Ljubov kraj sinjoto ezero

Много ще страда. Тя трябва да го спаси от тази
жена. Германката е виновна, а не нейният Климе.
Тези мисли като че ли поуспокоиха Невена. И
лицето ѝ ѝ се видя във водата по-спокойно. Тя го
обича и ще го спаси. Но как? Една капчица се
търкулна от косите ѝ и очерта въпросителен знак,
който непрекъснато се увеличаваше и се губеше
в края. Как?, повтори въпроса си тя, като
следваше разширяващия се във водата
въпросителен знак.
* * *
Колкото нощта увеличаваше часовете си,
толкова по-светло ставаше навън. А когато
луната разгони всички облаци, звездите блеснаха
по-светли над заспалия град… И самото езеро
беше доволно. Радваше се на ясното небе и
поглъщаше всички звезди. Луната също бе
пленница на ясните води. Тя излъчваше еднакъв
блясък и от небето, и от водата.
Само една лодка разклащаше тихите води на
езерото и разпъждаше отразените звезди. Но и
нейните гребла спряха да смущават водите.
Лодката леко се носеше по повърхността.
Климент Симеонов разтвори широките си гърди
и пое свежия въздух. Подпря се с ръце на лодката
и се загледа във водата. Виждаше синьо небе,
28