няма как, разумни хора 

сме. В частния бизнес винаги сам съм се 

справял и не съм чакал някой да ми помага. 

Трябва търпение и човек да търси начин 

да постига целите си, без да търси оправдания. 

- Колко треньори се справят с 

тези близо 200 деца в клуба? 

- С професионален лиценз са петима 

треньори, като имаме още двама, които 

ни помагат. Доста е интересно, тъй като 

двама от специалистите ни разчитат 

изцяло на баскетбола, докато другите 

трима, се организират след 17:00 часа, 

тъй като се занимават и с други неща. Но 

въпреки това успяват да реализират 

успехи, което ме прави щастлив. 

- С кое в клуба се гордеете? С 

резултатите, с изграждането на 

таланти или с личностите? 

- Основното е, че предвид проблемите 

с базата, постигаме в пъти по-големи 

успехи, отколкото сме очаквали. Освен 

това превръщаме тези деца в хора и личности. 

За съжаление, почти нямаме такива, 

които да продължат в професионалния 

спорт и това е една от стъпките, 

към които се стремим. Затова създадохме 

и мъжкия ни тим, за да трупат опит. 

За мен не е правилно организирано наблюдението 

на децата и поканите им в 

националните отбори. По мое време, във 

всеки голям център в България имаше по 

няколко деца, които ги канеха в разширените 

отбори. Това им даваше стимул да 

работят допълнително. За самите състезания 

заминаваха най-добрите, но 

останалите все пак се готвеха с тях. Сега 

това го няма. В тази насока може да се 

търси развитие.

24 

Школа 

Тодор Тончев 

с 21 финала за 

13 години в Делфин 

Хари ЛАТИФЯН 

финала за 13 години работа в Дел- 

Такава е равносметката на 

21фин. 

главния треньор в школата на бургаския 

клуб Тодор Тончев. Резултати, които заслужават 

уважение и показват, че професията 

не е свързана само с диплома и свирка, а 

означава много повече. Това е любовта към 

играта и отношението към децата. 

За Тончев всичко започва като на шега. 

Животът му ту го събира, ту го разделя с 

баскетбола. Въпреки преминаването през 

различни етапи обаче, той така и не губи 

тръпката и желанието да е част от спорта. 

Така, по стечение на обстоятелствата, 

бившият баскетболист на Черноморец се 

озовава в школата на Делфин, където от 

2003 година неизменно постига положителни 

резултати. 

„Близо 10 години не се бях занимавал с 

баскетбол, след като прекратих кариерата 

си в Черноморец. Отдадох се на семейството 

си, докато един ден не минах през двора 

на училището, което е срещу нас. Там играеха 

няколко деца и се оказа, че са част от 

Делфин. По това време дори не знаех за 

съществуването на този отбор. Отидох 

при тогавашния председател на клуба, г-н 

Караниколов, който сега е областен директор 

на федерацията. И така магията на 

баскетбола отново ме върна към спорта. 

Взех децата от четвърти клас и вече 13 

години правя това, което най-много обичам. 

От 2003-а досега съм треньор. Имаме 

три полуфинала на национално ниво с различни 

набори. Ние сме на принципа в клуба 

да вземаш една възраст като малки и караш 

с тях до младежи. Сега обаче има разместване, 

тъй като от Нова година станах 

треньор на мъжете, като водя още младе- 

Тончев е доволен, че през 

този сезон Делфин създаде и 

мъжки тим, в който младите 

таланти да търсят развитие 

СНИМКИ: BK-DELFIN.ORG 

Тодор Тончев (в средата), заедно с други двама от треньорите в клуба – 

Петко Янков (вляво) и Петко Стаматов 

Не може просто да хвърлиш 

топката на децата и да 

чакаш резултати от тях, 

категоричен е наставникът 

жите и кадетите. От догодина ще съм 

само на старша възраст и мъже. В началото 

бяхме аз, съпругата ми и Петко Стаматов. 

Сега вече сме пет треньора“, споделя Тончев. 

