Учители ми бяха пеперудите - Стефан Кръстев

Дърво на греха
УЧИТЕЛИ МИ БЯХА ПЕПЕРУДИТЕ
Не понасяше това дърво. Твърде разюздано разтваряше
клони, освободено, нескромно. Приличаше на човек,
който хвърля сянка. Мястото му не беше тук, а в гората. Не
пред неговия прозорец. Не да крие чудесата, които му откриваше
слънцето. Пищно да, пищно беше. Само за себе
си прекрасно, но пречеше. Задушаваше зрението му. Правеше
стаята му да изглежда по-малка. Не, не го понасяше.
Лете криеше от жеги, но това могат да свършат и щорите,
но и да бъдат вдигнати винаги, за да се открие панорамата.
Чуруликаше, довеждаше до полуда. Колко птици събираше,
знаеше изглежда само Господ, но вероятно и Той си запушваше
ушите, за да заспи. Блъскаха се птиците в стъклата.
Веднъж отряза клон, който щеше да проникне в стаята.
Есен отвореше ли прозорец, стаята се застилаше с листа.
Намираше кокошинки чак в кухнята. Падаха клони по тротоара.
Стеблото дебелееше и напукваше плочите.
Преди години искаха да го отсекат. Тогава сам го защити.
Не се позна, учуди се на себе си. Побесня. Води войни.
Дори психологически притисна общински служители. Беше
като побеснял кръстник. На всичко беше готов, само да запази
дървото, което мразеше. И успя. Защо, не знаеше, не
знаеше, не знаеше...
Обливаха го пламъци насън. Възбуда плъзгаше устни
по него и се глезеше. Откриваше му невероятни картини.
Приказна еротика от друга планета. Клетките му се превръщаха
в прожекционен апарат, желанията им придобиваха
форми, трептящи върху екран, скрит от погледа му.
149