You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
14<br />
Герой на броя<br />
Александър Везенков, или Сашо, както предпочита<br />
да го наричат, е най-актуалното име в българския<br />
баскетбол. Макар и роден в Кипър, притежаващ<br />
от миналата година и гръцки паспорт, още на 16<br />
години той избира за играе за България – родината на<br />
своите родители. Не страда от излишна звездомания,<br />
нищо, че едва на 19 години беше избран за MVP на<br />
гръцкото първенство, едно от най-силните в Европа,<br />
и твърдо вярва, че с упорита работа ще не целите си. Които не са никак малки.<br />
постиг-<br />
Станислав ХРИСТОВ<br />
- Сашо, как започна да играеш баскетбол?<br />
- Докато бях малък и баща ми още играеше,<br />
на всеки негов мач бях в залата. Имам някакви<br />
малки спомени, но с всяка изминала година,<br />
като ставах по-голям, играехме заедно на<br />
площадки, в зали, бях на всяка негова ровка. Сестра ми също играеше баскетбол и<br />
нямаше по какъв друг спорт да се запаля.<br />
- Спомняш ли си какво в играта<br />
те грабна?<br />
трени-<br />
- Нямаше нещо конкретно. Като<br />
малък само взимах една топка и се<br />
опитвах да замерям коша, не мога да<br />
кажа, че още тогава го гледах като<br />
професия. Харесваше ми, гледах<br />
баща си и исках да съм като него.<br />
Играех с американците в отбора<br />
му, с другите кипърци (между 1991 г.<br />
и 2002 г. Сашо Везенков играе за три<br />
отбора в кипърската столица Никозия –<br />
Омония, ПАЕЕК и Апоел), закачах се с мите. И това беше. Не съм гледал много бас-<br />
по-голекетбол<br />
като 5-годишен, е, знаех кой с кого<br />
играе, но не съм се влюбил веднага.<br />
- Кое ти беше най-трудно в началото?<br />
- Трудно беше да съчетавам<br />
УЧИЛИЩЕТО И БАСКЕТБОЛА<br />
защото първоначално учех достатъчно – като за пети, шести,<br />
седми клас. Но ми беше малко трудно, защото свършвах училище,<br />
веднага отивах на тренировка с моята възраст, после тренировка<br />
с по-големите и се прибирах чак в 21,00 часа. Но лека-полека<br />
свикнах.<br />
- Спомняш ли си първите си организирани тренировки в<br />
Кипър? Не само да замеряш коша, както каза.<br />
- Да, разбира се. Даже първият път отидох с<br />
по-големите на тренировка. Беше ми малко притес-<br />
нено,<br />
защото са по-големи, а аз съм там за пръв път.<br />
Но<br />
смятам, че комуникирам лесно с хората и<br />
лека-полека си намерих приятели – треньорите, на<br />
моята възраст, и като започнахме да играем първенство<br />
–<br />
момчета до 14 години, да гоним победи, титли,<br />
тогава разбрах и какво означава да си част от отбор.<br />
- С какво ти помогна това, че тренираш с по-големите?<br />
- За мен това винаги е било удоволствие, защото<br />
като<br />
най-малък винаги ме гледаха по-особено – винаги<br />
внимаваха. ах<br />
а А и като най-малък имаш и най-малко задължения<br />
към отбора, защото не играеш толкова много минути.<br />
Но<br />
винаги и ми е било приятно, научавах много неща от<br />
по-големите, олем<br />
е, а след това и треньорите изискваха повече от<br />
мен.<br />
- Кое е най-важното, което научи в този период?<br />
- Много о неща. Но може би най-важното е като си в един<br />
отбор, в един колектив<br />
ВИНАГИ С ТВОИТЕ СЪОТБОРНИЦИ<br />
ДА СТЕ КАТО ЕДНО<br />
винаги да се опитвате да побеждавате заедно. И заедно да<br />
губите. Всеки отбор, в който съм бил, е като едно семей-<br />
ство. Това съм научил. И да продължавам напред, като<br />
винаги търся грешките първо в себе си, после в съотбор-<br />
ниците.<br />
- Много време ли ти отнема тази „самоанали-<br />
за“ след мач?<br />
- Винаги гледам грешките в играта си. Гледам<br />
видео, опитвам се да анализирам. Миналата година,<br />
когато играех по 35-36 мин. беше по-лесно да видя<br />
грешките си и да коментирам всяка една ситуация<br />
– в нападение или в защита. Сега е малко по-трудно,<br />
но и за тези минути, които получавам, се<br />
опитвам да съм колкото се може по-коректен.<br />
- Казваш, не си се влюбил веднага в баскетбола.<br />
Горе-долу кога разбра, че това е нещото,<br />
което искаш да правиш?<br />
- Първоначално<br />
БАЩА МИ ВИНАГИ МЕ КАРАШЕ<br />
С МНОГО МЪКА<br />
да ходим на площадките да играем и това му го<br />
признавам, защото аз винаги бях нещо уморен – или<br />
от училище, или от тренировки, и не ми се излиза-<br />
ше<br />
много. Но в мига, в който излизахме от вкъщи,<br />
след това не можех да се прибера. Седяхме там по<br />
цял ден, играехме. Виждах как лека-полека ставам<br />
все по-добър и по-добър и реших, че искам това<br />
да е моята професия, да стана като играчите,<br />
които гледах по телевизията. Така започнах аз<br />
да карам баща си да ходим по площадките, да<br />
играем по цял ден, да се опитвам да науча основни неща за бас-<br />
кетбола и от там нататък да стана баскетболист.<br />
- Няколко пъти спомена баща си – той ли е най-големи-<br />
ят ти мотиватор да се занимаваш с баскетбол?<br />
- Винаги той ми е помагал, поправял ми е грешките. Много е
Change language