Той е категоричен, на база вече 46-те си 

години и опита, който е натрупал като 

играч и треньор, че дипломата не е достатъчна, 

за да те направи добър специалист. 

„Човек трябва да има лиценз, но не винаги 

това носи резултат. Трябва да имаш 

тръпка, отношение към децата. Да видиш 

как труда ти има смисъл, е невероятно. Не 

е само да се правиш на треньор, да хвърлиш 

една топка и да чакаш резултати. А да се 

стараеш да развиеш децата. В началото 

взаимствах от стария ми треньор Григор 

Апостолов, който почина и в чиято памет 

организираме всяка година турнир. Гледам 

постоянно мачове, следя развитието на 

баскетбола, тъй като той се променя 

постоянно. Хубаво е, че и в България сега се 

правят повече семинари. От тях винаги 

има какво да научиш. Но по-важното е, колегите, 

които работим в тази област, да не 

мислим за пари, а за децата“, казва още треньорът 

на Делфин. 

Според него, един от основните пробле- 

ми в момента, е липсата на скаутско звено, 

което да отсява по-сериозно потенциалните 

попълнения на национално равнище. 

„Това ми е болна тема. Националните отбори 

като цяло се правят от 2-3 хубави момчета 

и останалото е пълнеж. Пропускат се 

много деца. Не се правят тези кампове, които 

преди ги имаше. Трябва да има ясна представа 

в началото на един сезон, кой е треньор 

на дадена възраст на националите. И 

този човек да обикаля по регионите. Вече 

13 години при мен никой не е идвал, за да 

види как работим. Имаме тук две момчета, 

набор 97, станахме пети в Самоков. В статистиката 

те бяха на първо и седмо място 

– Стефан Кесов и Велислав Костов. Нито 

един от тях обаче не влезе поне в разширен 

състав, за да го видят. Това дразни. Аз съм 

свикнал, но децата не го разбират. Хубавото 

е, че ние сме като едно голямо семейство 

и на първо място слагаме баскетбола. 

Треньор, деца, организация, всичко е едно. 

Всяка година сме на финални турнири, което 

за тях е мотивация“, признава Тончев. 

Въпреки този негативен отенък и липсата 

на достатъчно зали, в които децата 

да играят, той и колегите му в Делфин 

нямат намерение да се откажат. „Ако имаме 

зала, която да я използваме само ние, ще 

направим още по-големи резултати. Кадетите 

до миналата година тренираха в училищен 

салон. Чак сега влязоха в „Бойчо Брънзов”. 

Това се отнася и за другите колеги. С 

12-годишните през 2015-а играхме полуфинал, 

на 14-годишните сме пети. Това е с 

един салон, в който правим 3-4 тренировки. 

Въпреки това, организацията ни е на много 

добро ниво. Родителите ни помагат, идват 

с нас на състезания, ако се налага дават и 

пари. Направихме мъжкия отбор, за да даваме 

път на младите. Милен Дудев и Ерик 

Димитров играят по 10-12 минути за Черноморец, 

след което при нас идват и правят 

по 30-35 минути. За мен е важно те да 

играят, за да се развиват. Доволен съм и че 

взеха решението за кадетите да играят на 

две петици. Това помага на нас, треньорите, 

за да играят всички деца. Нали това е и 

основната цел все пак?!“, допълва специалистът.

