You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Герой на броя<br />
19<br />
вам, после тренирам в 17:00 часа и<br />
свършвам в 19:30. От 19:30 до 23:00<br />
мога и да отида да пия едно кафе, и да<br />
отида на вечеря с някой приятел,<br />
всичко мога да правя. Ти в залата си 2<br />
часа сутрин и 2 часа вечер, после имаш<br />
достатъчно време да правиш каквото<br />
искаш. Не може да се отпускаш, защото<br />
си на 19 години. Като станеш на 30 и си<br />
изявен играч, лятото и 15 дни само да<br />
тренираш, вече познаваш тялото си, имаш<br />
достатъчно опит, можеш да влезеш в добра<br />
форма. Даже тези, които са на по 30-31 тренират<br />
ра<br />
т<br />
по един месец лятото и са готови. Винаги можеш да<br />
почиваш, но като си на 19 няма как – трябва да се тренира. Тогава<br />
още нищо не си постигнал и има какво да покажеш. Миналата<br />
година направих един силен сезон, но той е в историята. Никой<br />
няма да го помни след 2-3 години, ако не продължавам да работя и<br />
да се изкачвам нагоре. Помним много таланти какво са правили<br />
на 19 години, но после са пропадали и не са стигали там, където<br />
им е било мястото. Така че аз искам да продължавам, с нищо не<br />
съм доволен, не знам дали е плюс или минус, но рядко съм доволен<br />
от изявите си. Винаги искам повече и повече. И затова тренирам<br />
толкова много.<br />
- На семейството си ли дължиш тази си черта?<br />
- Така се ме учили вкъщи. И баща ми е такъв, винаги иска всичко<br />
да е на максимума. Затова и като директор, отборът му спечели<br />
толкова много. Ако направя един добър мач, разбира се, че ще<br />
ми кажат „браво“ и ще съм доволен от себе си. Но винаги ще<br />
търся и нещо повече. Ако направя лош мач ще си кажа, че с него<br />
нищо не се променя, не означава, че съм слаб баскетболист или не<br />
ставам. Не трябва да се отказваш и винаги да преследваш целта<br />
си. Винаги трябва да знаеш от къде си започна ли къде трябва да<br />
стигнеш. Това винаги идва от семейството. Ако те ти помагат<br />
и не се правят, че те винаги са прави, а да ти оставят малко<br />
свобода и да са зад теб – това е най-добрият вариант.<br />
- Защо избра точно Барселона миналото лято?<br />
- Не лъжа – фактически това беше единственото писмено<br />
предложение, което получих. Другите бяха просто слухове –<br />
Панатинайкос, ЦСКА (Москва), те никога не ми направиха оферта.<br />
Само слухове, може да вярваш, може да не вярваш. И като<br />
дойде клуб като Барселона, трудно се отказва. Показаха ми колко<br />
ме искат, колко ще бъда важен и за сега, и за бъдещето. Трябва да<br />
ходиш там, където виждаш, че те искат.<br />
- При смяната на Кипър с Гърция ти е било по-лесно<br />
заради езикът и културата. Но в Испания всичко е по-различно,<br />
как ти се отрази промяната?<br />
- Първоначално ми<br />
БЕШЕ МНОГО ТРУДНО ДА СВИКНА С ВСИЧКО<br />
И че не играех много, че имах по-малко приятели или – въобще,<br />
всичко ми остана назад. Но много ми помогна семейството,<br />
бяха тук с мен, в тежките моменти бяха зад мен. Лека-полека и<br />
вътре в отбора ми помогнаха да се аклиматизирам още по-бързо.<br />
- Често се случва български спортисти да заминат за<br />
чужбина много млади и точно различната среда да ги пречупи.<br />
Какъв съвет можеш да им дадеш?<br />
- Много е трудно да напуснеш страната си в такава възраст,<br />
но нямаме избор. Сърбия, Хърватия, почти всички държави имат<br />
собствени отбори в Евролигата и там могат да изградят и<br />
