OUTSHINED_MAG_BROI_2

ВПЕЧАТЛЕНИЯ
ОТ "ЗЛАТНА РОЗА"2017
OUTROSE
За пореден път, имах удоволствието да
посетя фестивала. И главното чувство,
което усещам, е изненадата. Бях
изненадан не само от качеството на
видяното, но и от любовта, която бликаше
от екрана. Личеше, че всеки един от тези
филми е правен с изключително желание
и амбиция. Може би това е така, защото
говорим за българско кино, а у нас то
се прави трудно. Режисьорите ветерани
залагат репутацията си, а дебютантите
имат нелеката задача да впечатлят една
много капризна и отработена публика
като варненската, която от години
посещава фестивала.
Изненадващото в случая е, че усетих
тази любов не в късометражните
филми, които традиционно имат
много по-експериментална натура, а в
пълнометражните. Вместо експеримент
и новаторство, в повечето, проличаваше
курсовата задача. Такова впечатление ми
оставиха „Дупка“, „Срам“, „Момичето“
и „Джъмп Кът“, които сякаш съм гледал
поне няколко пъти преди това, по различно
време и под различно име.
Друга изненада бе, че „Бензин“ не получи
повече внимание на този фестивал. Това
може би се дължи на факта, че дебюта
на Асен Блатечки като режисьор е леко
морално остаряла новина – филмът се
появи по кината по-рано тази година с
впечатляващ успех за нашите мащаби.
Няма как със сериозно лице да ви
кажа, че това е добър филм. В него има
прекалено много клишета, актьорската
игра на места е доста смешна, монтажът
бая куца на моменти и наративната
структура можеше да бъде лесно
подобрена с малка размяна на сцени.
Обаче, не искам да ви заблуждавам, аз
обожавам този филм. Със сигурност ще
засегна отново тази тема в някой бъдещ
брой, защото „лошите“ филми понякога
могат да бъдат далеч по-запомнящи се от
„добрите“. „Бензин“, поне за мен, никога
не е претенциозен и осъзнато се движи
в посока „клише“ и даже „кич“. Не е
филм, който можете да вземете наистина
насериозно, но точно там му е силата.
22 23