БК ДЕЛФИН 2016, 

отбор до 16 години 

25 

Прави, отляво надясно: Алън Куршумов, Константин 

Костадинов, Тодор Тончев – ст. треньор, Тодор Банев, 

Йосиф Горельов 

Клекнали, отляво надясно: Дейвид Билянов, 

Кристиан Златев, Стоян Стоянов, Стоян Калпакчиев, 

Николай Георгиев, Петър Пеев, Пламен Петков

26 

Класирания 

МОМИЧЕТА, 

ДО 12 ГОДИНИ 

ВИТОША – ЕСЕН/ПРОЛЕТ 

КЛАСИРАНЕ 

Отбор М П З Т:Р T 

1. Левски 10 10 0 567:264 20 

2. НСА 10 8 2 504:282 18 

3. Шампион 2006 - СК 10 6 4 465:269 16 

4. Септември 97 10 4 6 345:351 14 

5. Славия 10 2 8 302:501 12 

6. Локомотив Сф 10 0 10 148:664 10 

ДОБРУДЖА И МИЗИЯ, 1-4 МЯСТО 



1. Дунав Русе – СКБ 4 4 0 285:109 8 

2. Чардафон - Орловец 4 2 2 168:192 6 

3. Светкавица - Сдружение 4 2 2 146:240 6 

4. Черно море Одесос ЖБК 4 0 4 158:216 4 




1. Зограф 4 4 0 190:78 8 

2. Ънстопабъл 4 2 2 102:114 6 

3. Вихър 2002 - Сдружение 4 2 2 100:131 6 

4. Росица 4 0 4 85:154 4 

ЗАГОРЕ И РОДОПИ, ФИНАЛИ 



1. Нефтохимик 2010 2 2 0 133:35 4 

2. Академик Пловдив 2 1 1 86:87 3 

3. Асеновец 2005 2 1 1 102:107 3 

4. Верея баскет 2 0 2 20:112 2 

РИЛА, 1-3 МЯСТО 



1. Рилски спортист 4 4 0 369:26 8 

2. Марек 4 1 3 69:239 5 

3. Пирин Темков 1946 4 1 3 87:260 5 




1. Балкан 4 3 1 135:102 7 

2. Рилски спортист 2 4 3 1 132:103 7 

3. Монтана 2003 4 0 4 105:167 4 

МОМЧЕТА, ДО 12 ГОДИНИ 

ВАРНА, ЗОНАЛЕН ТУРНИР 



1. Черно Море Порт 4 4 0 332:153 8 

2. Доростол - СКБ 4 3 1 362:147 7 

3. Делфин-Бургас 4 2 2 230:254 6 

4. Шампион 2006 СК 4 1 3 143:309 5 

5. Дунав Русе - СКБ 4 0 4 134:338 4 

СОФИЯ, ЗОНАЛЕН ТУРНИР 



1. БУБА Баскетбол 4 4 0 337:121 8 

2. Левски 4 3 1 307:121 7 

3. Ахил 4 2 2 201:193 6 

4. Велбъжд 2002 4 1 3 87:320 5 

5. Евробаскет 4 0 4 98:275 4 

ЯМБОЛ, ЗОНАЛЕН ТУРНИР 



1. Тунджа 3 3 0 244:136 6 

2. Несебър СКБ 3 2 1 258:160 5 

3. Баскетболно детство 3 1 2 140:222 4 

4. СК Олимпия баскет 3 0 3 86:210 3 

ТРОЯН, ЗОНАЛЕН ТУРНИР 



1. Обединен ЦСКА Сф 4 4 0 247:125 8 

2. Чавдар-Троян 4 3 1 194:188 7 

3. Чардафон – Орловец 4 2 2 190:169 6 

4. Шумен 4 1 3 142:202 5 

5. Славия 4 0 4 83:172 4 

ЗАГОРЕ, ФИНАЛЕН ТУРНИР 



1. Несебър СКБ 2 2 0 180:105 4 

2. Тунджа 2 1 1 131:132 3 

3. Сливен баскет - СНЦ 2 1 1 161:87 3 

4. Черноморец 2014 2 0 2 61:209 2 

ПЛОВДИВ, ЗОНАЛЕН ТУРНИР 



1. Академик Бултекс 99 4 4 0 302:154 8 


3. Септември - Сдружение 4 2 2 208:230 6 

4. БК Хасково 4 1 3 144:208 5 

5. Академик 4 0 4 178:251 4 

БОТЕВГРАД, ЗОНАЛЕН ТУРНИР 



