basketball_001

18
„четворка“ – и той прави три фаула.
И ТРЕНЬОРЪТ МИ КАЗВА: „ВЛЕЗ!“
Играх 20 минути, не направих кой знае каква статистика,
вкарах 5 точки, 5 борби, 3 асистенции, нещо такова. Но показах,
че може да ми се има доверие в тежките моменти. След този
мач, треньорът ме пускаше по 15-20 минути, следващата година
ми даде титулярно място, като играех по 28 минути. Този треньор
си тръгна и стигаме до миналата година. След много важното
лято с националния отбор, което ми даде още един клик да
покажа какво мога и в Арис, защото като играеш срещу отбори
като Черна гора, Израел, Холандия, трупаш много увереност.
Макар и отборът да не се представи толкова добре, мисля че аз
направих едно солидно представяне и това ми даде много самочувствие
за Арис и с новия треньор Димитрис Прифтис всичко
стана както трябва, защото той ме освободи психически и баскетболно.
- Значи спокойно може да се каже, че това изваждане за
един месец от мъжкия отбор те е мотивирало.
- Тогава говорих с треньора – Вангелис Ангел, който сега е
помощник в Ефес. Той ми обясни, че мачовете ще са много тежки
през този месец и иска да не ме пуска да играя, за да може един вид
ДА НЕ МЕ НАТОВАРИ ПСИХИЧЕСКИ
и да си помисля, че не съм способен да играя. Направи го за мое
добро и съм благодарен, че ми помогна. В този един месец тренирах
усилено, само не влизах в групата за мачовете, освен за
последния, но пак не играх. Защото той искаше психически да съм
добре, да съм мотивиран когато дойдат мачовете, в които
мислеше, че мога да помогна. От там до края на сезона играех по
20 минути.
- Да се върнем пак на предишния сезон. Шумът около теб,
фактът, че очевидно играеш на високо ниво, промени ли по
някакъв начин и тренировките ти, и животът ти извън
залата?
- През първата година в Арис помощник-треньорът на кадетския
отбор ми стана личен треньор. Имаше периоди, в които
ходехме по два пъти в седмицата, по четири пъти в седмицата,
преди училище в 6:30 сутринта след училище преди тренировките
с отбора, вечер в 23:00 часа – тренирахме когато имахме зала
и когато се чувствах добре. Когато не играех много първите
години – тренирахме по 5 пъти в седмицата. Миналата година,
като почнах да получавам по 35 минути и тренирах с отбора,
ходех допълнително на физическа подготовка, тренирахме само
по 2 пъти в седмицата. Почивката в неделя винаги ми е минавала
в залата. Когато играя добре, на следващият ден винаги съм в
залата, за да тренирам върху различни аспекти от играта си, а
когато не съм се представил добре – винаги нощта минава тежко
и искам да дойде следващия ден, за да отида отново в залата.
Мога да кажа, че дори сега, в Барселона,
НЕ Е МИНАЛ ДЕН, В КОЙТО ДА НЕ ХОДЯ В ЗАЛАТА
Нещо да правя, само и само да съм там. В Арис играех по 35
минути и можех една неделя да си седна вкъщи и да си почина, ако
знам, че идва тежка седмица. Нормално е един ден в седмицата да
си починеш, да не мислиш за баскетбол, да отидеш с един приятел
да пиеш кафе или да гледаш филм. Но важното е от понеделник
до събота да се тренира – извънредно, извън отбора, защото
тренировките на отбора са час и половина-два. И никой няма да
ти обърне внимание конкретно на теб, там се тренира за отбора,
за тактика. Треньорът не може да гледа 12 различни играчи,
той вижда един отбор и всеки трябва да помогне този отбор да
постигне каквото се изисква от него. Индивидуалните тренировки
за точно за това – да покажеш какво можеш и да подобриш
играта си.
- А слуховете за скаути на НБА, които те гледат, за
участието ти в Драфта, отразиха ли ти се?
- Винаги е много престижно да дойде да те гледа един скаут,
кара те да се чувстваш добре. Но не, нищо не се промени. Тези
хора си вършат работата и ти трябва да си свършиш твоята.
Винаги съм играл по един и същи начин, дали ме гледа скаут от
НБА, дали ме гледат 5000 човека, дали ме гледат 5 човека в залата
– винаги съм играл по един и същи начин, винаги съм тренирал по
един и същи начин. Според мен това е пътят –
НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯШ
Ако в един мач вкараш 25 точки и мислиш, че си направил
нещо, в следващия мач няма да играеш добре. И това е нормално.
- След силния сезон дойде и натовареното лято. Как
протекоха тренировките ти в САЩ?
- Това беше първото ми лято от 5 години насам, в което
нямаше национални отбори и се възползвах. Никога не съм пропускал,
с всички възрасти, даже понякога и с два национални отбора,
което ми пречеше да работя върху себе си. Миналото лято беше
едно добро начало, макари и малко късно. Отидох в Щатите, там
тренирах усилено. Първата седмица беше изключително тежка,
защото имах по 3 тренировки на ден, даже понякога и по 4 но
беше много добре. Тренирах баскетболно, за физическа подготовка
и след този лагер се чувствах по-добре, готов да започна с
Барселона. Преди да замина за САЩ пък тренирах с моите треньори
в България, така че направих една добра подготовка, която
ми помогна за Барселона.
- Когато си спортист на такова ниво, и в същото време
си 20-годишно момче, не ти ли липсва почивката? Например
лятото да отидеш на море, вместо да тренираш по 4 пъти
на ден.
- Винаги има време. Като се върнах от Америка отидох за 3
дни на морето, да си почина за себе си. Винаги можеш да се измъкнеш
за 3 дни, а те са предостатъчни за да разпуснеш и се забавляваш,
да отидеш веднъж в някой бар, да пийнеш нещо. Това са
нормални неща, който казва, че не ги прави – лъже. Правиш ги, но
винаги трябва да има мярка, спирка, за да не става прекалено.
Например след мач, ако победиш в събота и следващата ти тренировка
е в понеделник, един път в месеца, или хайде – два пъти,
можеш да излезеш, да се повеселиш с отбора. Но е достатъчно. За
мен
3 ДНИ БЯХА ПРЕДОСТАТЪЧНИ ДА СИ ПОЧИНА
и да съм готов за новото начало. Нека обясня защо за мен това е
достатъчно – един нормален ден в Правец, в който си тренирам
с треньорите, съм в залата в 10:00 часа. После отивам да почи-