basketball_001

Школа
23
- Имало ли е моменти, в които сте
искал да се откажете, предвид трудностите?
- Много пъти. Но аз съм човек, който
хващайки се с нещо, или го правя, или не се
заемам. По-лесно е да се откажеш, отколкото
да продължиш напред.
МНОГО СА НЕЩАТА, КОИТО
ТЕ КАРАТ ДА СЕ ОТКАЖЕШ
бюрокрация, организация, материална база.
Хванали сме се с едно дело, с което няма
отказване, ще вървим напред.
- Баскетболът ли ви задържа?
- Абсолютно. Баскетболът и децата. Аз
спрях да играя на 23 и години наред бях
огорчен, не стъпвах в залата. Децата обаче
бяха това, което ме върна. Тръпката, емоцията,
с това живея.
- Лесно ли се работи с родителите?
Сигурно всеки иска да види неговото
дете да играе и да печели...
- Много е трудно, но се стремим да
водим индивидуални разговори и общи
родителски срещи. Опитваме се да ги
запознаем със ситуацията и обстановката,
с това какво могат да очакват от
развитието на едно дете. Стремим се да
им обясним, че единици ще продължат професионално
с баскетбола, но се надяваме, че
това ще им помогне в живота. Срещаме
разбиране, но има и такива, които подхождат
скептично и се сърдят, че децата им
играят малко. Те са малка бройка, а и без
тях няма да е интересно.
- Има ли такива, които се опитват
да се месят в работата на треньорите?
- Да, има. Стараем се да им обясним
къде им е мястото. Щом са поверили децата
си на нас, трябва да ни оставят да си
свършим работата.
- Кои са големите проблеми, с които
се сблъсквате?
- Първо да научим децата на дисциплина.
Да съсредоточат вниманието си към
треньора. С годините става по-лесно и
стават колектив. В началото е борба на
характери, но постепенно, с намесата на
треньорите и ръководството, изчистваме
това.
ПОВЕЧЕТО СТАВАТ МНОГО
ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ
и създават отношения, които продължават
и с времето. Чисто технически има
деца, които бързо попиват, има и такива,
на които трябва да се отдели повече време.
За съжаление, за разлика от много клубове,
не може да си подберем само деца,
които искаме да бъдат в отбора. Налага
се да вземате такива и от чисто икономическа
гледна точка, за да може да си
помагаме с таксите. Стараем се всеки да
получи необходимото внимание и нужното
отношение.
- Как се справяте с материалната
база в Бургас?
- Това ни е най-големият проблем. Аз
съм човек, който трябва да намери изход
от всяка ситуация, свързана с финанси. Но
със залите... Просто липсват такива.
Голямата – „Бойчо Брънзов”, е с приоритет
за мъже и жени. След като направихме
мъжкия отбор, успяхме да вземем
няколко часа, които да съчетаваме със
старшата възраст, но децата не могат
да тренират там. Те се готвят по училища,
където условията са съвсем различни.
Не успяваме да осигурим достатъчно
часове за подготовка. Няма как с 3-4 тренировки
на седмица да се готвим наистина
професионално. Изключително доволен
съм от треньорите, защото въпреки
тези трудности, почти няма година, в
която нашия клуб да не присъства на
финали. Нямаме титла и медали, но и
това ще се случи.
- Водите ли разговори в тази насока?
Могат ли от Общината да ви
помогнат?
- Ние тръгнахме сами да си построим
зала, но за съжаление е много скъпо. Няма
как да намеря съмишленици, защото тези
средства практически нямат възвращаемост.
Непрекъснато водя разговори с
Общината. Кметът Николов обеща след
изграждането на новата зала в Бургас, че
ще има две помощни игрища и ние ще
успеем да влезем там по-активно. Обнадежден
съм, че в града има хора, които
разсъждават в насока за спорта и създадоха
нова наредба за финансиране, която
оптимално защитава интереса на клубовете.
Хората, които се стараят и работят,
имат шанс да получат по-добро
финансиране.
ОБЩИНАТА НЕ ТРЯБВА
ДА ИЗДЪРЖА КЛУБОВЕТЕ,
А ДА ИМ ПОМАГА
Сега виждам едно правилно мислене на
хората в спортните комисии. Ще бъде
много трудно, изисква време, но човек
трябва да върви и да следва мечтите и
желанията си.
- Имате ли търпението за това?
- Налага се. Няма как, разумни хора
сме. В частния бизнес винаги сам съм се
справял и не съм чакал някой да ми помага.
Трябва търпение и човек да търси начин
да постига целите си, без да търси оправдания.
- Колко треньори се справят с
тези близо 200 деца в клуба?
- С професионален лиценз са петима
треньори, като имаме още двама, които
ни помагат. Доста е интересно, тъй като
двама от специалистите ни разчитат
изцяло на баскетбола, докато другите
трима, се организират след 17:00 часа,
тъй като се занимават и с други неща. Но
въпреки това успяват да реализират
успехи, което ме прави щастлив.
- С кое в клуба се гордеете? С
резултатите, с изграждането на
таланти или с личностите?
- Основното е, че предвид проблемите
с базата, постигаме в пъти по-големи
успехи, отколкото сме очаквали. Освен
това превръщаме тези деца в хора и личности.
За съжаление, почти нямаме такива,
които да продължат в професионалния
спорт и това е една от стъпките,
към които се стремим. Затова създадохме
и мъжкия ни тим, за да трупат опит.
За мен не е правилно организирано наблюдението
на децата и поканите им в
националните отбори. По мое време, във
всеки голям център в България имаше по
няколко деца, които ги канеха в разширените
отбори. Това им даваше стимул да
работят допълнително. За самите състезания
заминаваха най-добрите, но
останалите все пак се готвеха с тях. Сега
това го няма. В тази насока може да се
търси развитие.