1. Балкан 4 4 0 343:85 8 


3. Берое 4 2 2 138:223 6 

4. Локомотив 93 4 1 3 197:230 5 

5. Спортист 1959 4 0 4 64:265 4


МОМИЧЕТА, 


ВИТОША, ЕСЕН/ПРОЛЕТ 



1. Септември 97 10 10 0 827:206 20 

2. Левски 10 8 2 611:328 18 

3. Славия 10 5 5 464:491 15 

4. Шампион 2006 - СК 10 5 5 406:488 15 

5. НСА 10 2 8 470:551 12 

6. СК Олимпия 10 0 10 156:870 10 




1. Дунав Русе - СКБ 4 4 0 342:263 8 


3. Вихър 2002 - СС 4 0 4 251:367 4 





2. Доростол - СКБ 4 3 1 240:152 7 

3. Росица 4 2 2 193:192 6 


5. Зограф 4 0 4 97:237 4 




1. Монтана 2003 4 4 0 310:149 8 

2. Балкан 4 2 2 199:245 6 





1. Марек 4 4 0 225:137 8 

2. Монтана 2003 – 2 4 1 3 149:188 5 

3. БШ Миньор 4 1 3 143:192 5 

РОДОПИ, 1-3 МЯСТО 



1. Асеновец 2005 4 4 0 240:166 8 

2. БК Хасково 4 2 2 178:184 6 

3. Нефтохимик 2010 4 0 4 179:247 4 




1. Гео Милев 4 4 0 219:127 8 

2. Перущица - СКБ 4 1 3 174:192 5 

3. Тони 7 4 1 3 145:219 5 

МОМЧЕТА, ДО 14 ГОДИНИ 

ВИТОША, А ГРУПА – ЕСЕН/ПРОЛЕТ 



1. Обединен ЦСКА Сф 12 9 3 833:674 21 


3. Левски 12 7 5 629:670 19 

4. Шампион 2006 - СК 12 6 6 687:704 18 

5. Академик 17 12 0 12 487:773 12 

ВИТОША, Б ГРУПА – ЕСЕН/ПРОЛЕТ 



1. Славия 14 14 0 1005:524 28 

2. БУБА Баскетбол - 2 13 11 2 886:514 24 

3. Ахил 14 9 5 778:625 23 

4. Академик Сф 14 9 5 857:672 23 

5. Локомотив 93 Сф 14 5 9 537:821 19 

6. Септември Сф 14 3 11 563:887 17 

7. ЦСКА - 2 13 3 10 478:753 16 

8. Олимпия баскет 14 1 13 545:853 15 

ДОБРУДЖА, 1-3 МЯСТО 



1. Дунав Русе - СКБ 4 3 1 310:252 7 


3. Доростол - СКБ 4 0 4 193:301 4 




1. Шумен 4 4 0 321:177 8 

2. Академик Вн 4 3 1 217:143 7 

3. Черно Море Порт-2 4 2 2 246:152 6 


5. СБК Дунав Русе-1 4 0 4 109:195 4 




1. Ънстопабъл 4 4 0 165:77 8 

2. Черноморец - Балчик 4 2 2 139:134 6 

3. Стар Баскет 4 2 2 165:189 6 

4. Спортбаскет-ГТ 4 0 4 134:203 4 




1. Академик - Пд 2 2 0 146:116 4 

2. Академик - Пд 2 2 1 1 127:125 3 

3. Голдън сити 2 1 1 111:131 3 

4. БК Хасково 2 0 2 110:122 2 

ЗАГОРЕ, ФИНАЛИ 

27 



1. Тунджа 2 2 0 197:142 4 

2. Делфин Бургас 2 1 1 189:152 3 

3. Делфин Бургас - 2 2 1 1 128:159 3 


МИЗИЯ, 1-4 МЯСТО 



1. Етър 49 2 2 0 120:84 4 

2. Спартак-Пл 2 1 1 127:106 3 

3. Чавдар Троян - Сдружение 2 1 1 93:87 3 


МИЗИЯ, 5-9 МЯСТО 



1. Ловеч 4 3 1 175:202 7 

2. Спартак-Пл 2 2 0 156:70 4 

3. Раковски - СКБ 2 1 1 110:69 3 


5. Зограф 2 0 2 47:111 2 




1. Балкан 4 3 1 297:182 7 


3. Евробаскет Академик 4 2 2 220:234 6 

4. Пирин Благоевград 4 1 3 161:326 5 

