Учители ми бяха пеперудите - Стефан Кръстев

СТЕФАН КРЪСТЕВ
Залитна, но беше потънал толкова дълбоко в снега,
че не падна. Допи остатъка в едната бутилка. Отвори другата.
Паркът му заприлича на бяло платно. Празно платно,
което желаеше образите си. И тогава ги видя. Изплаваха
ярки и откровени в съзнанието му. Натрупвалите се образи
в продължение на тридесет години. Тези, които искаха да
се излеят, но нещо като песъчинка беше затворило пътя
им.
- Това е гениално! - изкрещя. - Аз съм вторият Кристо!
Това е пърформанс на пърформансите! Изключително
произведение на изкуството с екологично чисти материали.
Изхълца два пъти. Разкопча панталон и започна да
излива болката от бъбреците си и душата си, като ваеше
фигура след фигура из парка.
Нарисува детелина и сърце, простреляно със стрела,
дървета и пясъчен часовник, четка за зъби и женски фигури,
стопаджийка с къса пола, ябълка и четири дяволчета,
нарисува индиански пера и заводски комин без пушек,
пушека нарисува на друго място, красиви и не толкова
красиви тела, шишарки и самодивско хоро, няколко яйца,
момче с туба (откъде ли му хрумна тази туба), планински
пътеки и козичка, карнавал в Бразилия, и ядосано лице, и
изпълнен с позитивни чувства, направи и приятелски
шарж на президента. Изхълца, изскочи от алеята на улицата
до парка и започна да кани посетители за изложбата
си. И понеже беше рошав, атрактивен и пиян, доста събра.
Имаше и такива, които му се радваха, даже и с дигитални
апарати снимаха. Имаше и възмутени. И не разбрали. Дори
имаше една истинска критичка, също на градус, която
10