Ljubov kraj sinjoto ezero

– О-хо, ти почваш да ме съмняваш, Клименте.
Тези маниери ме навеждат към мисълта, че не си
прост рибар.
– О, не, не, това е научено от всичко, което
ми разправи за Берлин. Та нали спомена, че
харесваш учтивостта,…
– Все пак ме радва това, че възприемаш и
помниш моите желания. И така, утре след обяд.
Сутринта те оставям да работиш. Не искам да ти
преча. Аз ще гледам от брега или от стаята на
прозореца си твоята лодка. Ще виждам как
ловиш вкусната пъстърва, от която ще искам
една и за мен. Но най-голямата. Лека нощ! На
немски, нали ще се учиш: Gute Nacht! – усмихна
се тя, като му отправи мека усмивка и чуден
поглед.
– Gute Nacht! – отвърна той опиянен от
нейните очи.
Тя се заизкачва по грубата и тясна улица.
Поздрави старата Мария Придирчиева и влезе
вътре. Климент постоя още една секунда на
мястото си, все така опиянен. После се обърна
бързо кръгом и още по-бързо се упъти към къщи.
Той не виждаше никого, а когато някой го
поздравеше на висок глас, Климент се обръщаше
и с блажена усмивка му отговаряше, доволен и
щастлив. Махленските жени зашушукаха по-
24