5. Рилски спортист-2 3 0 3 87:220 3 




1. Видабаскет 5 5 0 281:142 10 

2. Слава 99 5 4 1 279:150 9 

3. Шампион 2014 5 3 2 193:200 8 

4. Марек 5 2 3 236:163 7 

5. СК Костенец 5 1 4 138:232 6 

6. Металург 5 0 5 71:311 5 




1. Хебър - СКБ 2 2 0 149:71 4 

2. СК Раковски - Грипс 2 1 1 104:94 3 

3. Перущица - СКБ 2 1 1 86:125 3 

4. Марица Кършияка 2012 2 0 2 70:119 2

28 Класирания 

КАДЕТКИ, 


РОДОПИ И ЗАГОРЕ 



1. Берое-Стара Загора 8 6 2 418:324 14 

2. Нефтохимик 2010 8 5 3 442:363 13 

3. Академик-жени Пд 8 3 5 400:433 11 

4. Асеновец 2005 4 4 0 346:76 8 

5. Перущица - СКБ 8 0 8 214:624 8 

ВИТОША/РИЛА/РОДОПИ – ЗОНИ 



1. Шампион 2006 - СК 7 7 0 503:305 14 

2. Левски 7 6 1 349:281 13 

3. Асеновец 2005 7 4 3 375:355 11 

4. Миньор БШ 7 4 3 369:378 11 

5. Монтана 2003 7 4 3 413:440 11 

6. Септември 97 7 2 5 426:455 9 

7. Славия 7 1 6 324:435 8 






2. Доростол - СКБ 4 2 2 225:226 6 

3. Вихър 2002 - СС 4 0 4 172:298 4 




1. Дунав Русе - СКБ 4 4 0 319:142 8 


3. Зограф 4 2 2 201:175 6 

4. Преслав 4 1 3 127:257 5 

5. Лудогорец - Спортен клуб 4 0 4 55:279 4 

КАДЕТИ, ДО 16 ГОДИНИ 

ЗАГОРЕ, ФИНАЛИ 



1. Тунджа 2 2 0 139:73 4 

2. Делфин-Бургас 2 1 1 163:115 3 

3. Берое 2 1 1 126:164 3 

4. Черноморец 2 0 2 74:150 2 





2. Доростол - СКБ 4 3 1 208:160 7 

3. Академик Вн 4 2 2 207:240 6 

4. Шумен 4 1 3 256:275 5 





1. Дунав Русе - СКБ 5 4 1 379:240 9 

2. Ънстопабъл 5 4 1 303:258 9 

3. Спортбаскет-ГТ 5 3 2 241:243 8 

4. Стар Баскет 5 3 2 256:267 8 

5. Преслав 5 1 4 237:234 6 

6. Лудогорец - СК 5 0 5 138:312 5 

МИЗИЯ, ЗОНА 



1. Етър 49 8 8 0 653:372 16 

2. Чавдар-Тр - Сдружение 8 6 2 514:414 14 

3. Спартак-Пл 8 3 5 496:528 11 


5. Ловеч 4 0 4 140:333 4 

ВИТОША, ГРУПА А 



1. Академик Сф 10 10 0 867:548 20 


3. Шампион 2006 10 8 2 616:580 18 

4. Левски 10 4 6 647:583 14 

5. Славия 10 3 7 508:653 13 

6. БУБА Баскетбол-2 10 3 7 592:695 13 

7. ЦСКА 10 2 8 518:735 12 

8. Академик 17 Сф 10 2 8 498:718 12 

ВИТОША, ГРУПА Б 



1. Спортни Таланти 4 4 0 278:151 8 

2. Академик - МГУ 4 3 1 230:139 7 

3. Ахил 4 2 2 195:219 6 

4. Локомотив Сф 4 1 3 161:219 5 

5. Локомотив 93 4 0 4 140:276 4 




1. Видабаскет 6 5 1 445:285 11 


3. Евробаскет Академик 6 3 3 347:350 9 

4. Ботев 2012 6 0 6 229:447 6 




1. Академик - Пд 2 2 0 129:91 4 

2. БК Хасково 2 1 1 132:107 3 

3. Хебър - СКБ 2 1 1 129:146 3 

4. Арда-Метеор - СКБ 2 0 2 105:151 2 




1. Компакт баскет 2 2 0 112:90 4 