собствените си играчи. Ние, в България, почти винаги сме чужденци<br />
навсякъде. Просто нямаме такъв отбор, даже в УЛЕБ тази<br />
година нямахме на такова ниво. И затова, като отидем в чужбина,<br />
ни гледат като чужденци. Знам, че на много млади спортисти<br />
семействата им не могат да бъдат с тях в друга държава поради<br />
много причини, много момчета и момичета трябва сами да излязат<br />
от България и да живеят далеч сами. Много е тежко и ги<br />
разбирам.<br />
НО АКО ИМАШ ХАРАКТЕР<br />
ако имаш волята и желанието и знаеш накъде<br />
си тръгнал – пътят е много дълъг и труден,<br />
но никога не трябва да се отказваш.<br />
Може да не стане, може да не се доближиш<br />
до 100% от възможностите си, но колкото<br />
по-близо си, толкова по-добре е за теб. Съветът<br />
ми е никога да не се отказват и да не<br />
съжаляват за нищо. Трябва да си горд с това,<br />
което<br />
правиш, да вярваш в себе си, защото много<br />
хора могат да кажат, че не ставаш. В България има<br />
много о завист за всичко, всеки завижда на другия. Много<br />
рядко ще<br />
чуеш някой да казва: „Този е страшен баскетболист,<br />
тенисист или футболист”. Това трябва някак си да го<br />
превъзмогнем. В чужбина виждам, че може 10 човека да ти кажат,<br />
че си най-добрия, че могат да ти помогнат и винаги има на кого<br />
да разчиташ. Това е различното. Знам, че има много, много<br />
талантливи спортисти в различни спортове в България, но<br />
трябва и държавата да помогне със средства, и да се направят и<br />
бази, и треньори. Абе много има да се работи, за да се стигне до<br />
високо ниво, даже до едно средно ниво за спорта.<br />
- Пътят е труден, но ако целта е ясна, става по-лесен.<br />
Може ли да се каже, че за теб НБА е цел?<br />
- Откакто започнах да играя, така да се каже професионално,<br />
на 17 години, винаги съм си поставял едни мини цели. Не мога да<br />
кажа, че на 17 съм решил, че на 25 искам да играя в НБА. На 17<br />
казах, че искам да играя по 15 минути в Арис. После казах, че<br />
искам да стана титуляр. После казах, че искам да съм лидера на<br />
отбора. Тези трите неща си ги постигнах. После, с националния<br />
отбор – да се впиша, там не успяхме да направим нещо добро, но<br />
имаме следващи години да го постигнем. После си казах: „Да<br />
направя трансфер в отбор в Европа” – и това стана. Следващата<br />
ми цел е да получавам колкото се може повече минути в Барселона<br />
и в следващите години да стана лидер и на този отбор. Ако<br />
постигна това –<br />
ПОСЛЕ Е НБА<br />
И така искам да вървя в живота, стъпка по стъпка. Стъпало<br />
по стъпало да стигна до там, накъдето съм тръгнал. За едно<br />
стъпало може да ти трябват и две години, за да го изкачиш, пет<br />
години, или можеш да го изкачиш веднага. Зависи от обстоятелствата,<br />
от треньора, от много неща. Но така съм учен – стъпка<br />
по стъпка.<br />
- Важното е да имаш търпение да ги изкачваш тези стъпала.<br />
- Това е много тежко. Търпението е нещо, което може и да<br />
звучи лесно да се каже, но е адски трудно. Понякога най-тежко е<br />
през нощта, когато свърши денят и седнеш сам вкъщи и се замислиш<br />
за какво си тръгнал и си толкова далеч от хората, които<br />
обичаш и с които искаш да бъдеш. Но трябва да събереш сили за<br />
следващия ден, да продължиш да работиш и да знаеш, че когато<br />
ти успееш, и хората край теб се чувстват добре и са усмихнати.<br />
Трябва да събереш сили и да продължиш.
Change language