24 Школа Тодор Тончев с 21 финала за 13 години в Делфин Хари ЛАТИФЯН финала за 13 години работа в Дел- Такава е равносметката на 21фин. главния треньор в школата на бургаския клуб Тодор Тончев. Резултати, които заслужават уважение и показват, че професията не е свързана само с диплома и свирка, а означава много повече. Това е любовта към играта и отношението към децата. За Тончев всичко започва като на шега. Животът му ту го събира, ту го разделя с баскетбола. Въпреки преминаването през различни етапи обаче, той така и не губи тръпката и желанието да е част от спорта. Така, по стечение на обстоятелствата, бившият баскетболист на Черноморец се озовава в школата на Делфин, където от 2003 година неизменно постига положителни резултати. „Близо 10 години не се бях занимавал с баскетбол, след като прекратих кариерата си в Черноморец. Отдадох се на семейството си, докато един ден не минах през двора на училището, което е срещу нас. Там играеха няколко деца и се оказа, че са част от Делфин. По това време дори не знаех за съществуването на този отбор. Отидох при тогавашния председател на клуба, г-н Караниколов, който сега е областен директор на федерацията. И така магията на баскетбола отново ме върна към спорта. Взех децата от четвърти клас и вече 13 години правя това, което най-много обичам. От 2003-а досега съм треньор. Имаме три полуфинала на национално ниво с различни набори. Ние сме на принципа в клуба да вземаш една възраст като малки и караш с тях до младежи. Сега обаче има разместване, тъй като от Нова година станах треньор на мъжете, като водя още младе- Тончев е доволен, че през този сезон Делфин създаде и мъжки тим, в който младите таланти да търсят развитие СНИМКИ: BK-DELFIN.ORG Тодор Тончев (в средата), заедно с други двама от треньорите в клуба – Петко Янков (вляво) и Петко Стаматов Не може просто да хвърлиш топката на децата и да чакаш резултати от тях, категоричен е наставникът жите и кадетите. От догодина ще съм само на старша възраст и мъже. В началото бяхме аз, съпругата ми и Петко Стаматов. Сега вече сме пет треньора“, споделя Тончев. Той е категоричен, на база вече 46-те си години и опита, който е натрупал като играч и треньор, че дипломата не е достатъчна, за да те направи добър специалист. „Човек трябва да има лиценз, но не винаги това носи резултат. Трябва да имаш тръпка, отношение към децата. Да видиш как труда ти има смисъл, е невероятно. Не е само да се правиш на треньор, да хвърлиш една топка и да чакаш резултати. А да се стараеш да развиеш децата. В началото взаимствах от стария ми треньор Григор Апостолов, който почина и в чиято памет организираме всяка година турнир. Гледам постоянно мачове, следя развитието на баскетбола, тъй като той се променя постоянно. Хубаво е, че и в България сега се правят повече семинари. От тях винаги има какво да научиш. Но по-важното е, колегите, които работим в тази област, да не мислим за пари, а за децата“, казва още треньорът на Делфин. Според него, един от основните пробле- ми в момента, е липсата на скаутско звено, което да отсява по-сериозно потенциалните попълнения на национално равнище. „Това ми е болна тема. Националните отбори като цяло се правят от 2-3 хубави момчета и останалото е пълнеж. Пропускат се много деца. Не се правят тези кампове, които преди ги имаше. Трябва да има ясна представа в началото на един сезон, кой е треньор на дадена възраст на националите. И този човек да обикаля по регионите. Вече 13 години при мен никой не е идвал, за да види как работим. Имаме тук две момчета, набор 97, станахме пети в Самоков. В статистиката те бяха на първо и седмо място – Стефан Кесов и Велислав Костов. Нито един от тях обаче не влезе поне в разширен състав, за да го видят. Това дразни. Аз съм свикнал, но децата не го разбират. Хубавото е, че ние сме като едно голямо семейство и на първо място слагаме баскетбола. Треньор, деца, организация, всичко е едно. Всяка година сме на финални турнири, което за тях е мотивация“, признава Тончев. Въпреки този негативен отенък и липсата на достатъчно зали, в които децата да играят, той и колегите му в Делфин нямат намерение да се откажат. „Ако имаме зала, която да я използваме само ние, ще направим още по-големи резултати. Кадетите до миналата година тренираха в училищен салон. Чак сега влязоха в „Бойчо Брънзов”. Това се отнася и за другите колеги. С 12-годишните през 2015-а играхме полуфинал, на 14-годишните сме пети. Това е с един салон, в който правим 3-4 тренировки. Въпреки това, организацията ни е на много добро ниво. Родителите ни помагат, идват с нас на състезания, ако се налага дават и пари. Направихме мъжкия отбор, за да даваме път на младите. Милен Дудев и Ерик Димитров играят по 10-12 минути за Черноморец, след което при нас идват и правят по 30-35 минути. За мен е важно те да играят, за да се развиват. Доволен съм и че взеха решението за кадетите да играят на две петици. Това помага на нас, треньорите, за да играят всички деца. Нали това е и основната цел все пак?!“, допълва специалистът.
БК ДЕЛФИН 2016, отбор до 16 години 25 Прави, отляво надясно: Алън Куршумов, Константин Костадинов, Тодор Тончев – ст. треньор, Тодор Банев, Йосиф Горельов Клекнали, отляво надясно: Дейвид Билянов, Кристиан Златев, Стоян Стоянов, Стоян Калпакчиев, Николай Георгиев, Петър Пеев, Пламен Петков
Change language