You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Бе късен следобеден ден. Слънцето след час<br />
щеше де се скрие зад черквата. Женски песни се<br />
носеха из крайбрежието. Те кърпеха големите<br />
рибарски мрежи. Там беше и Невена. Тя не<br />
пееше. Нейното лице бе сведено и тъжно.<br />
Черните ѝ очи бяха пълни със сълзи, които всяка<br />
секунда можеха да облеят бялото ѝ лице.<br />
Румените ѝ страни бяха бледи, раменете ѝ<br />
отпуснати.<br />
Може би бе видяла разходките на Климент с<br />
германката, или ѝ бяха казали, че следобед,<br />
облечен празнично, той я развеждал из<br />
околностите на града. Сърцето ѝ се беше свило<br />
от лошо предчувствие. А и другарките ѝ вече я<br />
закачаха с иронични усмивки.<br />
И нима не бяха прави? Целият вчерашен ден<br />
той бе подарил на чужденката. Дори когато<br />
минаха покрай Невена, той я поздрави бегло.<br />
Изчервил се бе някак си гузно. О, как плака тя в<br />
своята стая!<br />
И сега песента на другарките я дразнеше. Те<br />
пеят а нейното сърце иска непрестанно да плаче.<br />
Ръцете ѝ едва държат канапа. Работата ѝ се<br />
виждаше тежка, дупките безконечни. Тя не<br />
можеше да повярва, че нейният Климе, че онази<br />
чужденка… О, не, не, това не можеше да бъде<br />
26<br />
III
Change language