Ljubov kraj sinjoto ezero

– Тя сега плаче! – повтори той с болка,
седнал в лодката.
Ръцете му се бяха загубили в буйните коси. В
тая минута му се струваше, че загуби нещо от
себе си и му се стори, че ще заплаче.
– Да плаче? Той - мъжът! – раздруса глава
Климент: – Затова ли, че беше изигран от
боядисана жена? Но кой можеше да му докаже в
тая минута, че това е така? Тя бе така откровена
през тия два дена. Тя му носеше мъка. Климент
не можеше да обича две - и все пак той
чувстваше и двете жени близки.
Значи, той би страдал и за сълзите на Невена,
и за ласките на Хенриета? Пръстите му скубеха
черните коси. Той не знаеше какво става с него.
Виждаше, че не може да вземе никакво решение
или да намери обяснение, затова грабна веслата и
загреба с всички сили.
Лодката се понесе в луд бяг към безкрая на
езерото. Той не знаеше накъде да гребе, но
чувстваше, че трябва да направи нещо. И небето
в това време нямаше своята предишна радост.
Облаците си отмъщаваха и бързо го покриваха.
Вятър задуха откъм албанските планини. Водите
на езерото се залюляха, все по-силно и по-силно.
Вълните се усилваха непрекъснато.
Борбата с тия вълни създаваше някакво
облекчение в душата на Климент Симеонов. Той
32