Ljubov kraj sinjoto ezero

Думата бе как ние, простите хора, работниците,
чувстваме или виждаме природата… Слънчевите
лъчи за нас не са пурпур, поезия или красота, а
прилив на енергия. Утрото е струя, която
раздвижва мускулите. При всички подобни
явления ние не се възхищаваме, както ви казах,
не лицемерим както вас. Душата ни поглъща тая
природа. Дробовете вдишват свежия въздух,
ръцете леко чувстват веслата. Мрежите се плетат
или изкърпват. И при изгрев, и при залез, и в
бурно време, и в тихо природата за нас е една и
съща. Тя ни носи надеждата, че и ние някой ден
ще бъдем свободни, че ще имаме достатъчно
хляб и дрехи. С тази надежда и мъжете, и жените
работят и пеят. Без да знаят що е поезия и
красота на природата. Те я чувстват тогава с
цялото си същество… А вие - познавате я, но,
признайте, не можете да я чувствате.
– Колко сте жесток в съжденията си!
– Но аз ви помолих да не се обиждате.
– А нима помислихте, че съм обидена? Не. И
за да ви докажа, че вашата компания ми харесва
и че не всичко, което казахте, е истина, аз ви
моля да се разходим с лодка.
Климент се зачерви от предложението, а да
откаже дори и не помисли.
Той бързо помогна на дамата да се качи в
лодката и сам пое веслата.
6