basketball_001

Герой на броя
15
важно, че дори и да играя добре, той винаги има за какво да недоволства,
така да се каже. И това е много добре, защото макар и
аз да не искам да си видя грешките веднага след мач, той винаги
ми ги казва и винаги е там. Като малък винаги ми е помагал как да
стрелям, как да правя лейъп. Той ме е научил на първите неща и
съм му благодарен, че никога не спира да ме критикува, но с добро.
Казва ми лошите неща, за да мога да стана по-добър.
- Започваш в Кипър, а как се стигна впоследствие до
трансфера ти в Арис?
- Това е дълга история. Виждахме, че кипърският баскетбол не
е от първенствата, които са фактор в Европа, даже не е и от
втора степен, не беше напълно професионално. Когато бях на 15
години
РЕШИХМЕ ДА ОТИДЕМ НЯКЪДЕ,
КЪДЕТО ДА СЕ РАЗВИВАМ
Гърция беше първата опция, защото говорех езика, културата
беше същата и щеше да ми е най-лесно да свикна там.
Конкретно за Арис – първоначално имах предложение от едно
училище, Мандолидис се казва, което има и отбор. През него са
минали много състезатели, например Костас Лукас, който сега
играе във Фенербахче. От Арис обаче се обадиха точно в последния
момент и нямаше как да откажа, на отбор с такава история.
И мисля, че направих правилния избор.
- Там не започваш веднага с първия отбор…
- Не, първо играх в кадети. Спечелихме шампионата на Солун,
с една точка в края на последния мач. После спечелихме първенството
на Гърция, след това играх много силно с националния
отбор за кадети до 16 години на европейското първенство. Това
ми даде много хъс и осъзнах колко много трябва да се тренира и
колко много мога да постигна ако не спирам.
- Разликата между детския и мъжкия спорт е голяма и
много от талантливите играчи се отказват заради нея. На
теб трудно ли ти беше да се адаптираш към мъжкия баскетбол?
- Аз имах един плюс – първата година тренирах само с кадетите,
втората тренирах с юношите, от които бях с две години
по-малък. Там също е огромна разликата – между 16-годишни и
18-годишни. Но тренирах и с мъжкия отбор.
НЕ СЪМ ИГРАЛ МНОГО
от 26 мача да съм играл най-много в 4, по 1-2 минути. Но тренирах
със своята възраст, с по-големите, с мъжете и индивидуално и се
успях да натрупам опит. Така ми ставаше по-лесно после да играя
с 18-годишните, защото получавах много от тренировките и с
мъжете. Това е базата – ако успееш до 18 да се изградиш и да влезеш
в някой мъжки отбор, тогава вече можеш да успееш. И не
трябва да се отказваш! Не е казано, че всички ще станат баскетболисти,
щом са започнали на 12-13 години да тренират. Но ако
имаш в себе си потенциала да станеш, по никакъв начин не трябва
да се отказваш.
- Имал ли си момент, в който си искал да се откажеш?
- Не мога да кажа, че съм мислил да спирам, но до 16-годишен
не можех да осъзная дали съм добър или не. Играех добре, след
това, когато ми дадоха шанс в мъжкия отбор, с много тренировки,
трупах самочувствие и лека-полека започнах да показвам на
какво съм способен.
- Как така едва на 19 години стана лидер на Арис и MVP
на такова силно първенство, каквото е гръцкото?
- Всичко се промени в един миг. Първата година тренирах с
18-годишните и рядко с мъжете, където нямах игрови минути.
Втората година пак беше така – треньорът не ме пускаше в
първия отбор. Ето тогава наистина си помислих дали не трябва
да сменя нещо, например да отида в някой по-слаб отбор, минавало
ми е през акъла, но само за един момент. После си казах, че мога
да успея, че няма да се отказвам и това е пътя. Смениха треньора,
дойде друг, също първоначално каза, че не съм готов още за
мъжкия отбор. И че един месец трябва да съм извън отбора.
Когато си на 17 години винаги приемаш тежко подобно нещо –
защо треньорът те вади за един месец от отбора когато ти
тренираш усилено? Тогава, с нови кондиционен треньор, който
дойде с него, работихме много усилено. С него, с помощниците, с
моя личен треньор, с който тренирах всеки ден индивидуално, и
с юношеския отбор. И след този месец, да бъда максимално
точен – на 19 декември имахме мач с Драма, първата „четворка“
– контузена, втората „четворка“ прави три фаула, третата