You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
сега не мислеха. Очите им продължаваха да<br />
говорят. За неща, които озаряваха душите им.<br />
След минута тоя унес прекъсна. Ръцете им се<br />
отдалечиха. Страхливо сведоха очи. Всеки си<br />
спомни за нещо забравено, което веднага застана<br />
между тях.<br />
Той си спомни за своята Невена, а тя…<br />
– Аз не ви казах всичко. Моето нещастие не<br />
свърши със смъртта на татко, нито когато мама<br />
се омъжи за немец. Тогава все пак бях добре. Но<br />
дойде денят, когато залюбих и денят, когато тази<br />
любов завърши печално. Той умря… А моята<br />
майка се разболя… – сълзи се търкулнаха по<br />
гримираното лице на чужденката.<br />
– Колко силна любов! – прошепна Климент и<br />
някаква завист сви сърцето му.<br />
Пак настъпи мълчание. Тя, унесена в тъжни<br />
спомени, а той - без да знае какво да каже. Да я<br />
утеши ли? Нима можеше? Та нали почувства<br />
радост, когато узна, че той е умрял. Какъв<br />
осъдителен егоизъм!<br />
– Да се върнем ли? – запита той, за да наруши<br />
тъжното мълчание.<br />
– Да, само че бавно.<br />
Лодката направи бавен завой. Градът остана<br />
зад гърба на Климент. Той виждаше вече само<br />
нея, безкрая на сините води и отстрани -<br />
далечните планински върхове на Галичица.<br />
10
Change language