2. Узунбаскет 2 1 1 169:97 3 

3. Перущица - СКБ 2 1 1 103:91 3 

4. Тракия СКБ 2 0 2 76:182 2


29 

ДЕВОЙКИ, 





1. Шампион 2006 - СК 2 2 0 160:105 4 

2. Левски 2 1 1 142:132 3 

3. Монтана 2 0 2 103:168 2 

СЛИВЕН, ЗОНАЛЕН ТУРНИР 



1. Тони 7 2 2 0 165:52 4 

2. Балкан 2 2 0 144:108 4 

3. Берое-СтЗ 2 1 1 165:106 3 

4. Доростол - СКБ 2 0 2 66:117 2 

5. Светкавица 2 0 2 46:203 2 





2. Асеновец 2005 3 2 1 214:145 5 

3. Дунав Рс. 3 1 2 149:212 4 

4. Зограф 3 0 3 90:259 3 

САМОКОВ, ЗОНАЛЕН ТУРНИР 



1. Септември 97 2 2 0 182:90 4 


3. Ботев 2012 2 0 2 41:217 2 

ЮНОШИ, ДО 19 ГОДИНИ 




1. Левски 4 4 0 376:207 8 

2. Видабаскет 4 3 1 303:241 7 

3. Спортни таланти 4 2 2 240:238 6 

4. Евробаскет 4 1 3 239:344 5 

5. Ботев 2012 4 0 4 191:319 4 

ПЛОВДИВ, ЗОНАЛЕН ТУРНИР 



1. Академик 4 4 0 379:188 8 

2. Академик - Пд 4 3 1 318:233 7 

3. Балкан 4 2 2 277:219 6 

4. Академик МГУ 4 1 3 199:321 5 

5. Слава 99 4 0 4 175:387 4 

САМОКОВ, ЗОНАЛЕН ТУРНИР 



1. Обединен ЦСКА 3 2 1 222:163 5 


3. Чавдар Троян 3 1 2 203:214 4 

4. Розова долина 3 1 2 165:213 4 

ЯМБОЛ, ЗОНАЛЕН ТУРНИР 



1. Тунджа 3 3 0 278:186 6 

2. Шампион 2006 - СК 3 2 1 238:214 5 

3. Делфин-Бс 3 1 2 198:216 4 

4. Ънстопабъл 3 0 3 189:287 3 





2. Академик Вн 3 2 1 190:203 5 

3. Доростол - СКБ 3 1 2 197:197 4 

4. Ахил 3 0 3 182:235 3 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЗОНАЛЕН ТУРНИР 




2. Дунав-Русе СКБ 4 2 2 317:264 6 

3. Етър 49 4 2 2 262:284 6 

4. Спартак Пл 4 2 2 259:303 6 

5. Локомотив Сф 4 0 4 180:353 4 

ДОПЪЛНИТЕЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ 



1. Шампион 2006 5 5 0 371:259 10 

2. Дунав 5 4 1 341:273 9 

3. ЦСКА 5 3 2 339:288 8 

4. Видабаскет 5 1 4 291:347 6 

5. Академик Вн 5 1 4 245:336 6 

6. Академик Бултекс 99 5 1 4 304:388 6

30 

Аматьори 

Хелга стана №1 на 

Купата за аматьори 

Хелга спечели първото издание на турнира 

за Купата на България за аматьори, 

който се проведе в средата на 

април. Тимът, в чийто редици се подвизават 

редица бивши професионалисти, не 

остави никакви шансове на конкуренцията 

и записа три впечатляващи победи по 

пътя към златните медали. Общо осем 

отбора покриха изискванията за участие 

в турнира и бяха допуснати до Купата на 

България за аматьори, като на 1/4-финалите 

БРИКС СМАЗА СЪС 114:47 

ОГИ И ХЛЕБАРКИТЕ 

Спортист Своге се наложи с 66:56 над 

Мешетата, Хелга отвя с 80:48 Найк, а 

Спортни таланти елиминира с 81:62 

Active trades. 

