You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
В тая минута очите на Хенриета се бяха<br />
насълзили. Тя си спомни всички скръбни случки<br />
в живота си: смъртта на любимия младеж,<br />
молбите на майка ѝ, която настояваше да дойдат<br />
в Охрид още миналото лято, за да види града,<br />
където се беше родила, града, за който толкова<br />
много бе ѝ разправяно. Бяха приготвили<br />
паспортите, дори и багажът бе стегнат в<br />
куфарите, когато нейната болна майка я извика:<br />
– Ела, дете, при мене. Готово ли е всичко за<br />
път?<br />
– Да, мамо, всичко е готово.<br />
– Значи, ще заминем в моя любим Охрид. Ще<br />
видя пак езерото, старите дървени къщи,<br />
близките роднини… Там, навярно, по-скоро ще<br />
оздравея. Още сега чувствам, че се увеличават<br />
силите ми за път. Утре заминаваме…<br />
Но на другия ден започна трагедията.<br />
Нейната майка я извика пак, тогава, когато бе<br />
много зле. Хенриета заплака. Болната като че ли<br />
се съвзе от тия сълзи. Отвори очи, помилва<br />
русите ѝ коси и задъхано заговори:<br />
– Мила Хенриета, ето че ние трябва да<br />
заминем, но по различни пътища: ти за Охрид,<br />
градът, за който ми напомнят твоите сини очи, а<br />
аз при Бог… Не плачи. Така е било определено от<br />
съдбата - да умра в чужбина… Но ти, моята<br />
скъпа рожбо, ще отидеш макар и сама, ще се<br />
46
Change language