basketball_001

12 Малчугани
Първите стъпки трябва да са като
занимателна игра
53
отбора и около 1000 малчугани
взеха участие в шампионата при
12-годишните през този сезон. Бройката
обаче е ориентировъчна, както признава
и регионалният мениджър на зона „Витоша“
Марио Андреев. Според справката,
всъщност те са повече, тъй като има
деца, които не са били картотекирани,
започнали са по-късно, но тренират.
Мачовете до момента показаха и кои са
по-изявените центрове в страната, както
и няколко изненади. В София доминираха
БУБА и Левски, а по места – традиционно
силни са Варна и Ботевград. Тази
година на картата се върна и Пловдив.
Изненадата дойде от Несебър, които
спечелиха зоналния си турнир и за първи
път тим от този град се класира на
републиканско.
„Наборът на деца за баскетбол започва,
когато са на около 8-9-годишна възраст,
- казва бившият треньор от школата
на Академик. - По-рано е ненужно.
Първокласниците, на 7 години, още са в
стрес от промяната, от училището.
Трябва им време да се огледат. Вече във
втори-трети клас започват да се събират
по училищата. Там е най-лесно да се
организират. От една страна, за детето
е по-добре в позната обстановка. За
родителите също е по-лесно. За треньорите
само е проблем, защото децата са с
грешните навици на часовете по физкултура,
които никой не взима на сериозно.
Друг проблем е, че е много трудно да им
задържиш вниманието за повече от десетина
минути“.
Според Андреев и мениджър Високо
спортно майсторство към БФ Баскетбол
Христо Христов, 12-годишните
трябва да могат да дриблират с дясна
ръка, да атакуват коша от крачка от ляв
БУБА и Левски
традиционно бяха водещи
сред столичните отбори
при 12-годишните
Около 1000
са 12-годишните
момчета тази година
в организирания
баскетбол
и десен крак, да имат правилна стрелба и
пас, да играят и без топка. И да пазят
лична защита. Забранени са зонови преси
и заслони и контра-заслон.
Първенствата на 12-годишните се
гледат под лупа от специалистите на
федерацията. Вече две години наш отбор
от най-добрите от набора в цялата
страна, се събира за международен турнир
в сръбския град Чуприя. Там малчуганите
играят с отбори от Гърция, Русия,
Сърбия. Това са първите стъпки за децата
на международно ниво. Миналата
година българският тим спечели титлата,
а година по-рано завърши на второ
място.
„Това, от което имаме нужда, е да се
обединим. Не толкова да се обикаля безцелно,
а да се работи с училищата. Учителите
да поддържат връзка с треньорите,
да се обаждат: „Ела, имам едно хубаво
дете, ела да го видиш“. Намират се
начини, събират се Община, клуб, училище
и работят заедно“, допълва Марио
Андреев.
За да се научат на основата обаче, на
малките са им необходими правилни
тренировки. От година един от добрите
примери в това естество е Милена
Кошеджийска – млад специалист, работила
в Италия и ангажирана именно с
баскетбол за 7-10 годишни. Тя лансира и у
нас система от занимателни игри. Идеята
е, при най-малките заниманията да са
60-70% игри, в които има елементи от
баскетбола. Вече с възрастта и с това,
колко децата са се занимавали с такива
игри, се завишават и изискванията. Чак
на втората-третата година и по лична
преценка се започва да се акцентира на
чисто баскетболните елементи. В края
на януари Кошеджийска проведе много
успешен семинар на тема „Магията на
баскетбола - практически упражнения и
игри за ученици от начален курс 2-4 клас“.
Той се радваше на голям интерес в Стара
Загора с помощта на местната Община.
„За децата най-важното е да играят.
Правим огромна грешка – започва се с
едни дрибъли, тренировки. А забравяме
най-важното – децата идват, защото
играта им е интересна и искат да се
забавляват. Преди време тук беше
Нихат Изич. Той казваше: „След тренировка
малкото дете трябва да идва и да
пита кога ще е следващата. Да иска да
дойде пак. А не с първата тренировка да
ги откажеш“. Той разказа как се прибрал
синът му от неговата първа тренировка
и захвърлил екипировка и кецове с думите,
че не иска повече да се занимава. Трябва
да накараме треньорите да мислят
по-глобално. Какво като са шампиони на
12-14 години, като отборите им, като
стигнат до 18, нямат нито едно дете
готово за националния тим. Ние треньорите
трябва да разберем това – в
началото трябва да занимаваме децата,
да играем с тях. Забравяме основното
нещо – децата трябва да са щастливи, да
се радват и да искат сами да идват в
залата“, споделя опита си Андреев.