Учители ми бяха пеперудите - Стефан Кръстев

СТЕФАН КРЪСТЕВ
може да ме съблече от това, от което той ме съблича.
- Способен мъж.
- Не го приемай лично, но наистина. Ти не ме докосна
съвсем гола. Той може.
- Завиждам му.
- Недей. Той ме съблича от красотата ми. Моят любовник
е времето. Всички се докосвате до нея. Красотата е
тънка нощница. Усещате топлината ми, аз -милувките ви
и все пак тя е между мен и вас. Тя ви е привлякла. Фетиш
е тя, който е детонатор за експлозива от страст. Мое притежание,
мой каприз. Толкова ми е трудно без нея, че сама
не мога да я съблека. Но моят любовник може, защото
моят любовник е времето.
- Времето?
- Да, то. Ръцете му носят милувката на всички ви. Устните
му се разтварят с целувките ви и пияните ви обещания,
за които забравяте. Очите му - обожанията ви. Коремната
му преса е като от камък, а думите му ясни и прости,
лишени от поетиката на тялото му . Той ме докосва под
нощницата, гали истинската ми същност, която остава недостъпна
за вас. Макар и да не е ревнивец, прогонва ви
от мен. Защото просто ми е верен.
Алегория на съдбата ми. Толкова добре го каза. Целунах
заострената гръд. Отново бях възбуден, но той влезе.
Часове по-късно, на третото уиски в самолета, разбрах
колко изплашен съм бил. Видях сянката на едър мъж. Сигурно
над два метра. Тежки бяха стъпките му. Сумтеше и
мърмореше. Нарече я: скъпа“. Попита: кой е този в леглото
ми“. Тя се кикотеше, а аз нямах време да се опомня
от изненадата. Напълно беззащитен се чувствах в положе-
24