Така в спор за големия финал едни срещу 

други се изправиха двойките Брикс – 

Спортист и Хелга – Спортни таланти. 

Първият 1/2-финал беше изключително 

оспорван, като Брикс водеше с 47:40 на 

полувремето, но след почивката тимът 

от Своге успя да направи пълен обрат и в 

крайна сметка се наложи с 80:76. Ивайло 

Константинов беше най-резултатен за 

Брикс с 24 точки, като само една борба не 

му достигна за „дабъл-дабъл”, а Петрослав 

Зафиров и Кристиан Райчев добавиха 

съответно 19 и 18 точки. За победителите 

с „дабъл-дабъл” от 22 точки и 13 борби 

се отличи Руслан Богданов, а Емил Горанов 

се отчете с 18 точки и 8 борби. 

Хелга също стартира ударно в 

1/2-финала срещу Спортни таланти, 

като след първите 20 мин. водеше с 41:23. 

Опитът донесе 

на тима първите 

златни медали 

„Талантите” обаче взеха третата част и 

намалиха изоставането си на 52:42. 

ПО-ГОЛЕМИЯТ ОПИТ 

НА ХЕЛГА 

все пак си каза думата в решителните 10 

мин., като Иван Тилев и компания убиха 

надеждите на съперника си за обрат и 

стигнаха до битката за златото с категоричното 

73:52. Тилев „избухна” с 21 точки 

и 16 борби за Хелга, Симеон Ценов добави 

20 точки, докато за Спортни таланти 

най-резултатен беше Галимир Томов 

със 17 точки. 

МАЧ ЗА БРОНЗОВИТЕ 

МЕДАЛИ НЯМАШЕ 

тъй като от Брикс не успяха да съберат 

достатъчно играчи и третото място 

отиде при „талантите”. 

В големия финал се срещнаха Спортист 

и Хелга, като гостите от Своге 

поведоха със 17:15 след първата част. Хелга 

обаче взе с 20 точки разлика втората 

четвърт и двата отбора се оттеглиха 

на почивка при резултат 26:44, а след нея 

преднината на символичните гости се 

увеличи до 43:64. В заключителните 10 

мин. Спортист направи опит за обрат, 

но силите на тима не стигнаха и в крайна 

сметка те отстъпиха с 66:80, като Хелга 

грабна златните медали. 

MVP НА ТУРНИРА 

ИВАН ТИЛЕВ: 

Щяха да ми станат 

много наградите 

Центърът на Хелга Иван Тилев 

беше избран за Най-полезен играч в 

турнира за Купата на България за 

аматьори, като получи и статуетката 

за Най-добър борец в подкошието. 

Бившият национал отбеляза и 

най-много точки в надпреварата, но 

не получи този приз, като коментира 

в типичния си забавен стил ситуацията: 

„Трябваше да обера всички 

награди, но ми дадоха 

само две! Организаторите 

казаха, че няма да 

ми дадат тази за топреализатор, 

въпреки че 

имах най-много точки, 

защото щели да ми станат 

много статуетките”. 

„Отнетият” 

от Тилев приз отиде 

при съотборника 

му Симеон 

Ценов, а 

най-добър 

подавач стана 

друг играч 

на Хелга – 

Михаил Капитанов. 

Последната 

награда – за най-много 

откраднати топки 

отиде в Иван 

Иванов от Спортни 

таланти.

basketball_001

Create successful ePaper yourself

Delete template?

Save as template?