basketball_001

24
Школа
Тодор Тончев
с 21 финала за
13 години в Делфин
Хари ЛАТИФЯН
финала за 13 години работа в Дел-
Такава е равносметката на
21фин.
главния треньор в школата на бургаския
клуб Тодор Тончев. Резултати, които заслужават
уважение и показват, че професията
не е свързана само с диплома и свирка, а
означава много повече. Това е любовта към
играта и отношението към децата.
За Тончев всичко започва като на шега.
Животът му ту го събира, ту го разделя с
баскетбола. Въпреки преминаването през
различни етапи обаче, той така и не губи
тръпката и желанието да е част от спорта.
Така, по стечение на обстоятелствата,
бившият баскетболист на Черноморец се
озовава в школата на Делфин, където от
2003 година неизменно постига положителни
резултати.
„Близо 10 години не се бях занимавал с
баскетбол, след като прекратих кариерата
си в Черноморец. Отдадох се на семейството
си, докато един ден не минах през двора
на училището, което е срещу нас. Там играеха
няколко деца и се оказа, че са част от
Делфин. По това време дори не знаех за
съществуването на този отбор. Отидох
при тогавашния председател на клуба, г-н
Караниколов, който сега е областен директор
на федерацията. И така магията на
баскетбола отново ме върна към спорта.
Взех децата от четвърти клас и вече 13
години правя това, което най-много обичам.
От 2003-а досега съм треньор. Имаме
три полуфинала на национално ниво с различни
набори. Ние сме на принципа в клуба
да вземаш една възраст като малки и караш
с тях до младежи. Сега обаче има разместване,
тъй като от Нова година станах
треньор на мъжете, като водя още младе-
Тончев е доволен, че през
този сезон Делфин създаде и
мъжки тим, в който младите
таланти да търсят развитие
СНИМКИ: BK-DELFIN.ORG
Тодор Тончев (в средата), заедно с други двама от треньорите в клуба –
Петко Янков (вляво) и Петко Стаматов
Не може просто да хвърлиш
топката на децата и да
чакаш резултати от тях,
категоричен е наставникът
жите и кадетите. От догодина ще съм
само на старша възраст и мъже. В началото
бяхме аз, съпругата ми и Петко Стаматов.
Сега вече сме пет треньора“, споделя Тончев.
Той е категоричен, на база вече 46-те си
години и опита, който е натрупал като
играч и треньор, че дипломата не е достатъчна,
за да те направи добър специалист.
„Човек трябва да има лиценз, но не винаги
това носи резултат. Трябва да имаш
тръпка, отношение към децата. Да видиш
как труда ти има смисъл, е невероятно. Не
е само да се правиш на треньор, да хвърлиш
една топка и да чакаш резултати. А да се
стараеш да развиеш децата. В началото
взаимствах от стария ми треньор Григор
Апостолов, който почина и в чиято памет
организираме всяка година турнир. Гледам
постоянно мачове, следя развитието на
баскетбола, тъй като той се променя
постоянно. Хубаво е, че и в България сега се
правят повече семинари. От тях винаги
има какво да научиш. Но по-важното е, колегите,
които работим в тази област, да не
мислим за пари, а за децата“, казва още треньорът
на Делфин.
Според него, един от основните пробле-
ми в момента, е липсата на скаутско звено,
което да отсява по-сериозно потенциалните
попълнения на национално равнище.
„Това ми е болна тема. Националните отбори
като цяло се правят от 2-3 хубави момчета
и останалото е пълнеж. Пропускат се
много деца. Не се правят тези кампове, които
преди ги имаше. Трябва да има ясна представа
в началото на един сезон, кой е треньор
на дадена възраст на националите. И
този човек да обикаля по регионите. Вече
13 години при мен никой не е идвал, за да
види как работим. Имаме тук две момчета,
набор 97, станахме пети в Самоков. В статистиката
те бяха на първо и седмо място
– Стефан Кесов и Велислав Костов. Нито
един от тях обаче не влезе поне в разширен
състав, за да го видят. Това дразни. Аз съм
свикнал, но децата не го разбират. Хубавото
е, че ние сме като едно голямо семейство
и на първо място слагаме баскетбола.
Треньор, деца, организация, всичко е едно.
Всяка година сме на финални турнири, което
за тях е мотивация“, признава Тончев.
Въпреки този негативен отенък и липсата
на достатъчно зали, в които децата
да играят, той и колегите му в Делфин
нямат намерение да се откажат. „Ако имаме
зала, която да я използваме само ние, ще
направим още по-големи резултати. Кадетите
до миналата година тренираха в училищен
салон. Чак сега влязоха в „Бойчо Брънзов”.
Това се отнася и за другите колеги. С
12-годишните през 2015-а играхме полуфинал,
на 14-годишните сме пети. Това е с
един салон, в който правим 3-4 тренировки.
Въпреки това, организацията ни е на много
добро ниво. Родителите ни помагат, идват
с нас на състезания, ако се налага дават и
пари. Направихме мъжкия отбор, за да даваме
път на младите. Милен Дудев и Ерик
Димитров играят по 10-12 минути за Черноморец,
след което при нас идват и правят
по 30-35 минути. За мен е важно те да
играят, за да се развиват. Доволен съм и че
взеха решението за кадетите да играят на
две петици. Това помага на нас, треньорите,
за да играят всички деца. Нали това е и
основната цел все пак?!“, допълва специалистът.