basketball_001

6
Христо Ценов е сред малцината
български треньори, които са
завършили 3-годишно обучение във
ФИБА Европа. Роден на 20.01.1984
година, той минава през школата на
централата, водена от Светислав
Пешич през 2009 г. Юноша на Лукойл
Академик, той започва треньорската
си кариера в Овъргаз през 2006-а, след
което става част от ДЮШ на „студентите“.
С възстановяването на
ЦСКА Ценов получава предложение да
заеме важна роля в развитието на
клуба и от 2013 г. работи с подрастващите
на „армейците“.
- От школата на ФИБА към школата
на ЦСКА. Как се стигна до
този развой в кариерата ти?
- Вече десета година се занимавам с
треньорство и имах доста предложения
да работя като помощник и дори
старши-треньор на мъжки отбори, но
това не ме влече. В момента се чувствам
подготвен и уверен, че това което
върша е адекватно и помага на децата.
Това преминаване на много от колегите
от една възраст на друга, от мъже към
жени, този преход в държавите, където
баскетболът е развит, е почти
немислим. Затова и вече 10 години се
специализирам в тази възрастова група
и всички семинари, които съм посетил,
са в тази област. Знам, че няма аспект,
където мога да сбъркам. Уверен съм и се
чувствам комфортно.
- Какво ти носи работата с деца
и на кои възрастови групи в ЦСКА
помагаш?
Младият специалист
е отказал на няколко
мъжки отбора,
за да тренира
децата на ЦСКА
Христо Ценов:
Искам да развием
не просто баскетболисти,
а личности
- В момента съм основен треньор на
двата отбора до 14 години – наборите
2002 и 2003. При нас са ясно разграничени.
В първия отбор играят само деца,
родени 2002-а, а във втория тези от
2003-а. Освен това помагам и при 12 и
10-годишните. Носи ми най-вече радост
и щастие, когато видя, че нещо, след
много труд и търпение, придобива
реално постижение. Разбиране за спорта
и отношение към баскетбола от
страна на децата, нещо, на което в
нашия клуб наблягаме страшно много.
Дългосрочното възпитание и обучение
на децата като спортисти и изграждането
им като личности. За мое голямо
удовлетворение, с подкрепата на цялото
ръководство, вече има реален успех.
- Лесно ли се работи с тях?
- Работата изисква много търпение.
Приемам се по-скоро като възпитател,
а не като треньор. Опитваме се с
колегите, ежедневно да променяме
мисленето на децата в позитивна
насока, така че те да са готови за
елитния спорт, да променят начина си
на живот, за да отговорят на изискванията
на всеки един клуб и треньор.
- Как успяваш да мотивираш едно
дете, ако нещо в играта му не се
получава?
Младите
таланти на ЦСКА са
голямата гордост на
ръководството на клуба
- Момчетата са много различни и
трябва да намериш път към сърцето и
душата му, за да го убедиш, че това
което прави е правилно. В това отношение
смея да твърдя, че често ходя по
ръба. Доста краен съм и ежедневно се
опитвам да взема максимума. Това често
води до отказване на някои от децата
или поне създава такива мисли.
Оттам се изисква промяна на подхода,
индивидуални разговори. Важно място в
процеса, е комуникацията с родителите.
Без тяхното доверие и разбиране,
няма как всички да имаме успех. Полагам
доста усилия да задържа всяко едно
дете, което е дошло в залата.
- Разбират ли родителите, а и
децата, че на тази възраст не е
важно да се побеждава, а да се търси
индивидуално развитие?
- Това е процес, който отнема много
време. Често организираме родителски
срещи и се опитваме, аз и хората над
мен, да ги убедим какво вършим. Ясно се
разграничаваме от много от клубовете,
които разчитат само на моментния
успех и за голямо съжаление така се
жертва талантът на много деца. Работим
по обратния процес. Разчитаме
изцяло на развитие на децата в индивидуален
план и залагаме на това, че в
дългосрочен, тяхната промяна и зрялост
ще донесе успехи. Не е лесно. В
началото отбори, които сега побеждаваме
с по 20-30 точки, преди три години
ни биеха с толкова. Тогава имаше
недоволство, но чрез радостта на децата
и удовлетворението им, те пренасят
това и у дома. В момента подкрепата
от родителите действително е
огромна.
- Ще им помогне ли това, на което
ги учиш сега, да се развият като
личности?
- Всички колеги в клуба, полагаме
много усилия в тази насока. Ежедневно
говорим за начин на живот, че баскетболът
учи на дисциплина и ред, изгражда
солидна ценностна система, както
на терена, така и извън него. Виждам
огромна промяна в по-голямата част
от децата, а в останалата стремеж
към нея. Създали сме атмосфера, която
ги учи на толерантност, на уважение
един към друг, подход, търпение, комуникация...
нещо, което ще им донесе
успехи в личен и в семеен план.