Учители ми бяха пеперудите - Стефан Кръстев

УЧИТЕЛИ МИ БЯХА ПЕПЕРУДИТЕ
при допира. А когато облече и роклята, сякаш се вмъкна
под кожата ми. Тя беше аз. Все едно бях раздвоена.
- Това е лудост! - рече ми. - Не мога да го направя!
- Иди!
- Лудост е, мила, не мога.
- Направи го.
- Аз не съм го очаквала от теб - едва не размазаха
сълзите грима й, но ги задържа в очи.
Прииска ми се да я зашлевя, за да се научи да иска.
Вместо това приближих устни до нейните и прошепнах:
- Той те чака.
- Но аз съм по-възрастна.
- Той не знае годините ми, а и почти не ти личат. Познаваме
се от интернет. Това ни е първата среща. Твърде
дълго я е очаквал. А и ти си красива. Много красива.
- Ще се проваля.
- Закъсняваш.
Тръгна. Половин час по-късно усетих, че съжалявам.
Махнах с ръка. Пуснах телевизора скучно. Влязох в интернет
гадно. Виртуалният ми любовник беше на среща
с друга. Взех вестника . Разгърнах го на кръстословицата.
До половината беше успяла да я попълни, преди да заспи.
Попълних останалата част и също заспах.
Събудиха ме на сутринта. Тя носеше обувките си в ръка
и се смееше. Той я държеше през кръста и се усмихваше.
И тогава тя го запозна, представи ме, представете
си, като майка си.
Той ми целуна ръка.
Братчето ми, което се роди по-късно, още ме нарича
„бабо“ и аз го гледам, докато младите вилнеят навън.
79